Решение № 143 от 12.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. ЛЕВСКИ, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100930 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 232 ал.2 във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 79 от ЗЗД – за претендираните суми по сключени договори за наем и по чл. 86 от ЗЗД за претендираната законна лихва.

В исковата молба се твърди, че до края на октомври 2024 г. първата ищца със съпруга си К.Д. – починал през месец април 2025 г. са били собственици на следните земеделски земи:

-НИВА с площ от ***** дка,съставляваща имот №*****, с номер по предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: имот №*****;

-НИВА с площ от ***** дка, съставляваща имот *****, с номер на предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: *****

-НИВА с площ от ***** дка, съставляваща имот №*****, с номер по предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: имот №*****.

Твърди се, че тези имоти още от 1998 г. се обработват от ответника по силата на едногодишни договори за наем, и че за стопанските 2019-2020, 2020-2021, 2021-2022, 2022-2023 и 2023-2024 години, ответникът не им е заплащал наем за ползваните от него имоти. Твърди се, че цената на наема за посочените периоди е 70 лв./декар и общо наемът за отдадените под наем 51 дка земи за посочените пет стопански години възлиза на 17 850 лв.

Твърди се, че наследници на покойният К.Д. са преживялата му съпруга 1

К. – първата ищца и техните деца – вторият и третият ищец, че преди да почине К.Д. е боледувал дълго и е претърпял множество операции, а неговите близки многократно са правили опити да се свържат с ответника, за да им заплати наема, за да могат да покрият част от медицинските разходи. Твърди се, че ответникът не е отговарял на обажданията, или се е укривал, или ги е лъгал, че ще им плати дължимото и че до момента на подаване на исковата молба липсва каквото и да било плащане. Уточнява се, че за посочения период ищцата К. Д. притежава 2/4 идеални части от земеделската земя, че С. С. притежава ¼ идеална част и ответника Н. Д. ¼ идеална част.

Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл.79 вр. чл.228 и сл. от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищците както следва:

-за стопанската 2019/2020 г. общо сумата от 3570 лв., от която: на К. Д.

/за притежаваните от нея 2/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 25 декара, от общите 51 декара/, сумата от 1750 лв.; на С. С. /за притежаваните от нея 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв. и на Н. Д. /за притежаваните от него 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв.;

-за стопанската 2020/2021 г. общо сумата от 3570 лв., от която: на К. Д.

/за притежаваните от нея 2/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 25 декара, от общите 51 декара/, сумата от 1750 лв.; на С. С. /за притежаваните от нея 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв. и на Н. Д. /за притежаваните от него 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв.;

-за стопанската 2021/2022 г. общо сумата от 3570 лв., от която: на К. Д.

/за притежаваните от нея 2/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 25 декара, от общите 51 декара/, сумата от 1750 лв.; на С. С. /за притежаваните от нея 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв. и на Н. Д. /за притежаваните от него 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв.;

-за стопанската 2022/2023 г. общо сумата от 3570 лв., от която: на К. Д.

/за притежаваните от нея 2/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 25 декара, от общите 51 декара/, сумата от 1750 лв.; на С. С. /за притежаваните от нея 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв. и на Н. Д. /за притежаваните от него 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв.;

-за стопанската 2023/2024 г. общо сумата от 3570 лв., от която: на К. Д.

/за притежаваните от нея 2/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 25 декара, от общите 51 декара/, сумата от 1750 лв.; на С. С. /за притежаваните от нея 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от общите 51 декара/, сумата от 910 лв. и на Н. Д. /за притежаваните от него 1/4 идеални части земеделска земя, равняваща се на 13 декара, от 2 общите 51 декара/, сумата от 910 лв.;

Претендира се законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника е представил отговор на исковата молба и е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява се, че действително нивите са обработвани от ответника по силата на едногодишни договори за наем, че дължимия наем е бил в различен размер за различните години, а именно за 2019/2020 г. в размер на 60 лв., за 2020/21 г. – в размер на 60 лв., за 2021/22 г. в размер на 65 лв., за 2022/23 г. в размер на 70 лв. и за 2023/24 г. в размер на 70 лв., като наемната цена се дължи след приключване на стопанската година. Заявява се, че всяка година е заплащана полагащата се наемна цена в брой и в срок на К.Й.Д..

Освен твърдението, че всички дължими суми са заплатени, ответника, чрез процесуалния си представител е направил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на търсения наем от по 3570 лв. общо от ищците за всяка една от стопанските 2019/20 г., 2020/21 г. и за 2021/22 г.

Заявява се, че неоснователността на главните искове, води и до неоснователност на акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 170 от 26.10.1995 г. /л. 25 от делото/, договор за доброволна делба на земеделска земя /л. 26 от делото/, нотариален акт за дарение на недвижими имоти *****г. на Нотариус С.Л., вписан в Служба по Вписванията гр. Левски с дв.вх. рег. № ***** /л. 27/ е, че до 25 октомври 2024 г. първата ищца със съпруга си К.Д.

/починал на 25.08. 2025 г. съгласно удостоверение за наследници на л. 24 от делото/ са били собственици на следните земеделски земи – общо в размер на 51 дка:

-НИВА с площ от ***** дка,съставляваща имот №*****, с номер по предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: имот №*****;

-НИВА с площ от ***** дка, съставляваща имот №*****, с номер на предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: имот № *****

-НИВА с площ от ***** дка, съставляваща имот №*****, с номер по предходен план *****, в землището на с.М., трета категория, находяща се в местността *****, при граници и съседи: имот №*****.

С исковата молба са изложени твърдения, че имотите посочени по-горе са били давани под наем на ответника за стопанските 2019/2020 г., 2020/21 г., 2021/22 г., 2022/23 г. и 2023/24 г., като за всяка от посочените стопански 3 години са били сключвани едногодишни договори за наем.

По делото са представени заверени копия от договорите за наем за посочените стопански години с наемодател С.Й.Д. и наемател ответника Л. Ф.

Н., регистриран като Земеделски производител. От същите се установява, че действително посочените в исковата молба земеделски имоти са били предмет на едногодишни договори за наем за всяка една от посочените погоре стопански години, като за 2019/2020 г. договорения наем е бил в размер на 60 лв. за декар или общо за сумата от 3104,94 лв., за 2020/21 г. договорения наем е бил в размер на 60 лв. на декар или общо за сумата от 3104, 94 лв., за 2021/22 г. договорения наем е бил в размер на 65 лв. за декар или общо 3363,69 лв., за 2022/23 г. договорения наем е бил в размер на 70 лв. на декар или общо 3622,43 лв.и за стопанската 2023/24 г. договорения наем е бил в размер на 70 лв. на декар или общо 3622,43 лв.

По делото в качество на свидетели са разпитани Т.Т. – бивша съпруга на ответника Л. Ф. Н. и М.С. – съпруг на ищцата С. К. С..

От показанията на свидетелката Т.Т. се установява, че същата се е занимавала със счетоводството на бившия си съпруг Л. Ф., че е подготвяла договори и е извършвала плащане на клиенти. Заявява, че за последните пет години тя е ходила в къщата на К.Д. и му е носила дължимите се суми за наем, като К.Д. е подписвал разходни касови ордери, които се съхраняват в счетоводството. Свидетелката заявява, че от 2023 г. не работи в това счетоводство и в момента не знае как стоят нещата, заявява, че не може да каже по колко точно е плащано на декар, но било по 60-65 лв., обяснява, че не на всички са носили пари на крака, като на някой парите са превеждани по банков път, но на по-възрастни хора е ходила на им носи парите на крака в дома им. Обяснява, че сключваните договори били едногодишни и че сключените от К.Д.говори били подписани от него лично.

Свидетеля М.С. заявява, че от 1999 г. е съпруг на ищцата С. К. С., че не знае какви суми са се договорили за плащане на декар, защото не е виждал нито договори, нито касови ордери. Заявява, че не е виждал никой да идва в дома и да плаща наем, нито някой е ходил в офис на Л. да получава рента.

Заявява, че почти всеки ден е бил в дома на К.Д. и че 8 месеца му е бил личен асистент, а сега е личен асистент на съпругата му К. Х.. Свидетелят обяснява, че последните две-три години Кирил и съпругата му са звънили на Л. да дойде и да плати рентата, но той все си намирал причини и не идвал, след това казал, че ще плати, но не дава парите и така до смъртта на К.Д..

По искане на страните, по делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, по която е представено писмено заключение /л. 82-90 от делото/. В съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението се явява и поддържа представеното писмено заключение. От заключението се установява, че вещото лице се е запознало с представените му в счетоводството на 4 земеделски производител договори за наем, както и с другите документи, а именно с представени му разходни касови ордери за извършени плащания, както и е извършило проверка на счетоводните записвания в счетоводството на Земеделския производител. Установява се, че действително между страните са били сключени едногодишни договори за наем на земеделски земи така както е посочено в исковата молба за всяка една от стопанските години 2019/20 г., 2020/21 г., 2021/22 г., 2022/23 г. и 2023/24 г.. Вещото лице е посочило в заключението, че за всяка една от стопанските години са му представени първични счетоводни документи за извършени плащания, а именно разходни касови ордери, върху които са посочени съответната година, за която се плаща, на кого се плаща, каква сума му се плаща и върху всеки един от предоставените му ордери е имало положен подпис за получател.

Посочва, че за 2019/2020 г. договорения наем е бил в размер на 60 лв. на декар или общо 3104,94 лв. и с представения РКО № 18/20.09.2020 г. издаден на името на К.Й.Д. е платена сумата от 3363,69 лв., което е по 65 лв. за декар /т.е. над уговорения размер. За стопанската 2020/21 г. на вещото лице сочи, че е договорен наем от 60 лв. на декар, на обща стойност 3104,94 лв., и че съгласно РКО № 15/30.11.2021 г. е заплатена сумата от 3622 лева /по 69,99 лв. за декар/, като РКО е издаден на името на К.Д. и има положен подпис за получател. По договора за стопанската 2021/22 г. вещото лице е установило, че договорения наем е в размер на 65 лв. за декар /общо 3363,69 лв./ и му е представен РКО № 17 от 15.11.2022 г. за изплатена сума за наем в размер на 3625 лв., което е по 70,05 лв. на декар. Сочи, че Разходния касов ордер е издаден на името на К.Д. и има положен подпис на получател. По договора за стопанската 2022/23 г. вещото лице е установило, че договорения наем е в размер на 70 лв. за декар /общо 3622,43 лв./ и му е представен РКО за платена сума в брой № 17 от 28.08.2022 г. за изплатена сума за наем в размер на 4500 лв., което е по 86,96 лв. на декар, а за стопанската 2023/24 г. му е представен РКО № 12 от 22.10.2023 г. за платена сума в брой в размер на 4660 лв., което е по 90,05 лв. за декар. Вещото лице категорично заявява, че върху всеки един от представените РКО е имало положен подпис за получател на сумите и същото не може да отговори на въпроса и няма как да знае кой се е подписал за получател.