Решение № 288 от 15.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. П., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720101526 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано след по иск предявен

ОТ ЗАД „***", ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и И.Г. - изпълнителни директори чрез: адв. А. Б. - САК, съдебен адрес: *** СРЕЩУ: И. Д. И., ЕГН **********, АДРЕС: ***

С искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 11 096,28 лева (единадесет хиляди деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** за нанесени материални щети на лек автомобил марка „***“ (***) с рег. № *** вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 01.02.2024 г. в гр. П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ПТП-то е настъпило по изключителна вина на ответника И. Д. И.. Тъй като увреденият автомобил е имал сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца, последният е изплатил дължимото обезщетение на сервиза, извършил ремонта. Твърди се, че към момента на ПТП виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което застрахователят е упражнил суброгационното си право (регрес) директно срещу причинителя на вредата.

Ответникът И. Д. И. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание същият се явява лично, като изрично признава вината си за настъпилото ПТП, но възразява срещу иска с твърдението, че застрахователната 1 му полица "Гражданска отговорност" е била издадена и е влязла в сила след часа на настъпване на ПТП-то, поради което счита иска за „несъобразен“.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител моли исковата молба да бъде уважена и на ответното дружество да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се явява лично, оспорва изцяло предявения иск.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 45 от ЗЗД.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок след дадени указания на заповедния съд за наличие на подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът е изцяло ОСНОВАТЕЛЕН И ДОКАЗАН.

Безспорно установено по делото е настъпването на пътнотранспортно произшествие на 01.02.2024 г. в *** (пътен възел „***“). Съгласно приложената административнонаказателна преписка на ОД МВР - П. и приетата по делото компетентна и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. А. Я., механизмът на инцидента се изразява в следното: На 01.02.2024 г. около 08:20 часа, в светлата част на денонощието, при условия на интензивен трафик и заледена трайна асфалтова настилка, ответникът И. И., управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, се движи по ***. Извършвайки маневра „ляв завой“ с посока на движение към главен път *** (ръкава за изкачване към Скоростна магистрала), ответникът отнема предимството на движещия се надлъжно в насрещната дясна пътна лента (посока кв. „***“) лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Вследствие на това настъпва ПТП, като ударът за електромобила е челен – локализиран в областта на средната предна част (предна броня, средна решетка, емблема). Вещото лице категорично заключава, че непосредствената причина за ПТП е неспазването на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил „***“ (ответника) при движение по пресичащи се траектории. Установява се, че ако ответникът се бе съобразил с правилата и не бе предприел маневра завой наляво с навлизане в платното за насрещно движение, инцидентът би бил напълно предотвратен.

Вината на ответника И. И. не е спорна между страните, като същата е призната изрично от него в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция. Признанието кореспондира изцяло със събраните писмени доказателства и експертизата. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Вследствие на реализирания удар са причинени значителни материални щети по 2 увредения електромобил „***“. Видно от констатациите на вещото лице И. Я., описаните от застрахователя увреждания са настъпили в пряка и непосредствена зависимост с механизма на ПТП. Според експертизата, пораженията обхващат множество компоненти, сред които: преден капак, ляв и десен преден калник, лява и дясна рамка на врати, облицовка, основа, пълнеж и спойлер на предната броня, средна и долна решетка на предна броня с хром лайсна и емблема, ляв и десен фар, дифузьор и воден радиатор с PVC стойка, PVC кутия на предния багажник, въздухозаборник с клапи и моторче, брави за предния капак (електрическа и с жило), високочестотен клаксон, homelink модул, предпазни колани (преден ляв и десен), както и редица прилежащи крепежни елементи, кори и стойки за датчици.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, пазарната стойност за възстановяване на тези щети (включваща нови части, технологични нормовремена за демонтаж, монтаж, възстановяване и боядисване) възлиза общо на 16 959,14 лева с ДДС.

За пълното изясняване на фактическата обстановка относно възстановителния процес, съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел П. Д. О. (ползвател и водач на увредения автомобил). Свидетелят детайлизира спецификата при ремонта на електромобила. Установява се, че поради естеството на повредите и нуждата от съвместими оригинални компоненти, за целите на ремонта е бил закупен цял автомобил-донор на стойност приблизително 17 000 лева, от който са извлечени необходимите резервни части.

Физическите ремонтни дейности са извършени в автосервиз („Интерстилър“ ЕООД), намиращ се в непосредствена близост – на едва 200 метра от мястото на ПТП-то, поради което не се е наложило използването на репатриращ автомобил. Свидетелят изрично посочва, че възстановяването на автомобили от марката „***“ изисква не само механичен ремонт, но и специализирано софтуерно препрограмиране на електронните системи след подмяната на частите, което предстои да бъде извършено в оторизиран център в Австрия.

Въпреки че стойността на възстановителния ремонт по експертиза е значително повисока (16 959,14 лв.) , предмет на настоящия регресен иск е единствено стойността на реално изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 11 096,28 лева. От приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В. М. В. категорично се установява, че ищецът ЗЕАД "***" ЕАД действително е превел по банков път на 23.08.2024 г. сумата от 11 096,28 лева по сметка на обслужващия автосервиз. Тази сума съставлява доказаният и обективен размер на търсената имуществена вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Основното възражение на ответника се свежда до факта, че застрахователната му полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена, но е влязла в сила след часа на настъпване на инцидента. Липсата на валидно действаща застраховка към точния момент на деликта означава, че отговорността не може да бъде прехвърлена върху негов застраховател. В тази хипотеза, суброгационният иск (регресът) на застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ се насочва директно срещу физическото лице – 3 причинител на вредата, в чиято тежест остава задължението за репариране на щетата.

Предвид изложеното, съдът намира предявения установителен иск за изцяло доказан по основание и размер. Вземането на ищеца в размер на 11 096,28 лева съществува, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както в настоящото исково производство, така и в предходното заповедно такова. Ищецът е представил доказателства и списък за следните разноски за сумите както следва - 221,00 лв. за платена държавна такса, 250,00 лв.- депозит за съдебно-икономическа експертиза, 350,00 лв. депозит за автотехническа експертиза, 50.00 лв. – депозит за свидетел, както и разноски в хода на заповедното производство 221.00 лв. – държавна такса и 1398.66 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора пред исковия съд ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, или касателно настоящия случай ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца цялата сума на сторените разноски в размер на 1273,45 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, че И.

Д. И., ЕГН **********, АДРЕС: ***, ДЪЛЖИ на ЗАД „***", ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и И.Г. - изпълнителни директори чрез: адв. А. Б. САК, съдебен адрес: ***, сумата от 5673,44 (пет хиляди шестстотин седемдесет и три евро и 44 евроцента), представляващи равностойността на 11 096,28 лева (единадесет хиляди деветдесет и шест лева и 28 стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** за нанесени материални щети на лек автомобил марка „***“ (***) с рег. № *** вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.02.2024 г. по изключителна вина на И. Д. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. И., ЕГН **********, АДРЕС: *** да ЗАПЛАТИ на ЗАД „***", ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Ч. и И.Г. - изпълнителни директори чрез: адв. А. Б. - САК, съдебен адрес: *** сумата от 1273,45 евро /хиляда двеста седемдесет и три евро и 45 евроцента/ сторени разноски в настоящето производство, съразмерно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на 4 страните пред П. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5