Решение № 112 от 27.05.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

27.05.2020 год.

Номер 112 2 0 2 0 година гр. Кюстендил

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилски административен съд на пети май 2 0 2 0 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: ИВАН

ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 126 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, представлявана от П. П. – Кмет, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, против Решение № РД-02-36-113/ 31.01.2020 г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020, с което е постановен отказ за извършване на верификация и плащане на сума в размер на 69.887.27 лева, представляващи разходи, включени в искане за плащане № 4 /окончателно/ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.030-0005-C01 с бенефициент Община Кюстендил.

Изложени са подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Същият е постановен при съществени нарушения на административно - производствените правила и материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият, чрез представляващия я юрист А.-С., прави искане за отмяна на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените разноски по делото, съгласно представени доказателства за това. Представена е и писмена защита по делото.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорващата Община Кюстендил, БУЛСТАТ/ЕИК *********, е бенефициент по административен договор BG16RFFP001-1.030-0005C01 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020 – Кюстендил“ № РД-02-37-126/27.09.2017 г.

Оспорващият, в качеството му на бенефициент по този договор и възложител, е направил искане за окончателно плащане № 4 от 22.03.2019 г. в ИСУН 2020 по АДБФП № BG16RFOP001-1.030-0005-C01 „Благоустрояване на градската среда в гр. Кюстендил“.

Била е извършена проверка от управляващия орган, в резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на изпълнението на договора с упоменатия по – горе предмет.

С оспореното Решение № РД-02-36-113/31.01.2020 г. на Зам. министъра на МРРБ и Ръководител на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е отказана верификация и плащане на разходи, както следва:

По т. 1 – 2 430.70 лв, представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/, отчетени в описаното по – горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 82 ал. 1 т. 5 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП, сключен между МРРБ и община Кюстендил;

По т. 2 – 56 193.47 лева, представляващи БФП, отчетени в описаното по – горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 84 във връзка с чл. 82 ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към АДБФП, сключен между МРРБ и община Кюстендил;

По т. 3 – 7 281.60 лева, представляващи БФП отчетени в описаното по – горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7 ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г.;

По т. 4 – 3 981.50 лева, представляващи БФП, отчетени в описаното по – горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7 ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020 г.;

След като извърши проверка на доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.09.2017 г. между МРРБ, чрез УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020, от една страна и Община Кюстендил, като бенефицинт – от друга, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата оперативна програма, с посочен по – горе предмет, чрез процедура на директно предоставяне.

В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на изпълнението на договора, е изпратено искане от РУО на ОПРР 2014 – 2020 за допълнителни пояснения по цитирания по – горе договор за БФП /дата на изпращане 12.08.2019 г./.

На 12.08.2019 г. с изх. № 26-00-1193, въз основа на фактите, констатирани при проверката, е постъпило допълнение/пояснение на Кмета на Община Кюстендил /лист 57 – 59 по делото/.

От РУО на ОПРР 2014 – 2020 е постъпило 2 – ро писмо за допълнения/пояснения /дата на изпращане 01.10.2019 г./.

От РУО на ОПРР 2014 – 2020 е постъпило и 3 – то писмо за допълнения/пояснения /дата на изпращане 14.10.2020 г./.

На 14.10.2019 г. с изх. № 26-00-1193, въз основа на фактите, констатирани при проверката, е постъпило допълнение/обяснение на ВРИД Кмета на Община Кюстендил / лист 77 – 78 по делото/.

От РУО на ОПРР 2014 – 2020 е постъпило ново искане за допълнения и корекции /дата на изпращане 31.10.2019 г./.

На 11.11.2019 г. с изх. № 26-00-1193, въз основа на фактите, констатирани при проверката, е постъпило допълнение/обяснение на Кмета на Община Кюстендил / лист 90 – 92 по делото/.

От РУО на ОПРР 2014 – 2020 е постъпило ново искане /4-то/ за допълнения/пояснения /дата на изпращане 03.12.2019 г. и 09.12.2019 г./.

На 09.12.2019 г. с изх. № 26-00-1193, въз основа на фактите, констатирани при проверката,е постъпило допълнение/обяснение на Кмета на Община Кюстендил /лист 103 – 104 по делото/.

От РУО на ОПРР 2014 – 2020 е постъпило поредно искане за допълнения/пояснения /дата на изпращане 31.12.2019 г./ Въпреки всички подадени пояснения, допълнения и възражения е издадено и процесното решение за отказ от верификация на посочените суми БФП.

