Решение № 5532 от 31.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5532 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100107886 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от И. И. Х., ЕГН **********, чрез адв. Е. Ф., съдебен адрес: София, ул.

„******* ******* против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.

София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът един от пострадалите от т.нар. „Възродителен процес“ - един от пострадалите от престъпленията, които се разследват повече от 30 години по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № 11-048/1999 по описа на ВОП-София, известно още като т. нар. възродителен процес.

Заявява, че от началото на януари 1985 г. до 07.02.1985 г. бил задържан в РУ на МВРСливен; от 07.02.1985 г. до 19.03.1986 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и 1 лагера на остров Белене; от 19.03.1986 г. до 22.06.1988 г. бил интерниран в с. Радовене, община Роман, област Враца. След окончателното му освобождаване, през 1989 г. бил изгонен от страната.

По-нататък твърди, че не бил извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода. Нямал присъда, с която да му е наложено наказание лишаване от свобода. Въпреки това във връзка с така наречения възродителен процес ищецът бил фактически лишен от свобода около 3 години и половина.

В МВР-Сливен, както и в затвора на остров Белене, ищецът и други хора от турски етнически произход били лишени от свобода в килии, при крайно деградиращи условия – мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена; липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна. Работил без заплащане, без трудови и осигурителни права, без трудов договор, като тези години труд и до днес не му се признават за трудов или осигурителен стаж за пенсиониране.

Впоследствие след всичко преживяно, ищецът бил принуден да се установи да живее в Турция. През месец юни 1989 г. на ищеца и семейството му били връчени задгранични паспорти с ултиматум до 24 часа да напуснат страната. Тогава с по един куфар и почти никакви пари заминали за Република Турция, където се заселили и продължават да живеят и до днес, изграждайки живота си от нулата.

Там бяха изгонени и редица други хора, с които бяхме заедно лишени от свобода в Белене. В Турция поддържал редовни контакти с редица други хора, с които били заедно в Белене, като от средствата за масово осведомяване и от наши близки в България разбрали за започването на сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили. Години наред разследващите не потърсили нито него, нито другите хора, които заради т.нар. възродителен процес са били задържани и лишени от свобода, без съд и присъда.

Тази пасивност на разследващите притеснявала както него, така и другите като него.

Заради това през 1996г. подготвили обща жалба до главния прокурор, към която приложили информация за всички 94 пострадали с посочване на имена, адрес, телефонен номер, информация за периодите и местата на лишаване от свобода. Жалбата с регистрационен номер 351/04.03.1996 г., заедно с приложените към нея индивидуални бележки на 94 души, била внЕ.а лично от него, като в протокола за предаване на жалбата е посочен с имената ми в издадените ми в Турция документи за самоличност, но и досега никой жалбоподателите не е получил отговор или каквато и да е друга комуникация във връзка с нея.

Част от пострадалите, изгонени и установили се в Турция, отначало неформално, а впоследствие и формално, учредили сдружение, Сдружение по турското законодателство, което да подпомага усилията ни за комуникация с властите за издирване, установяване и търсене на отговорност от виновниците за упражнената спрямо нас репресия и причинените ни страдания по време на комунистическия режим - Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“. Постоянно чрез него търсели и исквали информация от българските власти за развитието на делото.

2

Всички институции, до които пишели, демонстрирали притеснение и загриженост, че делото се бави толкова много време, но по него не се случвало нужното за успешното му преминаване в съдебна фаза. От кореспонденцията с институциите става ясно, че интензивните действия по разследването са извършени през 1991г.-1994г., след това делото два пъти е внасяно в съда с обвинителен акт ( НОХД №1/1994г. по описа на Върховния съд Военна колегия и НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС), като и двата пъти съдът е върнал внЕ.ия обвинителен акт с конкретни указания за отстраняване на допуснати нарушения. В последствие част от обвиняемите са починали, имало редица спирания и възобновявания на делото, промяна в квалификацията на обвиненията.

През 2002 г. ищецът бил разпитан като свидетел и му били разяснени правата на пострадало лице по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София.

В исковата си молба ищецът заявява, че в края на 2017 г. са били приети изменения в НПК, които за първи път дават възможност на пострадалия да поиска от съда постановяването на мерки за ускоряване на досъдебното производство.

По искане на друг пострадал по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП-София, с определение № 3198/19.07.2018 г. по ч.н.д.№3175/2018 г. на СГС на основание чл. 369 НПК на прокурора е даден едномесечен срок за произнасяне, съобразно правомощията му, в който не последвало приключване на делото. В мотивите на определението е посочено, че давността е изтекла още през 2000 г., единственият жив обвиняем е поискал прекратяване на наказателното производство поради изтеклата давност.

По заявление на друг пострадал с определение №3730/ 03.09.2018 г. на СГС е даден нов едномесечен срок на прокуратурата за приключване на делото, в отговор на което било издадено постановлението от 04.10.2018 г. на ВОП за спиране на наказателното производство.

