Решение № 4903 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4903 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110160353 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответниците са собственици на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ОК“, бл. 414, вх. А, ет. 8, ап. 21, респ. че са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от „Директ“ ЕООД и не са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответниците, че същите дължат на ищеца сумите както следва: 5 294,99 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 812,65 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., 67,57 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 15,11 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Н. С. Р. – 5/8 или сумата от 3 309,37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 507,91 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., 42,23 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва 1 считано от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 9,44 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г.;

А. М. М. – 1/8 или сумата от 661,87 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 101,58 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., 8,45 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,89 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г.;

А. М. – 1/8 или сумата от 661,87 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 101,58 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., 8,45 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,89 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г.;

А. И. Р. – 1/8 или сумата от 661,87 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; 101,58 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.08.2023 г., 8,45 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва считано от 11.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,89 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 50274/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски. Не се противопоставя делото да бъде гледано в о.с.з. без присъствието на представител на дружеството. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Прави искане за компенсиране с насрещните разноски.

Ответниците Н. С. Р., А. М. М., А. М. и А. И. Р. са депозирали общ отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват наличието на валиден и действащ договор за предоставяне на услугата дялово разпределение. Аргументират подробно, че не дължат суми за ТЕ за сградна инсталация, с оглед отменената формула от ВАС за изчислението . Молят съда да отхвърли предявените искове.

От фактическа страна съдът установява следното:

От представеното заявление-декларация за откриване на партида се установява, че на 29.06.2006 г. искане за откриване на партида за процесния имот е подал И. Моис Р.. От приложения Нотариален акт № 58, том II, рег. № 6184, дело № 222/2006 г., в които се съдържа Договор за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че именно И. Моис Р. е купувач на апартамент № 21 в бл. 414, вх. А, ет. 8, ж.к. „ОК“, а Н. С. Господинова е посочена не като купувач, а като един от продавачите по сделката.

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че И. Моис Р. е починал на 26.02.2011 г. и е оставил шестима наследници по закон: съпруга Н. С. Р., дъщеря Р, син Г, както и ответниците А. М. М., А. М. и А. И. Р.. По делото не са представени доказателства някой от посочените наследници да се е отказал от наследството, да е прехвърлил правата си, нито е представен акт, от който да се установи различен кръг наследници.

В исковата молба са приложени още искова молба за делба от 2008 г. и определение за прекратяване на същото производство, но от последното се установява единствено, че делбеният иск е бил оттеглен, поради което това производство е приключило без съдебно установяване на права на собственост и без сила на пресъдено нещо относно квотите в имота.

2

От представените от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД документи се установява, че за процесния имот са изготвени индивидуални справки за отопление и топла вода за отоплителните сезони 2020/2021 г. и 2021/2022 г.; за първия сезон е отчетен резултат 666,42 лв. за възстановяване, а за втория – 619,09 лв. за доплащане. Представени са и известия за доставяне на изравнителните сметки, сертификати на уредите и удостоверение за регистрация на „Директ“ ЕООД като лице, извършващо дялово разпределение. В молбата си третото лице изрично посочва, че процесният имот е на дистанционно отчитане, поради което не се съставят главни отчети/протоколи за неосигурен достъп.

От изслушаното по делото и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за имота е начислявана топлинна енергия по компоненти: за БГВ, за сградна инсталация и за отопление на имота, като не е начислявана топлинна енергия за общи части. Експертизата сочи, че консумацията на БГВ е начислена въз основа на отчети от 2 броя водомери, че дяловото разпределение е извършено от „Директ“ ЕООД съобразно действащата през процесния период нормативна уредба, че технологичните разходи в абонатната станция са били за сметка на „ТС“ ЕАД и че общият топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и е бил годно средство за търговско измерване през процесния период. Експертизата определя сумите по отчетни периоди, както следва: за 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. общо 2137,14 лв., от които 194,46 лв. за сградна инсталация, 1571,72 лв. за отопление на имота и 370,96 лв. за БГВ; за 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. общо 3230,25 лв., от които 258,60 лв. за сградна инсталация, 2620,89 лв. за отопление на имота и 350,76 лв. за БГВ.

От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца не са установени плащания, които да погасяват процесните задължения, с изключение на отразено плащане в размер 15,64 лв. по първата обща фактура. Експертизата сочи, че изравнителните сметки за имота са въведени в информационната система на ищеца през септември 2022 г., че неплатените суми за процесния период възлизат общо на 5 362,56 лв., от които 5 294,99 лв. главница за топлинна енергия и 67,57 лв. за отчет уреди за дялово разпределение, както и че мораторната лихва до 25.08.2023 г. е общо 827,76 лв., от които 812,65 лв. върху главницата за топлинна енергия и 15,11 лв. върху сумата за дялово разпределение.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно отклонение. Следователно, когато искът по чл. 422 ГПК е насочен срещу конкретни лица като длъжници за цена на топлинна енергия, ищецът следва да установи, че именно тези лица попадат в кръга на лицата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Когато се претендира разделна отговорност при точно определени квоти, ищецът следва да установи и точния размер на тези квоти. Това съответства и на дадените от съда указания, според които в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение, количеството доставена енергия и стойността .

По делото е проведено доказване относно доставката, отчитането и счетоводното формиране на претендираните суми. Представените изравнителни сметки, заключението на съдебно-техническата експертиза и заключението на съдебно-счетоводната експертиза обосновават извод, че за процесния имот действително е начислявана топлинна енергия, че е извършвана услуга дялово разпределение и че по счетоводните данни на ищеца е останал непогасен остатък в предявения размер.

Решаващият за спора въпрос обаче не е дали в имота е имало потребление, а дали точно четиримата ответници отговарят за това потребление в твърдените от ищеца квоти 5/8 за Н.

С. Р. и по 1/8 за всеки от останалите трима ответници. На този въпрос доказателствата по делото не дават положителен отговор.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че наследодателят на ищците И.

М. Р. е бил собственик на топлоснабдения имот, но освен ответниците по делото негови 3 наследници се явяват дъщеря му Р и сина му Г. Не са представени откази от наследство, договори за прехвърляне или други титули, които да обосноват защо двама от установените наследници не са включени изобщо в пасивната страна на процеса, а спрямо включените четирима са поддържани именно посочените квоти.

Обстоятелството, че в счетоводството на ищеца и в индивидуалните справки като клиент е отбелязана Н. С. Р., респ. „Н. С. Р. и др.“, не може да замести доказването на вещноправното или наследственото основание за възникване на качеството „клиент“ по чл.

153, ал. 1 ЗЕ, още по-малко доказването на точните идеални части на всеки ответник.

Вътрешното счетоводно отразяване на партидата не е титул за собственост и не установява наследствени квоти.

При това положение съдът приема, че ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответниците в претендираните квоти, което представлява недостатък в доказването на самото основание на исковете спрямо всеки един от тях.