Изрично в същото, ответникът е посочил и начина на определяне на отказаните суми за верификация – определянето на размера на същите е поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 3, съответно чл. 57 ал. 1 т. 2 и чл. 57 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ, съответно във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 7 ал. 3 от ПМС № 189/28.07.2016 г. на МС; чл.

82 ал. 1 т. 5 и чл. 84, съответно чл. 82 ал. 3 и чл. 76; чл. 20 и чл. 84 от сключения на 27.09.2017 г. АДБФП, а именно суми, съответно в размер на 2 430.70 лв.; 56 193.47 лв.; 7 281.60 лв. и 3 981.50 лв.

Несъгласен с издаденото решение, Община Кюстендил, чрез представляващия я кмет, оспорва същото.

По делото с Определение №

179/25.02.2020 г. са приети писмените доказателства по делото. Не са направени никакви доказателствени искания от страните за други такива по делото.

Съдът приема горната фактическа обстановка на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно и съдът приема, че жалбата е в срок, което прави жалбата им допустима.

При съдебната проверка по чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК се обосновават следните правни изводи:

Като доказателство за компетентността на издателя на решението по делото е представена Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която Деница Николова е определена за ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020, в това число и да издава всички нормативни актове по ЗУСЕСИФ.

В конкретният случай, обжалваният административен акт е издаден на 31.01.2020 г., получен е от жалбоподателя на 31.01.2020 г. и на 14.02.2020 г. е подадена жалба против него, т. е. в срока по чл. 149 от АПК. С решението за адресата възникват неблагоприятни правни последици – направен е отказ за верификация на БФП, налице е правен интерес за него и жалбата се явява допустима.

Административният акт е издаден от компетентния за това орган, в дължимата форма и с оглед целта на закона.

Оспореният акт не противоречи на материалния закон и административно -производствените правила. Решението отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК за форма на административния акт – съдъжа всички реквизити, като са изложени и доводи във връзка с възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в рамките на конкретната проверка на отказаната за верификация БФП.

В административното производство приключило с издаденото решение, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Община Кюстендил е надлежно конституирана в производството по отказът за верификация. Жалбоподателят е бил уведомен неколкократно за искането за допълнителни пояснения и се е възползвал от дадената му възможност да изложи своите възражения по констатациите. В уведомлението нарушението е надлежно мотивирано, като са посочени вида и формата на нарушението, както и нормите на закона, които не са спазени.

По приложението на материалния закон, съдът приема следното:

Производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 – 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62 ал. 3 от закона, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма, респ. представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в в чл. 57 ал. 1 от ЗУСЕСИФ общо за всички програми.

Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими, следва да попаднат във включени в документите по чл. 26 ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Един от документите по чл. 26 ал. 1 от ЗУСУСИФ са Насоките за кандидатстване по съответната процедура. Изхождайки от изложеното дотук, съдът излага и мотивите си по конкретните откази за верификация, както следва:

По т. 4 от обжалваното решение управляващият орган е отказал верификация и плащане на разходи в размер на 3 981.50 лв., поради липсата на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ условия. Съгласно тях, допустими са само онези разходи, които са извършени законосъобразно. В този смисъл, установено е, че общо верифицираните преки допустими разходи с натрупване по проекта е в размер на 1 804 305.10 лв. Съгласно т. 5.4.8.1 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.001-039, максималният размер на разходите за организация и управление не могат да надвишават 2% от преките допустими разходи - /„Разходите за организация и управление не трябва да надвишават 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от безвъзмездната финансова помощ по проекта“ - стр. 75 от

Насоките – лист 217 по делото/. В конкретният случай такова надвишаване е налице, тъй като за верификация се претендира сума в размер на 40 067.60 лева. Надвишаването над 2% от преките допустими разходи е в размер на 3 981.50 лв. /40 067 лв. – 36 086.10 лв/, като същите са подробно описани по бюджетни пера /технически координатор, ръководител на проект, счетоводител, юрист, инвеститорски контрол/ и не се верефицират по Ведомост 1 от 30.09.2018 г. и по Ведомост 2 от 31.10.2018 г. Жалбоподателят обосновава това надвишаване с обстоятелството, че основата, върху която административният орган изчислява съответните 2% от максимална граница за разходи за организация и управление, не вкл. неверифицираните разходи по т. 1, 2 и т. 3 от обжалваното решение. Както обаче бе посочено и по – горе, допустими са само онези разходи, които са извършени законосъобразно. Тези извършени по т. 1, 2 и т. 3 от решението са недопустими, поради което и не могат да участват в основата, която съдържа само допустимите разходи.