Решение № 907 от 30.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Бургас, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500770 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 22 от 13.03.2023г., постановено по гр.д.№ 316/2022г. на РС- Средец е прието за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на Община Средец, че С.

К. Б., ЕГН **********, е собственик на основание наследство на следния недвижим имот: проектна улица с осева точка 135 до осева точка 136, с шИ. 3,5 метра, с площ от 85,12 кв.м, за достъп до парцел X. - 357, при граници на улицата - У. X. - 357, У. IX - 360, улица собственост на Община Средец, У. XIX-359, У. XVII - 358 в кв.25 по плана на село Драчево, община Средец, област Бургас, одобрен със Заповед № 75/23.09.1992г.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени от С. К. Б., против Община Средец, за сумата от 360 лв. за периода от 14.07.2019г. до 14.07.2022г. и сумата от 610 лева за периода от завеждане на исковата молба на дата 14.07.2022г. до 31.07.2027г., ведно със законната лихва върху сумите, представляващи обезщетение за ползването на собствения й недвижим имот, от което ищцата била лишена, представляващ проектна улица с осеви точки 135-136, шИ. 3,5 метра, с площ от 85,12 кв.м., за достъп до парцел X. - 357, при граници на улицата - У. X. - 357, У. IX - 360, улица собственост на Община Средец, У. XIX- 359, У. XVII - 358 в кв.25 по плана на село Драчево, община Средец, Област Бургас.

При този изход на делото Община Средец е осъдена да заплати на С. Б. сумата от 900 лв.- разноски в производство пред районния съд, а последната е осъдена да заплати на Община Средец сумата от 400 лв.- разноски за производство пред районния съд.

1

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба, с вх.№ 776/21.03.2023г. по описа на РС Средец, е подадена от адв. Ненчо Драгнев като пълномощник на С. К. Б.. С нея решението се обжалва в неговата отхвърлителна част /относно осъдителните искове/, както и в частта за разноските, с оплаквания, че същото е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон, както и необосновано.

Сочи се, че по делото е установено, че с плана от 1992г., част от имота на ищцата е отреден за улица, за да осигури транспортен достъп до съседен имот, като в определен момент имотът дори бил заграден с бариера от въпросният съсед. През всички години съседът от север използвал собственият на ищцата имот вследствие на регулацията и това, че до неговия имот не е имало друг предвиден транспортен достъп.

В кореспонденцията си с ищцата ответната община неколкократно повдигала спор за собствеността на улицата. В писмо с изх.№ 33-00-59/19.11.2019г. било посочено, че улицата между У. XIX-359 и У. IV-360 е публична общинска собственост, като същото се твърдяло и в писмо с изх.№ 33-00-63/08.01.2020г. Със заповед №20 от 27.05.2021г. на Кмета на Община Средец на ищцата била отказана процедура по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.208, изр. последно ЗУТ с мотиви, че към заявлението не са приложени документи, от които да се прецени правото на собственост върху проектираната улица с осева точка 135- 136.

Посредством показанията на свидетеля Божинов било установено, че проектната улица е предвидена в ПУП на с. Драчево с цел осигуряване на достъп до имота на Ч.О., съгласно §5, т.11 от ДР на ЗУТ. Твърди се, че на ищцата не е известно Община Средец да е провела отчуждителна процедура досежно тази улица по реда на ЗУТ.

Според въззивницата- ищца, ПУП на с. Драчево е процедиран от Община Средец с цел осигуряване на достъп до съседен на ищцата имот и се ползва като проектна улицатупик, като по този начин ищцата е лишена от ползването на процесното място, вместо да бъде обезщетена чрез предварително равностойно заплащане съгласно чл.17, ал.5 от КРБ или да бъде определено съседът да й заплати правото на преминаване през собствения й имот. Счита, че по този начин е нарушен чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно който всеки има право да се ползва мирно от правото си на собственост и никой не може да бъде лишен от притежания, освен в интерес на обществото. Акцентира, че с отхвърлянето на осъдителния иск на ищцата не се заплаща обезщетение за ползата, от която е лишена. Сочи, че съдът няма право да отказва да присъди обезщетение поради липса на доказателства, а следва да определи размера по справедливост, съобразно обстоятелствата. Намира, че сумата от 10 лв. на месец не се явява прекомерна, а има превантивен характер и цели да принуди Община Средец да задейства процедура досежно осигуряване на законен транспортен достъп до съседния имот.

Моли за отмяна на решението в обжалваната от нея част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Ирина Камбурова – процесуален представител на Община Средец. С него жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована. Според Община Средец, в обжалваната от ищцата част решението е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.

2

Сочи се, че правилно районният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, а именно: наличие на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца; общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, липса на основание /конкретен юридически факт/ за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването; правен интерес от предявяване на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. При настоящия случай липсва директно преминаване на имуществена облага между обогатилия се и обеднелия. Затова намира, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на неоправдано разместване на блага, довело до обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно: ищецът да е собственик на имота, за който претендира заплащане на обезщетение за ползване, имотът фактически да е ползван от ответника, липсата на основание за разместване на блага между страните, което да е довело до обогатяване на ответника за сметка на ищеца, който е обеднял, както и размерът на вземанията за ползване. При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже, че разместването на благата почива на валидно основание. Сочи като безспорно обстоятелството, че Община Средец не е провела отчуждителна процедура.

Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че имотът фактически е ползван от ответника за периодите, за които се претендират обезщетенията, както и ответникът да е възпрепятствал достъпа на трети лица до него. Не бил доказан и размерът на вземанията, който се определя според средния пазарния наем за имота, като в случая съдът не може да го определи по справедливост както в случаите на непозволено увреждане, по аналогия на чл.52 ЗЗД.

Излага становище, че отреждането на имота за улица, с която се осигурява достъп до имот на трети лица не обуславя извод, че общината ползва имота по начин, по който ищцата да е възпрепятствана да упражнява правото си на собственост, нито ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Затова намира, че исковете с правно основание чл.59 ЗЗД са неоснователни.

Втората въззивна жалба, с вх.№ 869/29.03.2023г. по описа на РС Средец, е подадена от адв. Ирина Камбурова като пълномощник на Община Средец.

С жалбата се изразява недоволство срещу решението в частта, в която е прието за установено по отношение на Община Средец, че С. Б. е собственик на проектна улица с осева точка 135 до осева точка 136, с шИ. 3,5 метра, с площ от 85,12 кв.м. Изложени са оплаквания, че в тази му част обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано.

Сочи се, че съдът не е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като неправилно е интерпретирал същите, а от друга страна е възприел селективен подход, което е довело до формирането на погрешни правни изводи.

Заявява се, че Общината никога не е предявявала собственически претенции към процесната проектна улица, както и че е безспорно установено, че не е проведена отчуждителна процедура. Излага становище, че общината не е надлежен ответник, поради 3 което исковете са недопустими. Видно от представената по делото скица, а и от заключението на вещото лице, в тази проектна улица попадат части от три имота – имот с пл.№ 357, имот с пл.№ 358 и имот с пл.№ 360, които са собственост на трети лица / съответно- Ч.О., А.П. и К.Г./.

Посочва се, че общината е била сезирана от ищцата със заявление за провеждане на административни процедури, в хода на които липсват изявления от страна на общината, че се е заявила като собственик на процесната улица. Отказала е изработването на проект за частично изменение на ПУП- ПР с мотиви, че липсват както съгласие на заинтересованите лица, така и доказателства за правото на собственост на Б. върху улицата. Именно защото установил право на собственост на трети лица в процесната улица, административният орган отказал да реализира инициираната от ищцата административна процедура.

Счита предявената претенция за недопустима, тъй като ищцата не е единствен собственик на имот с пл.№ 360, понеже през 2002г. същата е продала на Ч.О. 20/665 кв.м. ид.ч. от имот с пл.№ 360, т.е. поради това, че в настоящото производство не участват всички съсобственици.

На последно място се акцентира, че ищцата е декларирала пред ДМДТ при Община Средец имота си като такъв с площ 665 кв.м. Всички посочени обстоятелства, установени с писмени доказателства, не били обсъдени от първоинстанционният съд.

Иска решението да бъде отменено в установителната му част и вместо него да бъде постановено ново, с което иска за собственост да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Ненчо Драгнев – процесуален представител на С. К. Б.. С него въззивната жалба на общината се оспорва като неоснователна. Според Б., в частта досежно установителния иск за собственост обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същата заявява, че не отговаря на истината твърдението, че Община Средец не предявява собственически претенции към улицата. Сочи, че от представените писмени доказателства се установява, че общината счита процесната улица за публична общинска собственост, което обуславя извод за допустимостта на иска, а обстоятелството, че в границите на улицата има няколко квадратни метра от имоти на трети лица не е от съществено значение, а е в рамките на допустимата грешка. Акцентира се и че и в хода на процеса, включително във въззивната жалба ответната община продължава да оспорва правото на собственост на Б..

Иска от съда решението да бъде потвърдено в обжалваната от общината част.

По допустимостта на производството въззивният съд намира следното:

Двете въззивни жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страни, които имат правен интерес да обжалват решението в оспорените от тях части. След като своевременно са отстранени констатираните нередовности, въззивната инстанция приема, че и двете жалби са редовни и допустими.

За да разгледа по същество предявения за разрешаване спор, Бургаският окръжен съд взе предвид следното:

Гражданско дело № 316 по описа на РС- Средец за 2022г. е образувано по искова молба на С. К. Б. против Община Средец.

4

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник на К.Д.Г., починал през 1998г. Приживе, нейният баща бил признат за собственик на дворно място от 1090 кв.м., образуващо урегулиран парцел V.- 204 в кв.20 по плана на с.Драчево, обл. Бургаска, целият урегулиран съдържащ 1230 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна паянтова сграда. По действащия кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 75/23.09.1992г., част от имота била предвидена като проектна улица за достъп до парцел X.- 357. Сочи, че проектната улица е с площ от 85,12 кв.м., разположена между осови точки 135-136, с шИ. 3,5 метра, при граници на улицата: У. X.- 357; У. IX- 360, улица, собственост на Община Средец, У. XIX- 359; У. XVII- 358 в кв.25 по плана на с.