Решение № 555 от 02.10.2019, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

02.10.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО,

V-ти

Районен съд – Дупница състав

01.10.

2019 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

1690

2019 дело № по описа за година.

Малолетният М.В.С.,

ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.Б.О., ЕГН:

**********, двамата с адрес: ***, е предявил срещу баща си В.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване размера на присъдената в негова полза издръжка от 125.00 лв. на 220.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /07.08.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът е съжителствал на съпружески начала с майката на ищеца С.Б.О.. С влязло в сила определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница, е одобрена постигнатата между страните спогодба, съгласно която ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 125.00 лв.

Ищецът сочи, че от определянето на издръжката са изминали почти четири години, през които обстоятелствата значително са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са крайно недостатъчни за издръжката му. Необходими са му повече средства за храна, облекло, обувки, за учебни и извънучебни занимания, джобни пари и т.н. От друга страна, ответникът работи и следва да участва с необходимите средства в издръжката на сина си.

В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил отговор от ответника, в който отговор се оспорва предявеният иск по основание и размер. Счита, че не следва да заплаща издръжка в размер, по-висок от определения с постигнатата между страните спогодба. Оспорва твърденията на ищеца, че майка му С.О. го отглежда сама, като твърди, че същата го оставя да се скита по улиците без надзор и облечен с мръсни дрехи. Неколкократно ответникът е прибирал ищеца и е полагал грижи за него. Ответникът твърди, че живее във фактическо съпружеско съжителство с друга жена-Е. З., с която имат малолетно дете-В. В. С., а също така се грижат и за детето на Е. от предишен брак-Мария Василева Бачева. Твърди, също така, че ищецът всеки месец е при него и се налага да му купува дрехи, обувки, учебни пособия, различни подаръци и т.н., както и че с потребителски кредити му е закупил мобилен телефон и таблет на обща стойност 404.00 лв.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане № 0115186/11.12.2007г., издадено въз основа на Акт за раждане № 407/11.12.2007г., съставен в гр. Дупница, че ищецът е низходящ по рождение от първа степен сродник на ответника, както и че по сила на влязло в сила съдебно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница, е одобрена постигнатата между страните спогодба, по силата на която ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 125.00 лв.

Видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение с изх. № 86/30.07.2019г., издадено от „Етрурия” ООД, гр. Дупница, С.Б.О.-майка и законен представител на ищеца, е реализирала брутен трудов доход за шестте месеца, предхождащи подаването на исковата молба, в размер на общо 4775.57 лева, като БТВ за м. юни 2019г. е в размер на 812.29 лв.

Не се спори между страните, а е видно от приетото като доказателство по гр.д.№ 1284/2015г. на РС-Дупница Удостоверение с изх. № 1264/17.08.2015г., издадено от СОУ „Св.

Паисий Хилендарски“, гр. Дупница, че М.В.С. е ученик в същото училище.

Видно от приложеното към отговора на исковата молба и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0233/10.05.2014г., В.М.С. е баща на малолетната В. В. С., ЕГН: **********, а нейна майка е Е. Ц. З., която от своя страна е майка на още едно малолетно дете: Мария Василева Бачева, ЕГН: **********, видно от приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0109/06.04.2006г., съставен в гр.

Кюстендил.

Видно от приложения към отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото договор № НСЖ-000023/16.11.2015г. за наем на общински жилищен имот, Е.

Ц. З. и съжителстващия с нея В.М.С. ползват под наем общинско жилище, като заплащат месечен наем в размер на 124.58 лв.

Видно от изисканата от съда и приета като доказателство по делото справка от ТД на НАП-С.,***, В.М.С. работи на трудов договор в „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, гр. Дупница от 13.11.2015г., като осигурителният му доход за предходните шест месеца е в размер над 1300.00 лв. месечно.

