Решение № 690 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110138915 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „/ЮЛ/, ЕИК ..., моли от съда да осъди ответника /ЮЛ/, ЕИК ..., да му заплати сумата от 10806,10 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди по л.а. „...“, модел „...“, рег. № ..., от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ и „Злополука“ пътно-транспортно произшествие на 28.07.2020 г., сума в размер 933,53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2020 г. до 02.07.2021 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2021 г.- датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът „/ЮЛ/, ЕИК ..., твърди, че на 28.02.2020 г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ съгласно Комбинирана застрахователна полица № ... със срок на валидност от 09.03.2020 г. до 08.03.2021 г., по отношение собствения на ищеца л.а. „...“, модел „...“, рег. № .... На 28.07.2020 г., в гр. София при маневра за включване в движението по бул. „...“ от ул. „..., между л.а. „...“, модел „...“, рег.

№ ... и движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет „...“ настъпва ПТП, за което бил съставен Констативен протокол № К-340 и е било водено досъдебно производство ЗМ 11215/2020 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 26336/2020 г., по описа на СРП. Посочва, че съгласно заключението по изготвената комплексна експертиза в досъдебното производство ПТП-то е настъпило вследствие на съпричиняване от двамата участници в него. Ответното дружество било уведомено на 28.07.2020 г., като ищецът заявил претенция за обезщетение, като била образувана Щета № .... По така образуваната преписка застрахователят постановил отказ с довод, че действията на водача на застрахованото МПС са извършени при условията на груба небрежност и са довели до настъпването на процесното ПТП.

Ищецът оспорва, че са налице предпоставки за постановения отказ от изплащане на обезщетение, като поддържа, че водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил не е действал умишлено, нито при условията на груба небрежност, като посочва, че маркировката на процесния участък по бул “...“ е била изтрита, включително липсвали 1 видима непрекъсната линия и разделителни знаци между платната при кръстовището на бул.

„...“ и ул. „...“. Моли от съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът /ЮЛ/, ЕИК ..., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Не спори, че между страните има валидно сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил с марка „...“, модел „...“, рег. № ..., по застрахователна полица № .... Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и инцидента. Оспорва наличието на застрахователно събитие и покритието му по сключения договор. Твърди, че е налице хипотезата на изрично изключен от покритието на застраховката „Каско“ риск, а именно проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования лек автомобил. Твърди, че от страна на ищеца има неизпълнение на задължения по договора за застраховка. Посочва, че съгласно извършен оглед от експерти на застрахователя е изготвен опис-заключение, според което водачът на лекия автомобил е нарушил правилата на ЗДвП, като е извършил забранена маневра в условията на намалена видимост, предприемайки завой наляво, при неспазване на поставен знак, обозначаващ задължителното движение само надясно. Твърди, че към момента на процесното ПТП на бул. „...“ е била положена временна пътна маркировка, представляваща единична непрекъсната линия между двете ленти за движение, през която било забранено преминаването. С оглед изложените твърдения моли съда да отхвърли исковете, а при условия на евентуалност- да намали застрахователното обезщетение.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира следното:

По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства - се установява, че са били обвързани от валиден към момента на ПТП /28.07.2020 г./ договор за застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил с марка „...“, модел „...“, рег. № ..., по застрахователна полица № ..., по който застрахован е ищеца, а застраховател - ответното дружество.

Предвидената в чл.405 КЗ отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

От приетите по делото писмени доказателства, свидетелските показания на разпитаните свидетели Н., З. и Д., както и заключението на САТЕ, се установяват въведените с ИМ и възложени в тежест на ищеца обстоятелства около настъпването на ПТП на 28.07.2020 г. с участието на застрахования при ответника л.а. „... ...“ с рег. № ..., а именно наличието на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка с причинените вреди и техния размер. Безспорно се установи в производството, че ПТП е предизвикано по вина на водачите на двете ППС, участници в произшествието, като водачът на увредения л.а., застрахован при ответника св. Н. не се е съобразила с поставената в района на кръстовището между ул. „...“ и бул. „...“ вертикална маркировка и знак Г-2 /Движение задължително на дясно след знака/, като е извършила маневра „завой наляво“ в 2 посока към ..., а водачът на мотоциклет „...“ – св. Д. при изпреварването на колоната от автомобили, движещи се в крайна дясна лента на платното за движение, в посока Центъра, е навлязъл в насрещното движение, осъществявано в средна и крайна лява лента от платното за движение, обособено за движение в посока ..., при което в средната лента за движение /тази за .../ е настъпил удар между двете превозни средства. Видно от заключението на АТЕ, водачът на л.а. „... ...“ е имал възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако на кръстовището, образувано от ул. ... и бул. ... е спазил поставения пътен знак Г-2 и е извършил маневра за десен завой или преди предприетата от него маневра за ляв завой е спрял преди навлизането в средна лента за движение и е пропуснал движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет „...“. Съответно водачът на мотоциклета също е имал възможност да предотврати ПТП, ако е запазил движението си в определената за движение в посока Центъра дясна пътна лента, изчакал е в колоната от автомобили и не е навлизал в лентата за насрещно движение. Само в посочените хипотези, сп. вещото лице траекториите на двете превозни средства няма да се пресекат.

