Решение № 563 от 31.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601944 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 263, постановена на 02.11.2022 година, по НЧХ дело № 9778/2001 година, Софийски районен съд е признал за виновен К. Н. Ч., ЕГН ********** за това, че на 28.11.2020 година, в град София на булевард „*******, чрез удари с ръце и ритане с крак по тялото на пострадалия С. А.

С., ЕГН **********, причинил на С. лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд на основание чл. 78А, ал. 1 НК е освободила К. Н. Ч. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева.

Със същата Присъда, Районен съд е осъдил К. Н. Ч. да заплати на С. А.

С. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни страдания и физически болки/, в резултат на престъплението, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и да му заплати направените от него разноски.

На основание на основание чл. 189 ал. 3 НПК К. Н. Ч. е осъден да внесе по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса, с оглед уважения размер на гражданския иск и направени деловодни разноски.

Недоволен от посочената присъда е останал подсъдимият. Във въззивната си жалба твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и е 1 необоснована. Сочи се, че липсват безспорни доказателства, подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.

130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че по делото е установена различна фактическа обстановка от тази, посочена в частната тъжба и която е възприел за установена първостепенният съд. Пледира се присъдата на първостепенният съд да бъде отменена, подсъдимият да бъде оправдан.

Доводите на въззивната жалба са доразвити в допълнение към същата, депозирано след изготвяне на мотивите към присъдата.

По делото е постъпило и възражение към въззивната жалба, в което частният тъжител С. А. С. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваната присъда.

В съдебно заседание страните поддържаха противопоставените си становища, изложени съответно във въззивната жалба и във възражението по нея.

Софийски градски съд, след като съобрази доказателствената съвкупност, становищата на страните и закона, констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва първоинстанционната присъда и е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК.

Разгледана „по същество“ въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 28.11.2020г тъжителят С. А. С. и неговата майка свидетелката Ц. С.а трябвало да превозят материали до къщата, в която живеели на бул. ******* в град София и тъй като пред входа на гаража им често имало паркирани коли, двамата се разбрали свидетелката да наблюдава мястото пред гаража, за да предотврати паркирането на автомобили до пристигането на тъжителя.

Докато свидетелката стояла на улицата пред гаража в очакване пристигането на сина й, около обяд на мястото, управлявайки автомобил, пристигнал подсъдимият и започнал маневра за паркиране на автомобила там.

Виждайки това, свидетелката С.а подала знак с ръка на подсъдимия да не паркира, а тъжителят, който междувременно бил пристигнал, свирнал към него с клаксона на автомобила си. Подсъдимият видял, че не може да паркира на избраното място, придвижил се и паркирал в близост на друго свободно място, след което пеша се насочил отново към бул. *******.

Когато подсъдимият приближил къщата на тъжителя, тъжителят и свидетелката били още отвън и тримата си разменили реплики относно паркирането на адреса. Свидетелката и тъжителят изразили възмущение, че се паркира често пред гаража им, а подсъдимият - недоволство от тона на отправените забележки . Конфликтът се задълбочил, тъй като свидетелката С.а и тъжителят продължили с обвиненията, а подсъдимият настоявал да не му говорят с агресивен тон, след което конфликтът прераснал в скандал с отправяне на обиди на висок тон.

2

По това време свидетелят О.Д. бил в дома си на бул. *******, чул виковете от съседния адрес и отправени обиди към тъжителя и майка му и излязъл навън. Виждайки подсъдимия да си тръгва, свидетелят Д. извикал след него и му поискал обяснение за случилото се, в отговор на което и подразнен от това, подсъдимият се обърнал и видимо афектиран се насочил заплашително към свидетеля. Когато го достигнал, тъжителят се намирал в непосредствена близост и започнал да обвинява отново подсъдимия, опитвайки се да защити свидетеля. Видимо ядосан от случващото се, подсъдимият блъснал тъжителя и го ударил с ръце в областта на главата, от което тъжителят паднал на земята, а подсъдимият му нанесъл няколко удара с крак по тялото и главата.

Свидетелят Д. се опитал да спре подсъдимия, като го дърпал в опит да го отдалечи от тъжителя, но не успял. На мястото се появили още хора и подсъдимият сам преустановил нападението си и си тръгнал.

Непосредствено след приключване на нападението, тъжителят сигнализирал за случилото се на органите на полицията и на място пристигнали полицейски служители на СДВР, които разпитали тъжителя и свидетеля Д. за случилото се, след което била сигнализирана и прокуратурата.

Вследствие на нападението, тъжителят е получил следните травматични увреждания: лекостепенен оток на дясната буза, кръвонасядане и оток на тилната област на главата , лекостепенен оток в дясната слепоочна област , кръвонасядане и оток в лявата слепоочна област , линейно охлузване на челото в ляво , кръвонасядане по гърба на 5 - ти пръст на дясната ръка , на крайната фаланга и под нокътя.

Такива са фактите, приети за установени от първоинстанционният съд.

Напълно идентични факти, след запознаване с доказателствата, установява и въззивната инстанция.

ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ:

В съдебното производство са разпитани свидетелите Ц. С.а, О.Д. и Ю.К.. Първите двама предават непосредствено възприети от тях факти, доколкото и двамата са били не само наблюдатели, а и преки участници в самия инцидент, /без разбира се, самите те да могат да бъдат поставени в процесуално качество, различно от това на „свидетели“/. Третият – свидетелят К. твърди да е станал очевидец на инцидент между подсъдимия Ч. и някакво непознато за свидетеля лице, без да уточнява кога именно е станал очевидец на такъв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. С.а и О.Д., доколкото същите, както по-горе вече съставът посочи, те са преки очевидци и дори участници в разигралата се ситуация. И ако С.а е майка на пострадалия тъжител, то Д. е напълно незаинтересован.

Тези показания напълно се подкрепят от приобщените съдебно медицинско удостоверение от 29.11.2020 г. и от заключението на изпълнената съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

От двете е видно, че в резултат на нападението над него на тъжителя са причинени следните травматични увреждания: лекостепенен оток на дясната 3 буза, кръвонасядане и оток на тилната област на главата , лекостепенен оток в дясната слепоочна област , кръвонасядане и оток в лявата слепоочна област , линейно охлузване на челото в ляво , кръвонасядане по гърба на 5 - ти пръст на дясната ръка , на крайната фаланга и под нокътя и което е по-важно, от гледна точка преценка достоверността на показанията на посочените свидетели – удостоверението и експертизата приемат, че тези увреждания е могло да бъдат получени именно по начина, посочен от тъжителя, т.е. и от свидетелите С.а и Д..

Показанията на свидетелите са подкрепени и от приложената полицейска преписка, по която е направен отказ за образуване на досъдебно производство, /именно поради това, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия/. Макари от нея, съдът да може да ползва единствено постановлението за отказ и докладната записка на извършилия проверката служител на МВР, то фактът, че е правена такава проверка, непосредствено след инцидента от служители на реда, на които е сигнализирано точно за този инцидент, допълнително говори за правдивостта на показанията на свидетелите С.а и Д..

Не кредитира показанията на свидетеля Ю.К., не защото смята, че този свидетел умишлено излага неверни факти, а единствено тъй като, след внимателен прочит на показанията му, въззивният съд остава с впечатление, че разказания от него случай, при който от разстояние видял Ч. да се кара, /не и да удря/ с някого е напълно различен от процесния, при който няма никакво съмнение, видно от коментираните първични медицински документи и съдебно-медицинска експертиза са настъпили увреждания, които могат и са възникнали единствено вследствие на нанесен побой.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въззивната инстанция напълно кредитира възприетото от първоинстанционния съд, че фактите установяват подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление „умишлено причиняване на лека телесна повреда“.

Обективните признаци са такива, които е мотивирал и първостепенния съд – причиняване на телесно увреждане. Единствената забележка, която въззивната инстанция може да направи е, че травматичните увреждания - лекостепенен оток на дясната буза, кръвонасядане и оток на тилната област на главата, лекостепенен оток в дясната слепоочна област, кръвонасядане и оток в лявата слепоочна област, линейно охлузване на челото в ляво, кръвонасядане по гърба на 5 - ти пръст на дясната ръка предполагат осъществяване на изпълнителното деяние на престъпление по чл.130,ал.1 от НК, не такова на ал.2, което е възприето от Районният съд, а доколкото се касае до наказателно производство от частен характер, съдът не е обвързан с твърдяната от тъжителя квалификация, СРС е имал възможността да признае Ч. за виновен именно за такова престъпление.

Доколкото обаче, срещу първостепенната присъда, в частта й, досежно възприетата по-лека правна квалификация няма въззивна жалба от частния тъжител, то настоящата инстанция може единствено да констатира горното, не и да измени атакувания акт.

Субективната страна е детайлно и законосъобразно анализирана от 4 проверяваната инстанция, която е достигнала до правилен извод, че престъплението е извършено с пряк умисъл, че подсъдимият е съзнавал, че в резултат на извършеното от него посегателство върху тъжителя ще се достигне до засягане на физическата неприкосновеност и здравето на тъжителя, съзнавал е също, че физическото посегателство спрямо тъжителя е неправомерно, но въпреки това извършил деянието именно с цел така да увреди пострадалия.

Начинът, по който са причинени вредите – удари с юмруци, ритници с крак, ясно показват, че Ч. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването имено на този общественоопасен резултат.

Доколкото оплакванията във въззивната жалба са базирани единствено на показанията на свидетеля К., а въззивният съд направи самостоятелен анализ на тези показания, приемайки, че те не могат да променят убеждението на съда за виновност, то допълнителен коментар по тези оплаквания не е необходим.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, счита, че в случая са налице основанията на чл. 78А, ал. 1 НК, тъй като за престъплението, /в случая преследвано по тъжба на пострадалия/, макар и да е умишлено, предвижда наказание до три години лишаване от свобода, а подсъдимият е неосъждан, не само за престъпление от общ характер, а и за такова от частен характер. Правилно районният съд е освободил К. Н. Ч. от наказателна отговорност, заменяйки я с административно наказание „ГЛОБА“, което напълно обосновано е отмерено към минималния, предвиден в закона размер от 1500 лева.