Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1103 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2149/2026
Вид
Решение № 1103
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Пламен Чакалов, Бранимир Василев, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Николай Стоянов като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300502149 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението А. С. Г. ЕГН ********** от гр. ***, чрез пълномощника й адв.Л. А. от САК против действието на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС Пловдив, постановено по изпълнително дело № 20098210400050, обективирано в съобщение изх. № 19011/04.08.2026г., с което е оставено без уважение искането на длъжника А. С. Г. за вдигане на запора наложен върху банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД гр.****, а е вдигнат частично запора само досежно суми предени от работодателя „****“ – *** ЕООД. Сочи се, че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество, защото работната заплата, която остава за длъжника - работник е с размер под минималната месечна работна заплата за страната.

Въззиваемият взискател «ЛК Лидер» ООД, гр. ***, чрез адв.А. Н. намира жалбата за неоснователна, като иска същата да бъде отхвърлена.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения посочени в нея свързани с тълкуване на закона.

ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК 1 и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20098210400050 на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821,, район на действие ОС Пловдив е образувано през 2009г., след прехвърляне на висящото пред СИС при РС Пловдив изпълнително дело № 3231/1999г., водено в това число и срещу длъжницата А. С. Г. по множество изпълнителни листи издадени срещу нея от взискателя «ЛК Лидер» ООД, гр.

*** за парични вземания. За изпълнение на тези вземания на 10.07.2026 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на тази длъжница в „Първа инвестиционна банка“ АД гр.****. Видно от приложените по това дело банкови извлечения от тази сметка работодателя на длъжницата „****“ – *** ЕООД е превел на 30.06.2026г. **** евро като аванс за месец 06. На 15.07.2026г. работодателя е превел сумата от **** евро като заплата за месец 06 на жалбоподателката по същата банкова сметка. С обжалваното съобщение съдебния изпълнител е постановил от тази постъпила сума от пари на взискателя «ЛК Лидер» ООД да се преведе сумата от **** евро.

Възражението на жалбоподателката А. С. Г., че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество, защото работната заплата, която остава за длъжника - работник е с размер под минималната месечна работна заплата за страната е неоснователно. Според т.1 от ТР №2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. запора върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, защото той обхваща само секвестируемата част. Според т.3 от ТР №2 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. запора върху заплатата обхваща само секвестируемата част от това вземане. В съответствие с това тълкувание на закона е процедирал и съдебния изпълнител в казуса. Видно от фактите по делото от работната заплата на длъжника за месец 06 е секвестирана и платена на взискателя сумата от **** евро, което е половината от целия размер на трудовото възнаграждение сформирано като сума от аванса и заплатата за месец 06 в общ размер от **** евро. Спазено е изискването на чл.446 ал.1 т.2 от ГПК за определяне на секвестируемата част от работната заплата. Остатъка е отново **** евро, което е над размера на минималната работна заплата за 2026г. от 620,20 евро, съгласно изискването на чл.446 ал.1 от ГПК. Ето защо изпълнението не е насочено върху несеквестируемо имущество. Предвид на горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А. С. Г. ЕГН ********** от гр. ***, чрез пълномощника й адв.Л. А. от САК против действието на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, район на действие ОС Пловдив, постановено по изпълнително дело № 20098210400050, обективирано в съобщение изх. № 19011/04.08.2026г., с което е оставено без уважение искането на длъжника А. С. Г. за вдигане на запора наложен върху банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД гр.****.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3