Установява се още от заключението на експертизата, че предотвратимостта на удара между ППС-та се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. Установено е, че водачът на автомобила е управлявала МПС с минимална скорост от около 7-8 км./час към момента на удара, докато мотоциклета се е движел със скорост около 47 км./час, като при тези скорости, водачът на автомобила е възприел приближаващия се мотоциклет, когато се е намирал едва на 3,38 м. от мястото на удара и при това положение същия не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

При тази установеност от фактическа страна, основния спорен въпрос е дали произшествието на 28.07.2020 г. в гр. София съставлява покрит за застрахователя риск или е налице основание за изключване отговорността му, на осн. чл. 408, ал. 1, т. 4 вр. чл. 395, ал.

4 вр. ал. 1 КЗ вр. т. 14.5 ОУ.

По делото няма спор, че водач на увреденото МПС към датата на произшествието е управителя на дружеството – ищец, което се явява и застраховано лице – св. Теодора Н..

Съгласно застрахователната полица приета по делото /на л.9/ застрахования с подписа си е удостоверил, че при сключване на застрахователния договор е получил подписан от представителя на застрахователя екземпляр от Общите условия и Специални условия за застраховки „Каско на МПС“, запознат е с тях и ги приема.

По делото са приети като доказателство представените от ответника Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ /на л.40-42/ за които се твърди, че са относими към датата на процесното ПТП и които не са оспорени от ищеца, поради което съдът приема, че именно те са действащите ОУ на ответното застрахователно дружество към 28.07.2020 г. и обвързват страните по застрахователния договор.

Съгласно приетите ОУ по застраховка „Каско на МПС“, в т.14.5. застрахователят е посочил като „Изключени рискове“ – „ умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователно събитие“.

Съгласно т.17 от раздел ХVІІІ „Дефиниции“ на ОУ „като груба небрежност по тези ОУ се квалифицират неизчерпателно посочените действия или бездействия: преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство се подават светлини или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с 3 незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне; управление с гуми, чийто технически характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в непосредствена близост до строителен обект и всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди“.

В конкретния случай, очевидно действията на водача на л.а. „... ...“ – св.Н., не попадат в нито една от изброените в т. 17 хипотези, обосноваващи действия при „груба небрежност“.

Доколкото същите са неизчерпателно изброени, съдът следва да направи самостоятелна оценка на релевантните по делото факти, с оглед установяване наличието на такива действия, които биха могли да бъда квалифицирани като извършени при груба небрежност, респ. водещи до освобождаване на застрахователя-ответник от задължението за плащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответника неоснователно е отказал да изплати дължимото се по застраховката обезщетение, тъй като действията на водача на застрахованото МПС, при настъпването на процесното ПТП от 28.07.2020 г. не са извършени нито умишлено, нито при груба небрежност.

Установи се по делото, че на мястото на произшествието е извършван ремонт на пътното платно на бул. “...“ в посока към ..., което е налагало движението в двете посоки /към Центъра и .../ да се извършва само в едното пътно платно, от което едната лента била обособена за движение в посока Центъра /при движение от ... към бул. „...“, явяваща се крайна дясна лента, а другите две ленти, съответно средна и крайна лява /гледани в същата посока/ били обособени за движение в посока към .... Установи се също по делото, че за времето на ремонтните дейности в ... няма данни за въведената временна организация на движението, както и с какви вертикална и хоризонтална маркировки е регулирано същото, нито има данни за създаден обходен маршрут за излизащите от квартала по ул. „...“ и пътуващи към .... Установи се от показанията на свидетелите Н. и З., че поставения в края на ул. „...“ пътен знак, указващ движение задължително надясно не е бил с добра видимост за идващите от улица „...“, а поставените временни жалони, разделящи двете ленти за движение към ... от лентата за движение към центъра били така поставени на кръстовището между ул. „...“ и бул. „...“ /на разстояние от около 20 м./ че създавали впечатлението, че преминаването през непрекъснатата линия, разделяща крайната дясна лента на платното за движение от средната лента е разрешено.