Решение № 1998 от 03.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100506033 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №2453 от 20.02.2023г., постановено по гр.дело №54424/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, е признато за установено по предявените от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, с административен адрес: град София, СО район "Лозенец" , ***, представлявана от управителя -"Входове БГ" ООД, ЕИК 202208888, искове с правно основание чл.38 във вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 във вр. чл.11, т.5, т.7 и т.10 ЗУЕС, ч е И. Г. К., с ЕГН **********, дължи н а ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, с административен адрес: град София, СО район "Лозенец", ***, сумата от 203.61 лв., сбор от месечни такси за режийни и месечни такси за фонд "Ремонт и обновяване" за периода от месец март 2019г. (вкл.) до месец ноември 2021г. (вкл.), ведно със законната лихва от 07.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №11892/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, като отхвърля иска за сумата над 203.61 лв. до пълния претендиран размер от 737.20 лв. /в т.ч. за период от м.август 2015г. до м.февруари 2019г. и за таксата за услугата "професионален домоуправител"/, иска за сумата от 184.00 лв., представляваща сума за ремонт на плочките пред входа на Етажната собственост и претенцията за законна лихва за забава в размер на 51.68 лв. върху вземането за ремонт на плочките п р е д входа на Етажната собственост за периода от 01.06.2019г. до 07.03.2022г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главниците. С решението е осъдена И. Г. К., с Е Г Н **********, да заплати на 1

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, с административен адрес: град София, СО район "Лозенец" , ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 109.31 лв., сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 88.49 лв., сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.де л о №11892/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Е. С. на сграда, с административен адрес: град София, СО район "Лозенец", ***, представлявана от управителя -"Входове БГ" ООД, ЕИК 202208888, чрез пълномощник адв.К. С., с която се обжалва решение №2453 от 20.02.2023г., постановено по гр.дело №54424/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове за установяване съществуването на вземания за месечни такси за режийни и месечни такси за фонд "Ремонт и обновяване" над 203.61 лв. до пълния претендиран размер от 737.20 лв. /в т.ч. за периода от м.август 2015г. до м.февруари 2019г./, както и за таксата за услугата "професионален домоуправител" от м.август 2015г. до м.ноември 2021г. /вкл./ по 3.00 лв. месечно, вземания за сумата от 184.00 лв., представляваща сума за ремонт на плочките пред входа на Етажната собственост, както и вземането за законна лихва за забава в размер на 51.68 лв. върху вземането за ремонт на плочките пред входа на Етажната собственост за периода от 01.06.2019г. до 07.03.2022г.. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон.

Твърди се, неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че дължимата такса за услугата "професионален домоуправител" не е индивидуализирана по размер, което е послужило като основание да се отхвърли искът за установяване на вземания за таксата за услугата "професионален домоуправител" от м.август 2015г. до м.ноември 2021г. /вкл./.

Поддържа се, че е налице валидно взето решение по т.4 от дневния ред на Общото събрание на Етажната собственост, обективирано в протокол от 28.07.2015г., в което е определена методологията за изчисление на дължимите месечни такси от всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като е посочено, че таксата за услугата "професионален домоуправител" е на човек на месец, според броя на живущите в етажната собственост. На следващо място се оспорва изводът на първостепенния съд, че претендираните вземания за месечни такси за режийни и месечни такси за фонд "Ремонт и обновяване" представляват периодични задължения на етажните собственици, които се погасяват с кратката тригодишна давност. Твърди се, че по делото са релевирани доводи, в подкрепа на които са ангажирани доказателства – представени са съобщения и покани до ответницата в качеството й на собственик на офис №5, находящ се в процесната етажна собственост, с които същата е била уведомена за дължимите от нея суми и срок за тяхното изпълнение, с което е била прекъсната погасителната давност на основание чл.114 ЗЗД. Наведените в този смисъл аргументи не са взети предвид и обсъдени от първостепенния съд в мотивите на обжалваното решение при обосноваване на извода, че за част от исковия период м.август 2015г. до м.февруари 2019г., претендираните вземания за месечни такси за режийни и месечни такси за фонд "Ремонт и обновяване" са погасени по давност.

