Определение № 960 от 08.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. София, 03.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902264 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К., М. И. К. и Д. М. К., чрез пълномощника им адв. В. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 91/24.06.2022 г. , постановено по в. гр. д. № 141/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, Втори състав, с което в една част е потвърдено, а в друга част отменено Решение № 140/20.12.2021 г., постановено по гр. д. № 203/2021 г. по описа на Окръжен съд-Шумен, и като краен резултат са отхвърлени предявените от Й. Г. К., М.

И. К. и Д. М. К. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” искове с правно основание чл. 513, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми по ищци: 1) за Й. Г. К. – сумата от 70000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния син Илия М. К., починал при настъпило на 26.07.2017 г.

ПТП; 2) за М. И. К. – сумата от 60000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на нейния баща Илия М. К., починал при настъпило на 26.07.2017 г.

ПТП и 3) за Д. М. К. – сумата от 20000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на неговия брат Илия М. К., починал при настъпило на 26.07.2017 1 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 17.07.2019 г. до окончателното им заплащане.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост.

Считат, че поради неоценяване в достатъчна степен на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, апелативният съд неправилно е достигнал да правния извод, че в процеса на доказване не е установено правнорелевантното обстоятелство, че между ищеца Д. К. и неговия загинал при настъпване на процесното ПТП брат е съществувала изключително близка връзка, надхвърляща обичайната за този вид родствени отношения, за да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Напротив, касаторът – брат на загиналия, твърди, че в процеса на доказване по несъмнен начин е установено, че Д. К. попада в кръга на правоимащите, които притежават право на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като е доказана изключително близката връзка между него и починалия, като неговата кончина е породила значителни морални болки и страдания у ищеца. През целия им съзнателен живот двамата братя са живели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа, като до момента този ищец изживява изключително тежко внезапната загуба на своя брат и все още не може да приеме случилото се. Въззивният съд обаче не е взел предвид конкретните житейски обстоятелства, изводими от събраните по делото гласни доказателства, а именно, че ищецът и Илия К. са живеели заедно през целия си живот, поддържали са непрекъснати ежедневни контакти, били са изключително сплотено семейство и силно привързани един към друг - помагали са си взаимно както с морална, така и с финансова подкрепа, винаги са били насреща един за друг.

Поддържа, че в противоречие със събраните доказателства и установената задължителна (ППВС № 17/18.11.1963 г.) и каузална практика, формирана по чл. 290 ГПК, апелативният съд е приел за установено, че починалият при процесното ПТП близък родственик на ищците чрез своето противоправно поведение (като водач на мотопед неправилно е предприел маневра „завой наляво” от дясната пътна лента за движение, без да пропусне 2 движещия се от лявата му страна изпреварващ в права посока лек автомобил) е допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат – неговата кончина, респ. че дори и да е налице съпричиняване, неговият принос не е тъждествен с този на виновния водач на лекия автомобил, а е значително в по-ниска степен. В този смисъл, твърдят, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ и внимателна оценка на всички обстоятелства по делото, установени от събраните по делото доказателствени средства. Считат, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът Йовев, който се е движел с превишена скорост, нарушавайки както правилото за поведение, уредено в чл. 21. ал. 1 ЗДвП, така и диспозицията на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Делинквентът е нарушил и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, като вместо да се движи с повишено внимание, той е управлявал процесния автомобил с 97 км./ч; в населено място, движейки се в лявата лента за движение повече от 200 метра, което е възпрепятствало възможността на пострадалия К. да възприеме с помощта на огледалата за обратно виждане на мотопеда си приближаващия зад него лек автомобил. В този смисъл, касаторите поддържат, че ако делинквентът се е движил с разрешената за процесния пътен участък скорост от 50 км./ч., ударът между лекия автомобил и мотопеда не би настъпил. Въззивният съд не бил извършил и съпоставка между поведението на родственика на ищците и поведението на виновния за настъпване на ПТП водач, като не е обосновал с конкретно изложени мотиви фактическия си извод, че приносът за настъпване на вредоносния резултат на загиналия е тъждествен на противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Твърдят, че справедливите обезщетения, които следва да бъдат присъдени на ищците са в общ размер на 160000 лева за Й. К., 180000 за М. К. и 50000 лева за Д. К., но без да бъдат намалявани, тъй като ответникът не е установил в процеса на доказване наведеното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 3

ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: I. За допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на заместващо обезщетение на брата на загиналия: 1. „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”; 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?” и 3. „Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да изложи и собствени мотиви относно крайните си изводи?” (по тези въпроси този касатор твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, ОСНГТК; ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.; Решение № 26/04.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II отд.; Решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II отд.; Решение № 70/03.06.2019 г. по т. д.

№ 755/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II отд.; Решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II отд.; Решение № 157/11.02.2016 г., постановено по т. д. № 3638/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I отд) и II. За допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на заместващо обезщетение на майката и дъщерята на загиналия: 1. „Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?”;

2. „Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка е настъпилия вредоносен резултат?”; 3. „За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя - чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно 4 доказване от страната, която го е въвела?”; 4. „Следва ли съдът единствено по вътрешно убеждение да редуцира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД присъденото обезщетение, в случай че по делото не са събрани доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадало при ПТП лице?”; 5. „В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат - от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното ПТП, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?” и 6.

„Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи?” (по тези въпроси касаторите твърдят противоречие с /Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 277/11.01.2019 г. по т. д. № 1982/2017 г., ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 78/10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., ТК, I т.о. на ВКС;

Решение № 117/29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 г„ ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г., ТК, I т.о. на ВКС;

Решение № 97/29.06.2016 г. по т. д. № 1084/2015 г., ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 96/29.06.2015 г. по т. д. № 2461/2014 г., ТК, II т.о. на ВКС;

Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК. I т.о., Определение № 282/28.04.2020 г. по т. д. № 2410/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о.;

Решение № 46/05.06.2014 г., постановено по т. д. № 3696/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 117/08.07.2014 г., постановено по т. д. № 3540/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

5

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с присъда по НОХД № 61/2020 г. на Окръжен съд-Добрич подсъдимият Йови Пейчев Йовев е признат за виновен в това, че на 26.07.2017 г., управлявайки лек автомобил „Мерцедес С 320”, английска регистрация, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Илия М. К.. Установил е, че през релевантния период деликтната отговорност на водача на лекия автомобил е била обезпечена чрез сключена с английско застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което обаче няма кореспондент на територията на Република България, поради което това обстоятелство е обусловило пасивната материална легитимация на ответника - да отговаря за вредите, причинени при управление на процесното МПС. При съобразяване на доказателствените (фактическите) изводи, до които е достигнала приетата по делото САТЕ, апелативният съд е счел за изяснена следната динамика (механизъм) на процесното ПТП: на 26.07.2017 г., в гр. Силистра пострадалият се е движил с мотопед по ул. „Петър Бояджиев” в дясната пътна лента, но без да подаде сигнал, е предприел завиване наляво, при което е бил ударен от изпреварващия го в същия момент лек автомобил, вследствие на което починал на място. При скорост на лекия автомобил в момента на удара от 97 км./ч. опасната зона за спиране е била 88,90 м., а при скорост 50 км./ч. би била 33,10 м. С оглед тези изходни данни вещото лице е достигнало да фактическия извод, че във втората хипотеза траекториите на двете превозни средства не биха се пресекли и съприкосновението между тях би било избегнато. Предприетата от пострадалия водач маневра „завиване на ляво” е неправилна от автотехническа гледна точка, както и с оглед безопасността на движението. Приемайки за достоверни субективните възприятия на свидетеля-очевидец на транспортното произшествие, въззивният съд е счел за установено, че пострадалият рязко е отбил от пътя, за да дойде при свидетеля - на отсрещната страна на улицата. Загиналият погледнал към него, вместо да се огледа за други превозни средства на пътя; не е подал сигнал, с който да 6 покаже на останалите участници в пътното движение, че има намерение да завива, а направо изскочил пред автомобила. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти апелативният съд е достигнал до фактическото съждение, че чрез своето противоправно поведение загиналият мотопедист е допринесъл в единния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на вредоносния резултат - при висока степен на неговия принос, който е тъждествен на противоправното поведение на делинквента - в размер на 50%.