Решение № 190 от 02.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 190 гр.Пловдив, 02.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…десети юни…през…две хиляди и двадесета година, ………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Красимира Ванчева при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №88 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №700/17.12.2019г., постановено по търг. д. №669/2019г. по описа на Окръжен съд П., е отхвърлен предявеният от С.Р.Т., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка С. С.Т., ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, иск за обезщетяване за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., причинени от смъртта на нейния дядо Г.Н.Т.при ПТП на 09.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 09.03.2014г. до окончателното плащане, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адв. В.М..

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – С.Р.Т., чрез майка си и законна представителка С. С.Т.. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения, че обжалваното нерешение не е съобразено със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.

№1/2016г. на ОСНГТК, като съдът е направил неправилна преценка относно особено близката и изключителна по своя характер връзка между ищцата и починалия й дядо. Твърди се, че в тази насока първоинстационният съд не е съобразил депозираните по делото гласни доказателства, необосновано е приел, че наличието на семейна среда /при двама живи родители/ и ниската възраст на малолетната ищца възпрепятстват създаването на изключително силна емоционална връзка с починалия прародител, съответно – не водят до настъпването на неимуществени вреди вследствие неговата смърт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - „Д.“ ЕАД, с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора на същата, не са предявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство – С.Р.Т., чрез своята майка и законна представителка С. С.Т., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 09.03.2014г., около 12ч. на А.в близост до км.283, на територията на община Т., област Я., е настъпило ПТП между лек автомобил „К.“ с рег.№ ***, управляван от водача М.Н.Д., и лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ***, управляван от водача Г.Н.Т., като първият е напуснал лентата за движение и е навлязъл в аварийната лента, където е бил разположен вторият автомобил. Вследствие описаното ПТП е причинена смъртта на Г.Т. – дядо на ищцата. По случая е образувано н.о.х.д. №331/2014г. на ОС – Я., по което, с влязла в сила присъда №76/24.11.2014г. водачът на лекия автомобил „К.“ с рег.№ *** - М.Н.Д., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил „К.“ с рег.№***, обективирана в застрахователна полица №***, валидна от 30.01.2014г. до 29.01.2015г. Изложени са твърдения, че в резултат на ПТП на ищцата С.Т. е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Семейството на ищцата съжителствало в едно домакинство с починалия Г.Т., като между внучка и дядо съществувала особена близост, основана на взаимна обич, уважение и разбирателство. Неговата загуба причинила на ищцата морални болки и страдания с продължително проявление във времето, търпени и понастоящем. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. В съдебно заседание /на 14.02.2019г. по т.д. №676/2018г./ претенцията за лихви е изменена /както и претенцията на първоначално предявената главница – от 80 000лв. – на 5 000лв., впоследствие – увеличена на 50 000лв./ - 3 години преди завеждане на иска – считано от 07.09.2015г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „Д.“ ЕАД се оспорва предявеният иск. Оспорена е материалноправната легитимация на ищцата, както поради липсата на изключително трайно установена емоционална връзка с починалия прародител, така и с оглед ниската й възраст.

Оспорена е исковата претенция и по размер, като са изложени съображения за нейната прекомерност, несъобразена с принципите на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

За да отхвърли иска по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, първоинстанционният съд е приел, че макар и малолетната ищца С.Т. да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания – скръб и мъка от смъртта на нейния дядо Г.Т., същата е извън кръга на лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и в Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС. Същата е и извън кръга на лицата - правоимащи по смисъла на т.1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК, тъй като не е установено наличие на особена близост, извън традиционно установената за българския бит, която да е породила за нея морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да е налице изключение от разрешението, залегнало в посочените постановления. Приел е, че в конкретната хипотеза е била налице изградена близка емоционална връзка между ищцата и пострадалия й дядо, която е обичайният случай с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения, поради което не е налице изискването на цитираното ТР за изключителност на отношенията между тях. Освен това ищцата е била само на 3 години и половина към дата на ПТП, поради което не е имало достатъчно време за изграждане на дълбока, съзнателна и трайна емоционална и духовна връзка между детето и неговия дядо, която да е изключителна по характер и която да е много по-различна от обичайните отношения между дядо и внучка.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока не се споделят от настоящата инстанция.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговата внучка – ищца по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля Т.– баща на малолетната ищца, се установява, че дъщеря му С. и починалият й дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Независимо че не са живели в едно домакинство, обединени, както от силната семейна връзка, така и от общия им бизнес, семейството на свидетеля, включително и дъщеря му С., често е пребивавало и оставало да преспива в дома на баща му и майка му, а родителите му също често са пребивавали в дома на семейството в гр. П.. С раждането на внучката С. за починалия Г.Т. се сбъднала мечтата „да има дъщеря“, тъй като имал двама сина. Ежедневно дядо и внучка посещавали някой парк или заведение и прекарвали заедно до 21ч. Фамилията задължително се събирала на всички празници, на именния ден на баща му - на Гергьовден, на Коледа, на Великден. Всеки уикенд С. пребивавала при баба си и дядо си. По този начин контактите между внучка и дядо са били непосредствени и постоянни. На силната привързаност на дядото към внучката съответствала и силна емоционална потребност и привързаност на детето към дядото. Преди инцидента С. търсела контакт с дядо си, говорели често и по телефона. Свидетелят депозира показания, че след като баща му починал, С. продължила да пита „къде е дядо Г.“ и да го търси. Веднага усетила неговата липса. Като на малко дете, родителите й обяснили, че „дядо Г. сега е на небето; че той е една по-ярка звездичка и й маха от небето“. И понастоящем С. пита за дядо си и щом види звездичка, казва: „Тати, виж дядо Г. ни маха отгоре.“ Разплаквала се много силно за дядо си и постоянно го търси и страда за него.

Показанията на свидетеля Т., макар и родственик на ищцата, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. Вярно е, че в традиционните за българското общество семейни отношения връзката между внуци и техните баби и дядовци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Но в случая са установени не само традиционните близки отношения между дядо и внук, но и други традиционни за българския бит отношения между прародител и внук, при които, отношението и грижите на прародителя към внуците, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските грижи при отглеждането и възпитанието на децата. Създадената близка емоционална връзка между пострадалия и малолетната ищца, макар и в ниска възраст, е с трайно изразен характер. Дядо й присъства в спомените и разговорите й с родителите. Неочакваната му смърт, дори и да е възприемана от малолетната ищца като липса на присъствие, невъзможност за осъществяване на обичайните за нея непосредствени и чести контакти, се отразява изключително неблагоприятно на психическото й състояние, което пък се изразява в причинени неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания.

Следователно в случая действително са установени анализираните с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК предпоставки - наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищцата. Именно в тълкувателното решение е посочено, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. С ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Това е в синхрон и с процеса на създаването и изграждането на правната система на правото на Европейския съюз и водещата роля на Съда на ЕС в този процес, което е наложило осъвременяване на съдебната практика. Тук следва да се извърши преценка и относно приложението на наднационалното право. Според прокламираното в чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи „право на ефективни правни средства за защита“ - всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, като, както националното право, така и наднационалното право, не поставят като критерии възрастта на лицето, претендиращо репариране на неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bf14293-8934-494c-a23a-3d1b6734a3f3