Решение № 2504 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100513877 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15615/17.08.2025 г., постановено по гр. дело № 38153/2024 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав, е отхвърлен предявеният от М. А. Б., ЕГН **********, срещу Б. М. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61 ЗС за прекратяване вещното право на ползване, което Б. М. Г. си е запазил с нотариален акт № 64, том VIII, рег. № 18792, дело № 1211 от 2019 г. на нотариус И.Д., рег. № 039 на НК, с район на действие Софийски районен съд, за замяна на идеална част от недвижим имот - апартамент № 1, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ****, на първи етаж на жилищна сграда №1, със застроена площ от 97.96 кв.м., заедно с таван № 1, с площ от 24.18 кв. м. и мазе № 14, с площ от 14.44 кв.м., заедно с 9.119% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, срещу движими вещи и вместо изпълнение на задължения, върху 1/2 идеална част от посочения имот поради неизпълнение на съществени задължения като ползвател.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. А. Б., в която се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновани и постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Сочи, че е собственик на ½ ид.част от процесния апартамент, а ответникът е вещен ползвател, като въпреки изпратените настоятелни покани в 1 продължение на години, ответникът многократно не изпълнявал свои съществени задължения за заплащане на разходите за топлофикация на жилището, както и данък сгради, такса смет и застраховка на жилището. В жалбата се поддържа че, че към датата на исковата молба задълженията за жилището са 7050 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД, 837,23 лв. към СО, а отделно самият ищец заплатил 292,13 лв. за застраховане на жилището в периода 2020 г. – 2024 г. Навежда се, че от показанията на свид. Проев се установявало, че въззивникът няколкократно е молил ответника да заплати своите задължения за апартамента, както и че са имали уговорка за застраховане на жилището от ответника. Поддържа, че в писмо от 04.06.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е посочено, че към 04.06.2025 г. задълженията към дружеството са над 3000 лв. – тоест не всички задължения били платени в хода на процеса. Въззивникът сочи, че чрез ЧСИ М.Д. пратил покана до ответника да изпълни всички свои задължения, като поканата била връчена на 14.05.2024 г., но изпълнение не последвало. Поддържа, че задълженията на ползвателя да заплаща разноските за ползване на имотите, вкл. данъци и такси, да ги застрахова и заплаща премиите на застраховката са съществени и неизпълнението им е основание за прекратяване на ползването по реда на чл.61 ЗС. Въззивникът сочи, че ответникът не е изпълнил тези съществени свои задължения, поради което и са налице предпоставките за прекратяване на вещното право на ползване. Поддържа, че фактът, че ответникът му заплатил цялата сума по направените от ищеца застраховки показва, че ответникът много добре е знаел каква точно застраховка следва да сключи за имота. Моли се за отмяна обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият Б. М. Г. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че за основателността на предявения иск съдебната практика приема, че собственикът следва ясно и недвусмислено да предупреди вещния ползвател, че при неизпълнение на своите задължения ще упражни правото си по чл.61 ЗС за прекратяване на вещното право. Сочи, че поканата, изпратена чрез ЧСИ М.Д., е нередовно връчена, тъй като не са спазени изисквания на ГПК.

Отделно се сочи, че за да породи ефект поканата по чл.61 ЗС, същата следва да се връчи със способ, различен от този по чл.47,ал.5 и 6 ГПК. Поддържа се, че в поканата липсвало и предупреждение, че ищецът ще поиска прекратяване на вещното право на ползване по чл.61 ЗС. Въззивникът сочи, че с платежно нареждане от 11.05.2025 г. е заплатил всички задължения към СО за данъци и такси за имота, а по отношение задължението за застраховане на имота липсвало конкретна договорка кои точно застрахователни рискове следва да бъдат застраховани. Навежда, че като вещен ползвател на ½ ид.ч. част от имота дължи и заплащане на половината от режийните разноски, поради което и задължението към „Топлофикация София“ ЕАД не било 7000 лв. Поддържа, че със Споразумение от 13.05,2025 г., сключено с „Топлофикация София“ ЕАД, се е задължил да заплати всички дължими суми за целия имот в размер о 2

3564 лв., макар собствената му дължима част да е 1782 лв. Въззивникт навежда, че е плащал вноските по споразумението и към датата на устните състезания пред първата инстанция не е имал никакви изискуеми задължения, а след това е продължим да плаща вноските, за което представя и доказателства. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. М. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 61 ЗС за прекратяване вещното право на ползване, което Б. М. Г. си е запазил с нотариален акт № 64, том VIII, рег. № 18792, дело № 1211 от 2019 г. на нотариус И.Д., рег. № 039 на НК, с район на действие Софийски районен съд, за замяна на идеална част от недвижим имот - апартамент № 1, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ****, на първи етаж на жилищна сграда №1, със застроена площ от 97.96 кв.м., заедно с таван № 1, с площ от 24.18 кв. м. и мазе № 14, с площ от 14.44 кв.м., заедно с 9.119% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, срещу движими вещи и вместо изпълнение на задължения, върху 1/2 идеална част от посочения имот поради неизпълнение на съществени задължения като ползвател.

