Решение № 88 от 04.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430200119 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0938-0046390 от 09.12.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на А. А. А. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/ 255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат П. Д.. Последният изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят му А. А. не е знаел за това, че една от табелите на управлявания от него автомобил не отговаря на българския стандарт, тъй като няма техническите знания за това, а самият автомобил бил собственост на негов родственик по възходяща линия, който му го предоставил за ползване. Ето защо адвокат П. Д. намира цялата административнонаказателна дейност за незаконосъобразна, а издаденото наказателното постановление за незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Моли да бъдат 1 присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-1557/14.01.2026 година изразява становище, че наказателното постановление е правилно законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя защита, прави възражение за неговата прекомерност.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началник сектор в ОДМВР - Плевен, Първо РУ – Плевен е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На 13.04.2025 година, около 22:29 часа в ***, на жалбоподателя А. А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, ***, ул. „ ***“ управлявал МПС лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ***, собственост на М.Д. с ЕГН ********** – негов *** със пластмасова задна табела, която не отговаряла БДС 15980 и БДС ISO7591.

Същото обстоятелство било установено при непосредствена проверка от страна на двама *** – Р. В. и Н. Б.. Жалбоподателят обяснил, че ползва автомобила на *** си въз основа на пълномощно и никога не бил правил ремонт на автомобила или смяна на неговата регистрация.

За така установеното обстоятелство на жалбоподателят А. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП: управление на автомобил, със задна регистрационна табела, която не отговаряла на БДС 15980 и БДС ISO7591, практически била изработена от пластмаса. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения. С протокол за 2 доброволно предаване жалбоподателят предал на полицейските органи на място задната регистрационна табела на автомобила.

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 04.12.2025 година за отказ да се образува срещу жалбоподателя наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 1 НК предвид липсата на доказателствата за виновното му поведение. Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение и преценка относно ангажирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на А. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева / 255,56 евро/, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 25-0938-0046390 от 09.12.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; постановление за прекратяване на наказателно производство № 2512 от 2025 година на Районна прокуратура Плевен; справка за нарушител на името на жалбоподателя А. А. А.; постановление за прекратяване на наказателно производство № 2512 от 2025 година на Районна прокуратура - Плевен; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи; заверено копие от акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3580808 от 13.04.2025 година на старши полицай при Второ РУ - Плевен.

В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на свидетелите Н. Б. и Р. В., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, 3 така и съответствието му с процесуалният закон.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.

2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Разпоредбата на чл.140 ал.І ЗДП въздига в задължение с императивен начин водачите на МПС да регистрират по надлежният ред и да снабдят с регистрационни табели управляваните ППС когато те са част от движението по пътищата.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № *** е бил собственост на М.Д. с ЕГН ********** –*** на жалбоподателя, както и че задната табела на автомобила била изработена то пластмаса и не отговаряла БДС 15980 и БДС ISO759, с което осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП. Формално нарушението е извършено.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост, 4 обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието, личността на дееца, който видно от приложената справка не е системен нарушител, причината за извършване на нарушението, конкретните обстоятелства при извършване на нарушението, определят същото като маловажен случай. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 25-0938-0046390 от 09.12.2025 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на А. А. А. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/ 255,65 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки е незаконосъобразно и необосновано.

Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, но в разрез с материалния закон, при несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение и нарушителя, поради което и следва да бъде отменено. Като приема, че извършеното нарушение представлява маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено административно наказание.

По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на 5 разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото адвокатско пълномощно / стр. 25 от материалите по делото/ е, че на адвокат П. Д., АК Враца е заплатено възнаграждение за оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 600 лева. Горната сума следва да бъде присъдена изцяло в полза на жалбоподателя, доколкото същата е много около размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на НАХД № 119/2026 година по описа на РС - Плевен в размер на 600 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.

Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от Директора следва да бъде осъдена да заплати на А. А. А. от ***, ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща направените по НАХД № 119/2026 година по описа на РС - Плевен разноски за процесуално представителство на адвокат П. Д., АК Враца.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ: