Решение № 897 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507167 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Подадена е молба вх.№88470/09.08.2024г. от ответника по жалбата и взискател по изпълнението – З.В.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т., в която се прави искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №4350 от 18.07.2024г. в частта относно определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който вместо в размер на сумата от 5784.00 лв. с вкл. ДДС да се определи в размер на сумата от 8386.89 лв. с вкл. ДДС. Изложени са аргументи, че в постановения съдебен акт при изчисляване на материалния интерес, върху който се определя пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съдът е включил само сумата от 90000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно изпълнителен лист от 13.05.2024г., издаден по гр.дело №10522/2015г. по описа на СРС, Г.О., 68 състав, но не е включил размерът на законната лихва върху главницата, който към 07.08.2024г. възлиза на 96595.40 лв., както и разноските по гражданското дело в размер на сумата от 1858.26 лв.. По тези аргументи се поддържа, че е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в текста на постановеното решение. С оглед изложеното моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановения съдебния акт в горния смисъл.

1

Подадена е повторна молба вх.№11795/31.01.2025г. от ответника по жалбата и взискател по изпълнението – З.В.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т., с която моли съда да разгледа и да се произнесе по направеното искане в молба вх.№88470/09.08.2024г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №4350 от 18.07.2024г. в частта относно определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Другата страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, с ЕИК 130277958, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф.Г., длъжник по изпълнително дело №20248490400263 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№849 при КЧСИ, с район на действие СГС, е получил препис от молбата и в дадения 1-седмичен срок е депозиран писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на направеното искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение №4350 от 18.07.2024г..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обсъди доводите на страните по реда на чл.247, ал.1 ГПК и приема за установено следното:

Молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Съгласно правната теория и трайно установената безпротиворечива съдебна практика очевидна фактическа грешка е налице, когато решението не съответства на действителната воля на съда, т.е. налице е противоречие между мотивната част и диспозитива, но в цялост, т.е. крайният правен извод да не съответства на постановения в диспозитива резултат. В конкретния случая не е налице разминаване между формираната от съда воля в мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт №4350 от 18.07.2024г., напротив – налице е пълно съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Настоящият състав счита, че изложените в подадената молба доводи, на основание на които е направено искането не обосновават наличие на очевидна фактическа грешка в постановения съдебния акт. В диспозитива на постановения съдебен акт е отразената действително формираната воля на съда и не е налице несъответствие между мотивната част и диспозитива на постановения съдебен акт. Искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение в частта относно определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който вместо в размер на сумата от 5784.00 лв. с вкл. ДДС да се определи в размер на сумата от 8386.89 лв. с вкл. ДДС, по същество представлява искане за корекция и допускане на промяна в изложените правни изводи на съда, което е недопустимо и не може да бъде реализирано в това производство. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на вече формираната воля на съда, която е намерила своето външно отразяване в писмения текст на постановеното решение.

2

По тези аргументи настоящият състав счита, че доколкото не е налице несъответствие между мотивната част и диспозитива на постановения съдебен акт не е налице допусната от съда очевидна фактическа грешка и направеното в този смисъл искане се явява неоснователно. Подадената молба вх.

№88470/09.08.2024г. от ответника по жалбата и взискател по изпълнението – З.В.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.Т., в която се прави искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №4350 от 18.07.2024г. в частта относно определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който вместо в размер на сумата от 5784.00 лв. с вкл. ДДС да се определи в размер на сумата от 8386.89 лв. с вкл. ДДС, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав на основание чл.247, ал.1 ГПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна постъпила молба вх.

№88470/09.08.2024г. от ответника по жалбата и взискател по изпълнението – З.В.К., с ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв.Г.Т., с надлежно учредена представителна власт, в която се прави искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №4350 от 18.07.2024г. в частта относно определения размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който вместо в размер на сумата от 5784.00 лв. с вкл. ДДС да се определи в размер на сумата от 8386.89 лв. с вкл. ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.247, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3