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. на 3 апартамент 1 на ет.1 в гр.София,ул.“****, а ответникът е вещен ползвател на същата идеална част. Безспорно по делото се установява, че към датата на исковата молба за имота е имало непогасени задължения за топлинна енергия към „Топлофикация София“ ЕАД, непогасен данък сгради и такса смет към СО за периода 2019 г.-2024 г., както и че в описания период ответникът не е застраховал жилището, като застрахователни договори са сключвани от ищеца. Представени са 2 броя споразумения – от 10.02.2025 г. и от 13.05.2025 г., сключени между Б. М. Г. и „Топлофикация София“ ЕАД, с което са разсрочени задължения за доставена топлоенергия за процесния период, съответно за 2328,83 лв. по първото споразумение и 5 365,32 лв. по второто.

Пред първата и втората инстанция са представени и приети доказателства за извършени плащания по двете споразумения на всички вноски с настъпил падеж. От представените приходна квитанция от 11.02.2025 г. е видно, че за периода 30.06.2020 г. – 31.10.2025 г. е платена сума в общ размер 309.52 лв. за данък недвижим имот и общо 532,68 лв. такса битови отпадъци за периода 30.06.2020 г. -01.12.2025 г от Б. М. Г., а в съобщение от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“, е посочено, че Б. М. Г. няма неплатени задължения за процесния имот. Тоест по делото безспорно се установява, че към датата на приключване на устните състезания пред първата и пред въззивната инстанция за процесния имот не е имало непогасени и изискуеми задължения за комунални услуги, както и местни данъци и такси. Безспорно по делото се установява, че за периода 2019 г.-2024 г. имотът е бил застрахован от М. А. Б., като с разписка от Изипей от 17.02.2025 г. Б. М. Г. е наредил в полза на М. А.

Б., сумата от 321,59 лв.,

С които е погасил платените от ищеца застрахователни вноски. По делото е приета покана от М. А. Б., адресирана до Б. М. Г., чрез ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ /регистрирана под вх. № 00245/28.03.2024 г./, с която адресатът е поканен да извърши плащания към топлофикационно дружество /в размер на 7 050 лева/ и към Столична община /837,23 лева/, както и да възстанови на подателя на сумата, платената от последния за застраховки на жилището за периода 2020-2024 г. в размер на 292,13 лева. В поканата се съдържа предупреждение, че при неизпълнение, Б.

М. Г. ще потърси правата си по съдебен ред. Тъй като лицето не е било намерено, на 14.05.2024 г. е залепено уведомление, като е приложено и уведомление до Б. М. Г., че книжата, които е следвало да му се връчат, са оставени в кантората на съдебния изпълнител и същите могат да бъдат получени в двуседмичен срок, считано от 14.05.2024 г., с изтичането на който поканата ще се счита за редовно връчена.

Съгласно чл. 61 ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Разпоредбата урежда санкционна последица за неизпълнението на задължения на 4 ползвателя. Задълженията произтичат от закона (чл. 57 и чл. 58 ЗС), имат облигационен характер, кредитор по тях е собственикът на вещта и насищат с допълнително съдържание вещното право на ползване. То не се изчерпва със съдържанието, което следва от чл. 56 ЗС и което проявява неговия абсолютен (противопоставим на всички) характер. То не се изчерпва и от уговореното с акта, от който правото на ползване възниква.

Задълженията на ползвателя в чл. 57 и 58 ЗС подлежат на групиране. В първата са тези, неизпълнението на които уврежда (чуждото) право на собственост. Тя включва задължението на ползвателя да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добрия стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Във втората група са тези, които провеждат общия принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Тя включва задължението на ползвателя да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Законовият източник на задълженията по чл. 57 и чл. 58 ЗС се обяснява чрез: 1) абсолютния характер на вещното право на ползване (то е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта); 2) разнообразието на способи, при осъществяването на които възниква вещното право на ползване и 3) конкуренцията на двете вещни права, доколкото техен обект е една и съща вещ. От една страна, собственикът на вещта е длъжен да съобразява поведението си с ограниченията, следващи от вещното право на ползване. От друга, съществуват достатъчно способи (например завещанието или договорът за прехвърляне на право на собственост с учредяване на право на ползване в полза на трето лице), при които вещното право е възникнало като резултат от чужда воля и при невъзможност собственикът да договори правата и задълженията на ползвателя, които следват от учредителния акт. При тях, както и при апорт на вещно право на ползване в капитала на търговско дружество например, собственикът не разполага и с правото по чл. 87 ЗЗД. На разваляне подлежат само двустранните договори, а титуляр на правото на разваляне е кредиторът, сключил договора, но не и третото ползващо се лице.