Решение № 58 от 04.05.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. В., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20261300500147 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника „Т." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение с рег.

№ 631/25.11.2025 г., постановено по гр.д. №898/2025 г. по описа на РС- В., с което са уважени предявените от ищцата П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 36/06.02.2025 г. на работодателя „Т." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** и същото е отменено, възстановена е на заеманата до уволнението длъжност - „Управител, магазин” и на ищцата е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 16

750,00 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет/ лева за оставане без работа поради уволнението за времето от 14.02.2025 г. до 21.04.2025 г. и от 13.05.2025 г. до 14.08.2025 г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 07.04.2025 г. до окончателното заплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за работа.

Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1500 лв., представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати по сметка на РСВ., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 770,00 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради несъответствие с материалния закон и необоснованост.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на ВРС, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно и опорочено, поради невръчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; че към момента на уволнението не е налице бизнес задача или бизнес програма, в изпълнение на която работодателят е пристъпил към прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Като последица от признаване на уволнението незаконосъобразна, съдът приел, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност и на същата се дължи обезщетение за оставане без работа.

Счита изводите на съда за неправилни с установените по делото факти, материалния закон и трайната съдебна практика.

Излага, че в чл. 328, ал. 2 от КТ се предвижда прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, но не се изисквало съществуване на отделно писмено предизвестие - достатъчно било волеизявлението за прекратяване да бъде обективирано в писмена форма, като в случая било обективирано в процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение. В тази връзка излага, че според практиката на Върховния касационен съд, когато заповедта за уволнение едновременно индивидуализира волята за прекратяване и определя дата на прекратяване, тя замества предизвестието, а обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ обезпечава неспазения срок. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че е допуснат „съществен елемент от сложния фактически състав" - предизвестието, вместо да отчете, че то е материализирано в самата заповед.

Излага, че в процесната заповед изрично било предвидено изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, което означавало, че работодателят е упражнил правото си да прекрати договора с предизвестие, но го е прекратил незабавно срещу заплащане на обезщетението. От изложеното формира извод, че липсвало нарушение на чл. 328, ал. 2 във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ.

Твърди, че отправянето или връчването на предизвестие не е елемент от фактическия състав на уволнението и липсата на предизвестие по никакъв начин не влияе на законосъобразността му. В тази насока се позовава на Решение № 379 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 2863 /2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Поддържа, че заповедта за уволнение на ищцата е законосъобразна. Излага, че при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, преценката на работодателя не подлежала на съдебен контрол и нямало изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на причините за решението. В случая в заповедта била посочена причината за прекратяване - сключване на договор за управление на предприятието, което кореспондирало на текста на чл. 328, ал. 2 от КТ. На следващо място твърди, че е издадена от надлежно легитимирано да представлява дружеството лице, към момента на издаването й, а именно изпълнителният директор, който към тази дата, съгласно договор за управление от 02.01.2025 г., се явявал носител на работодателската власт и има правомощията да подпише 2 заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите на дружеството, които са част от ръководството на предприятието.

Изразява несъгласие с извода на ВРС, че липсвал релевантен договор за управление,че представеният договор съдържал „обици цели, а не бизнес програма".

Счита този извод на първоинстанционния съд, че е в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ било достатъчно да е сключен договор за управление, а не е необходимо съдът да изследва неговото съдържание, целите или конкретните икономически показатели. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ възниквало с факта на сключването на договора за управление, който е двустранен и каузален, и упражняването му не е обусловено от наличие на конкретна бизнес програма.

Твърди, че новият договор за управление с изпълнителния директор и представляващ „Т." ЕАД е сключен на основание чл. 244, ал. 7 от ТЗ на достоверната дата 02.01.2025 г., като били поставени нови бизнес задачи пред изпълнителния директор: постигане на по-добри финансови резултати и по-голям пазарен дял чрез развитие на продажбените дейности и клиентската база; предприемане на мерки за подобряване на конкурентоспособността; оптимизиране на разходите на дружеството; оптимизиране на функциите на ръководния персонал на дружеството; оптимизиране на работните процеси и ресурси; повишаване на оборота на дружеството; създаване на иновации и развитие на продукти или услуги. В тази връзка излага, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение.

Излага, че с договорът за управление се поставя нова бизнес програма, която управляващият да следва и изпълни по време на действие на договора. Тъкмо за нейното изпълнение и за ефективната дейност на ръководеното от него предприятие, законът с ал. 2 предоставя на представляващия работодателя правото да си подбере нов екип служители, със съвместните усилия на които да я изпълнява. Това основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг служители - такива от „ръководството на предприятието".

Нямало законово основание, непредставянето на цялата бизнес програма пред служител в компанията да е основание да се счете, че уволнението на основание чл. 328, ал. 2 от КТ е незаконно и липсва основание за прилагането му.

Счита, че в тази част на решението първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на проверката за законосъобразност, като е извършил контрол върху съдържанието и функционалните цели на договора за управление, какъвто контрол бил недопустим.

В оБ.ение излага, че от представените документи по делото и при точно прилагане на материалния закон, уволнението на ищцата било извършено при наличие на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ и правото на уволнение било законосъобразно упражнено.

Предвид горното претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените 3 искове. Отправя искане за присъждане на разноските по производството за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Т. М., чрез адв.Н.А., с който оспорва същата по подробно изложените съображения като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Делото пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. В., с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно прекратяването на трудовото й правоотношение и за отмяна като незаконосъобразна Заповед № 36/06.02.2025 г. на работодателя „Т." ЕАД, ЕИК ***, с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „управител магазин“ с месторабота *** - ТМ В., гр. В., ж.к. „***“; за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение, след допуснато изменение на иска, в размер на 16 750,00 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението - от 14.02.2025 г. до 14.08.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 07.04.2025 г. до окончателното издължаване.

Ищцата е изложила твърдения, че била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 98/11.08.2023г. и е заемала длъжността „управител магазин" с месторабота *** ТМ В., гр. В. ж.к. "***". Със Заповед № 36/06.02.2025 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото й правоотношение на основаниe чл. 328, ал. 2 от КТ с причини за прекратяване на трудовия договор „Поради сключване на договор за управление на предприятие". Признава, че заповедта й е връчена на 13.02.2025 г.

Поддържа следните твърдения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор: 1.Липсва релевантен договор за управление на предприятието и не била запозната със сключен релевантен договор за възлагане на управление и неговото съдържание. В заповедта липсва конкретика относно договора, послужил за издаване на оспорената заповед.; 2.Заповедта не е мотивирана. В нея единствено бил цитиран законовия текст на чл. 328, ал. 2 от КТ.; 3. Липсвало предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

4

Признава, че работодателят й е платил обезщетение за неспазен срок на предизвестие, но поддържа, че такова е следвало да й бъде връчено в срока по чл. 326, ал. 2 от КТ, съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Счита, че поради липса на предизвестие било невъзможно да се извърши контрол за законосъобразност за наличие на основанията за прекратяване на трудовия договор, което прави заповедта издадена в нарушение на закона.;

4. Ищцата не е член на ръководството на предприятието. В структурата на ответното дружество не фигурирала длъжността която заемала „управител на магазин“. Като управител на магазин, тя не е ръководила цялостния трудов процес по управление на магазините в предприятието и не е била пряко подчинена на изпълнителния директор, а на регионалните мениджъри.; 5. Работодателят е упражнил правото си за прекратяване на трудовия договор при условия на злоупотреба с право - нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ.

Твърди се, че работодателят упражнил превратно работодателската си власт и единствената му цел е била да прекрати трудовия договор, без да са налице законовите изисквания за това.