Видно от представените от ответника с допълнително становище вх. № 12399/24.09.2019г. и приети като доказателство медицински документи, другото малолетно дете на ответника- В. В. С., се лекува в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ДКЦ „Александровска“ ЕООД, гр. С., с диагноза „Трохмарна пареза“ и му предстои оперативна интервенция и последващо лечение.

Ответникът е представил и копие от фактура № **********, за закупуване на устройство таблет.

От депозирания от ДСП-Дупница социален доклад се установява, че основни грижи за малолетния М.С. се полагат от неговата майка С.О.., която е осигурила нормални хигиенно-битови условия, дрехи, храна и отопление за детето. Майката има пълнолетна дъщеря от друг мъж, която е студентка в гр. С., за чиято издръжка също се грижи. Майката и детето живеят в къща, находяща се в гр. Дупница, като ползват две стаи на партерния етаж, за една от които майката заплаща наем в размер на 50.00 лв.

Майката работи като шивачка в „Етрурия“ ООД, където получава нетно възнаграждение в размер на 650.00 лв. месечно. Получава и месена помощ по ЗСПД в размер на 40.00 лв. месечно.

М.С. е редовен ученик в шести клас на СЕУ „Паисий Хилендарски“, гр. Дупница. При проведена среща с детето, същото споделило, че майка му му дава по четири лева на ден за училище. Има голямо желание да тренира баскетбол, но майка му не може да си позволи месечната такса от 30 лева. За първия учебен ден всичко необходимо било закупено от неговата майка: ученически пособия, три чифта маратонки, дрехи и раница, а бащата не му купил нищо, не му дал и пари. През 2018г. бащата му дал пари за да си купи въдица, но тя се счупила и се наложило майка му да му копи друга. За рождения му ден през м. декември 2018г., баща му му купил таблет, а на два пъти му е купувал яке и панталон.

Бащата работи като оператор в „Балканфарма“, гр. Дупница, живее на семейни начала с Е.

З., от която има дете-В., на 5 години. С тях съжителства и дъщерята на З. от друг брак-Мария Бачева, на 13г. Малолетният М.С. се среща с баща си веднъж месечно, за около 1-2 часа, в „ателието“, където същият прави татуировки. Бащата не го води в жилището си.

Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Георги Сашов Христов-вуйчо на ищеца и брат на неговата майка и Цанка Кирилова З.-майка на съжителстващата на семейни начала с ответника Е. З., които съдът, съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, прецени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото.

Свидетелят

Христов дава показания, че за малолетния ищец се грижи изцяло майката С.О., а бащата го вижда от време на време по за 1-2 часа. Бащата работи в „Балканфарма“, гр. Дупница, а освен това има студио за татуировки в гр. Дупница, където изкарва допълнителен доход. Свидетелят споделя, че освен определената издръжка, бащата не дава други средства за издръжката на сина си.

Свидетелката З. дава показания, че ответника купува на всичките си деца, включително и на М., подаръци с повод и без повод. Винаги, когато М. го потърси, бащата се отзовава и му дава пари, купува му учебни пособия и др.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата.

В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител. Задължителната съдебна практика: Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г., III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация.

В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 125.00 лв., по силата на постигнатата между страните спогодба, одобрена със съдебно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело № 1284/2015г. на РС-Дупница.

Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на постигнатата съдебна спогодба, с която е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /01.10.2019г./ е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили значително и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта, в която се намира (12г.) нужди, свързани най-вече с характерните за този период от живота бурно физическо и психическо развитие, което от своя страна е свързано с все по-бързо нарастващи потребности от парични средства за задоволяването им. Установява се също така, че ищецът е вече ученик в прогимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи, свързани с обучението му, както и желанието на детето да спортува и да посещава извънкласни занимания, за което са необходими допълнителни средства. За изминалия период от почти четири години, безспорно са се изменили и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Размерът на минималната работна заплата за страната беше увеличен, считано от 01.01.2019г., на 560.00 лв., а се очаква и ново увеличение от 01.01.2020г., което означава, че даваната в момента от ответника издръжка е дори под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 140.00 лв. към настоящия момент).