През м. март 2018 г. ищецът също подал искане по чл. 368 НПК, което било изпратено от Прокуратурата в Софийски военен съд и било образувано ЧНД №119/2018 г. по описа на Софийски военен съд. С определение от 04.05.2018. производството по делото било прекратено, с мотивите, че Софийски военен съд не е компетентен да разгледа заявлението и делото било върнато на Военно-окръжна прокуратура за внасяне на заявлението на ищеца за ускоряване в компетентния съд.

По – нататък ищецът заявява, че подаденото от него заявление за ускоряване на досъдебното производство по ред на чл. 368 НПК дълго време не било придвижено от прокуратурата към 3 компетентния съд по неясни причини. По неизвестни за него причини неговото заявление не е било изпратено на СГС, а в отговора, който е получил на изричното си запитване, било отразено само обстоятелството, че по заявлението му от 19.03.2018 г. не е образувано дело в СГС.

Ищецът заявява, че за периода от 01.01.2018 г. до юли 2020 г. са образувани 94 броя дела в Софийски градски съд по заявления по чл. 368 от НПК за ускоряване на сл. дело 1/1991 г., ДП № II-048/1999 по описа на ВОП-София. За периода от 01.01.2018 г. до юли 2020 г. са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369 НПК за ускоряване и приключване на същото досъдебно производство. Въпреки това ВОП-София не е изпълнила нито едно от тях, което според ищеца е поредно доказателство за целенасочено забавяне на делото.

През октомври 2018 г., по повод на втория срок, даден за ускоряване на наказателното производство с определение №3730/03.09.2018 г. на СГС е издадено Постановление от 04.10.2018 г. на ВОП, цитирано по – горе, за спиране на наказателното производство по ДП №11-048/1999г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, на основание чл.244, ал.1, т.1, във връзка с чл.25, ал.2 във връзка с чл.242, ал.1 НПК- за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото.

Част от пострадалите са подали жалби срещу посоченото постановление, по която производството е прекратено, а преписката е върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.

Според отразеното в исковата молба, наблюдаващият прокурор също създава пречки за осъществяване на съдебния контрол над Постановлението за спиране от 04.10.2018 г., респ. за бавене на делото. През м. юни 2021 г. по подадени две нови искания за ускоряване на процедурата по делото от двама от пострадалите, били постановени определение № 1516/30.112021 г. по ч.н.д. № 2932/2021 г. на СГС, НО, 8-ми с-в и определение № 1517/30.11.2021 г. по ч.н.д. № 2966/2021 г. същия състав, в които съдът отново констатирал неоправдано забавяне в производството по процесното ДП и определил нов двумесечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписаните мерки за ускоряване на досъдебното производство във връзка със съобщаване на Постановлението за спиране, след изтичането на който подадените жалби срещу него бъдат изпратени за разглеждане от компетентния съд.

Налице е, твърди се в исковата молба, целенасочено бавене на делото с всякакви средства и по всеки възможен повод. Още повече, че към датата на издаване постановлението за спиране няма изпратена четвърта съдебна поръчка и не може да се очаква да бъде получен отговор. Такава била изготвена и внЕ.а във ВКП едва на 17.01.2019 г., а била изпратена на Министерство на правосъдието на 25.01.2019 г. От международния отдел на ВКП е било 4 отказано изпращането на молба за правна помощ с аргумента, че давността е изтекла и няма смисъл от съдебна поръчка.

Ищецът заявява, че е подавал молби до ВОП на основание чл. 75, ал. 3 НПК за участие като пострадал в досъдебна фаза в посоченото ДПпрез м. май 2019 г. и през м. февруари 2021 г., молба за промяна в правната квалификация - преквалифициране на обвиненията по чл. 418 НК и привличане към наказателна отговорност и на другите съучастници, както и за премахване нивото на класификация, но не е получил отговор по никоя молба. С молба от 29.05.2019 г. до ВОП – София е посочил актуален адрес в България, но никой не го е търсил на този адрес.

Разследването и досъдебната фаза по посоченото следствено дело, сега досъдебно производство, продължава вече 30-та година, без никакви изгледи някой от виновниците да бъде предаден на съд в обозримо близко бъдеще и/или делото да бъде приключено по някой друг възможен начин.

Тази продължителност ищецът счита за прекомерна и за нея липсва обективно и разумно оправдание. Необоснованото забавяне на делото по същество е равносилно на отказ на достъп до правосъдие и своеобразен отказ за извършване на разследването по ефективен начин. Времето за решаване на едно дело по принцип има толкова голямо значение за справедливостта, колкото и крайното решение на съда. А, в настоящия случай, времето на разследването има ключово значение за това въобще делото да не стигне до решаване от съда поради изтекла абсолютна давност. Прекомерната продължителност на делото нарушава правото ми по чл.6§ 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото имам право с оглед на това, че съм пострадал от деянията, предмет на разследването.