Решение № 10616 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10616 гр. ....., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110110416 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

02.06.2026 г., гр......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №10416 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Д. В. М., чрез адв.М. Л. от САК, срещу цедента ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, ж.к. „....“, ул. „.....“ №..... представлявано от ..- Управител, за прогласяване нищожността на договорната клауза за 1 размера на ГЛП и за задължението да се предостави договорно обезпечение по сключен Договор за кредит „....“ от 24.03.2022г. Служебно е установено, че за процесното вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на цесионера „.... по ч.гр.д.

№71236/2024г. по описа на СРС, 81 състав, по което е постъпило възражение от длъжникаищец в настоящото производство. Ищецът намира, че има правен интерес от иска срещу цедента, тъй като има възможност да иска прогласяване нищожност на договорно правоотношение по иск срещу цедента. Исковата молба е върната, като прекратителното Определение от 17.04.2025г. е отменено по в.ч.гр.д. №5976/2025г. на СГС, I V Д състав.

Претендира се присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.

В срок е подаден ОИМ, чрез юрк.......а, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изложени са подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че на 24.03.2022г. е сключен между страните Договор за кредит „....“ №......, за сумата от 300 лв., с увеличен впоследствие кредитен лимит до 2 200 лв., усвоен изцяло.

С доклада е прието за служебно известно, че на 17.04.2024г. е прехвърлено непогасеното вземане по кредита от отв. цедент в полза на цесионера „...., за което е образувано ч.гр.д. №71236/2024г. на СРС, 81 състав.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за частично основателен. Съображенията за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на Договор за кредит „....“ от 24.03.2022г., при посочен ГПР от 45,90 %, за револвиращ кредит с кредитен лимит от 300 лв., ведно с Приложение №1, като в чл.15 от сключения договор е задължен в срок от 5 дни да представи обезпечениебанкова гаранция или 1 ФЛ- поръчител, като при неизпълнение се дължи неустойка от 10 % от усвоената и непогасена главница, на осн. чл.20 от Договора.

Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Служебно е изискано за послужване издадената Заповед за изпълнение №...... по ч.гр.д.

№71236/2024г. по описа на СРС, 81 състав, с която е уважено искане на цесионера „.... за заплащане на парични вземания по Договор за кредит „....“ №....../24.03.2022г., като нa 17.04.2025г. е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК от заявителя и е образувано гр.д.

22371/2025г. на СРС, 81 състав, спряно на 26.09.2025г. на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, по искане на ответника, направено с ОИМ, с оглед на настоящото дело.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в кратък срок от сключване на 2 договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

По отношение на правния интерес от иска срещу цедента следва да се посочи, че такъв не се установява и към момента. Ищецът не изпълнява дадените му съд. указания да представи доказателства отв. дружество да търси изпълнение по кредита към датата на завеждане на иска или наличието на друго обстоятелство, което да оправдава настоящото съд. производство. Искът за обявяване недействителност на дог. правоотношение се насочва срещу носителя на материалното право, който при извършена цесия, се явява цесионера. В случая последният е иницирал заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и исково производство по чл.422 от ГПК, в рамките на което отв. страна може надлежно да възрази за недействителност на правоотношението, поради което настоящото съд. производство срещу цедента не може да ползва ищеца в отношенията му с цесионера и се явява безпредметно.

Но с оглед на приетото по в.ч.гр.д. №5976/2025г. на СГС, IV Д състав, със съдия- докладчик ......, настоящият съд. състав намира, че следва да уважи частично предявения иск в частта му относно клаузите за договорно обезпечение.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита, без лихви или други разходи по кредита, при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение. В случая не са изпълнени дадените съд. указания на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изразяващо се в неправилно отразен годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Видно от чл.4 на представения препис на договор ГПР по кредита е в размер на 49,90 %. За м.03.2024г. основният лихвен процент възлиза на 0 %, видно от справка в сайта на БНБ, поради което макс. допустимият размер на ГПР по кредити е бил 50 %, на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция. Дадени са указания на ищеца в тази насока, като делото е отложено за следващо о.с.з. с оглед изпълнението им, но останали неизпълнени. Правилата на доказателствената тежест изискват да се приемат за недоказани обстоятелствата, за които не са ангажирани надлежни доказателства от страните, носещи доказателствената тежест. Допускането по презумпция на предположения за превишаването на макс. допустимия размер на ГПР от 50 % в случая, е недопустимо. Това обстоятелство подлежи на установяване от страната, която се позовава на него със ССч.Е, която не е извършена, по причина нежелание на ищеца да се ползва от нея.

Изготвянето на справки от ищеца за приложимия ГПР по кредита не може да го ползва.

Кредитът е револвиращ, като се погасява с мин. месечна вноска от 15 %, поради което няма погасителен план. С оглед на гореизложеното, исковата претенция в тази му част е недоказана.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 50 лв.- държ. такса и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на проц. представител на ищеца в тази насока и следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, в който смисъл вече е налице и съд. практика на въззивната инстанция, напр.: Опр. №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д. №2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VI-Б състав, която следва да се сподели напълно. Не се установява правният интерес от иска по настоящото дело и начина, по който може да се ползва ищецът от съд. решение в случая. Поради това следва да се приеме, че се касае за 3 злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца и не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, ж.к. „....“, ул. „.....“ №..... представлявано от ..- Управител,, по иск на Д. В. М., ЕГН:**********, разпоредбите на чл.15 и чл.20 от сключен между страните Договор за кредит „....“ №....../24.03.2022г., поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.

26, ал. 1, предл.III от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4