Излага се още, че противно на приетото в обжалваното решение предявената искова претенция за установяване на вземане в размер на 184.00 лв., представляваща сума за ремонт на плочките пред входа на Етажната собственост /ЕС/ е доказана в хода на съдебното производство. Твърди се, че е налице валидно взето решение на Общото събрание на собствениците за възлагане на задължението за извършване на ремонта, 2 както и за заплащане на необходимите разноски за този ремонт, поради което в тежест на ответницата в качеството й на собственик на офис №5, находящ се в процесната етажна собственост, е възникнало задължението да заплати припадащата й се част от стойността на ремонта на плочките пред входа на ЕС съобразно притежаваната от нея идеална част от общите части на сградата. Сочи се още, че доказана е и акцесорната претенция за законна лихва за забава в размер на сумата от 51.68 лв. върху вземането за ремонт на плочките пред входа на ЕС за периода от 01.06.2019г. до 07.03.2022г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - И. Г. К., с ЕГН **********, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Изложени са доводи в смисъл, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен извод в частта, в която са отхвърлени предявените искове, предмет на обжалване с въззивната жалба. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е предмет на обжалване с подадената въззивна жалба, е обосновано и законосъобразно, постановено при правилно прилагане и тълкуване на закона и анализ на събраните по делото доказателства и като такова следва да бъде потвърдено.

Предявени са от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, с административен адрес: град София, СО район "Лозенец" , ***, представлявана от управителя -"Входове БГ" ООД, ЕИК 202208888, против И. Г. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.38 във вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 във вр. чл.11, т.5, т.7 и т.10 ЗУЕС и чл.422 от ГПК във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба и заявения в нея петитум съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.38 във вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 във вр. чл.11, т.5, т.7 и т.10 ЗУЕС и чл.422 от ГПК във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.38 във вр. чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 във вр. чл.11, т.5, т.7 и т.10 ЗУЕС като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В случая по делото не е спорно и от събраните доказателства се установява 3 факта, че ответницата - И. Г. К. заедно със съпруга й – Ч.С.К. са били собственици при режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот – офис №5, находящ се в процесната ЕС с административен адрес: град София, СО район "Лозенец", ***, който имот същите са отчуждили в полза на трети неучастващи по делото лица на 10.12.2021г. с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №73, том III, рег.№14137, дело №423 от 10.12.2021г.. За процесния период - м.август 2015г. до м.ноември 2021г. /вкл./, ответницата - И. Г. К. е притежавала качеството етажен собственик в процесната ЕС.

На следващо място не се спори между страните и относно факта, че на 28.07.2015г. е било проведено ОСЕС, на което по т.1 от дневния ред е взето решение за избор на "Входове БГ" ООД за дружество, изпълняващо дейността "професионален домоуправител", което решение е било взето с мнозинство от 44.549 % от ид.ч.; както и по т.4 от дневния ред е взето решение, с което е приета методология за дължимите от етажните собственици такси както следва: 10 лв. на човек за режийни на месец; 10 лв. на куче за режийни на месец, фонд "Ремонти и обновление" по идеални части на месец, такса за услугата "професионален домоуправител", която се заплаща на човек на месец според броя живущи в ЕС, както и 1 0 лв. на паркомясто /гараж/ за режийни на месец, което решение е било взето с мнозинство от 44.549 % от ид.ч..

На следващо място по делото е приет като доказателство протокол за проведено ОС на ЕС на 16.10.2018г., от който е видно, че по т.3 от дневния ред е взето решение в срок до 01.11.2018г. да се наберат оферти и предложения от собствениците за оправянето на плочките около ЕС и след одобрение от Контролния съвет и налични средства, ремонта да бъде осъщствен, което решение е било взето с мнозинство от 62.26 % от ид.ч..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С ъ гл а с н о чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС).