Решение № 34 от 20.05.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Гълъбово, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200045 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №6-70-24/27.01.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.

Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:

******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000 лв.

/десет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - за неизпълнение от страна на дружеството на Условие 2.1 от КР № 40-Н-И0-А02/2021 г., според което Горивната инсталация за производство на топлинна енергия следва да се експлоатира единствено след писмено потвърждение от страна на РИОСВ – Стара Загора за изпълнение на технически мерки по Условие 2.1.1 и достигане на заложените НДЕ/НДНТСЕН за SО2 в таблица 9.2.2.1. – продължение към Условие 9.2.2.

Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага 1 доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно постановление № 6-70-24/27.01.2025 г.; Писмо с изх. №ПО03-4450/18.01.2025 г. на Директора на РИОСВ гр. Стара Загора до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с Известие за доставяне; АУАН № 70/29.07.2024 г.; Писмо с Изх. № КОС-06-4450/22.07.2024 г. на Директора на РИОСВ гр. Стара Загора до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с Пълномощно, Констативен протокол № 012160/16.05.2024 г.; Договор за правна помощ и процесуално представителство от

27.02.2025 г.,

Фактура

№

000000081/27.02.2025 г., Платежно нареждане за кредитен превод от 10.03.2025 г., копие от Писмо с изх. № КОС-01-5864(2)/11.01.2022 г. на Директор на РИОСВ Стара Загора до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр.

Гълъбово, копие от Протокол за проведен технически съвет на 17.06.2021 г., копие от Протокол за извършен ремонт от 09.09.2021 г., копие от Писмо с изх.

№ 1230806.10.2021 г. на Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово до Директора на РИОСВ - Стара Загора, копие от Констативен протокол № 010208/22.07.2022 г., копие от Констативен протокол № 011042/28.04.2023 г., копие от Констативен протокол № 011688/01.11.2023 г. и Пълномощно от 25.10.2024 г.

2

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Д.

И. А. и Г. И. Р..

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2024 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И. – главен експерт в направление КПКЗ; инж. Н.Ф.П. – главен експерт в направление „ОХВ и УР“; Н.Д.Л. – младши експерт в направление „ОЧАВВФФ“; Р.И.П. – главен експерт в направление „ОЧАВВФФ“; М.М.С. - главен експерт в направление „УООП“;

М.Г.М. - главен експерт в направление „Води“, и Р.П.П. - главен експерт в направление „УООП“, са извършили планова проверка в горивна инсталация с номинална топлинна мощност 510 MW за производство на топлинна енергия в гр. Гълъбово, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, което дружество има издадено КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г. Проверката обхващала спазването от страна на дружеството на условията по посоченото комплексно разрешително.

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №012160/16.05.2024 г. Според същия Условие 2.1 не се изпълнява като РИОСВ – Стара Загора не е потвърдила писмено изпълнението на Условие 2.1.

Констатирано е неизпълнение и на условие 2.1.1 – не са изпълнени техническите мерки за спазване на НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SO2, заложен в Таблица 9.2.2.1 – продължение към Условие 9.2.2.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №70/29.07.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно за неизпълнение от страна на дружеството на Условие 2.1.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г. Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички 3 събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелката Д. И. И., следва да бъдат кредитирани изцяло. По отношение на показанията на свидетелите Д. И. А. и Г. И. Р., същите са свидетели единствено при връчване на АУАН, поради което не могат да дадат сведения за нарушението.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.

В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съображения в тази посока са изложени в жалбата против наказателното постановление, но съдът следва да отбележи, че с цел да не се допуска неоснователно административнонаказателно преследване съдът следи служебно за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както вече бе посочено, констатациите в АУАН и НП са направени на базата на проверка в стопанисваната от жалбоподателя горивна инсталация, за която е съставен Констативен протокол №012160/16.05.2024 г., приет като писмено доказателство по делото. По отношение на Условие 2.1.1 от КР в протокола е отразено, че не са изпълнени техническите мерки за спазване на НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SО2, заложен в таблица 9.2.2.1. – продължение към Условие 9.2.2. По делото като 4 писмено доказателство е приет и Констативен протокол №011042/28.04.2023 г., в който за нарушението на Условие 2.1 е отразено единствено, че условието не се изпълнява като към момента на проверката констатациите от извършената проверка са същите като тези подробно и изчерпателно описани в КП №010208/22.07.2022 г. Като писмено доказателство е приет и Констативен протокол № 011688/01.11.2023 г., в който констатациите също са, че Условие 2.1.1 не се изпълнява. Тоест, нарушението е било установено за първи път още на 22.07.2022 г., към която дата в сила е било същото комплексно разрешително, което е действало към проверката на 16.05.2024 г., и което действа и към настоящия момент. Тоест, описаното в АУАН и НП административно нарушение, квалифицирано като такова по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, е установено от компетентните органи още на 27.02.2022 г., на която дата на РИОСВ – Стара Загора е бил известен и нарушителят. Въпреки това на 29.07.2024 г. е съставен АУАН за същото нарушение, което с акта се представя за констатирано на 16.05.2024 г. Съдът счита, че с оглед обстоятелството, че в КП от 28.04.2023 г. е изрично отразено, че констатациите са направени още на 27.02.2022 г. с КП №010208/27.02.2022 г., установеният в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя е изтекъл на 28.05.2022 г. Съдът споделя виждането на непротиворечивата съдебна практика, според което бездействието на органа в период по-дълъг от три месеца, съответно една година, е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя. С изтичането на този срок се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Ето защо съдът приема, че са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по образуване на производството. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и разпоредбата на чл.

34 от ЗАНН, и да прекрати производството, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото подлежи на отмяна само на това процесуално основание.

Налице е и допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №70/29.07.2024 г. е съставен от Д. И. И., старши експерт в РИОСВ – Стара Загора, в присъствието на свидетелите Д. И. А. и Г. И. Р.. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в присъствието на 5 нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая един от свидетелите при съставяне и връчване на акта е различен от тези присъствали на проверката, по време на която е установено твърдяното нарушение. Г. И. Р. е свидетел единствено при връчване на АУАН, не е присъствал на проверката. Възможност актът да се състави в присъствието на друг свидетел е предвидена в разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя условието, че тази хипотеза се прилага при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като и двата случая това се отбелязва в акта. В случая в нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН липсват мотиви кои са обстоятелствата, които са наложили съставянето на АУАН в присъствие на свидетел, различен от тези, присъствали на проверката, при която е установено нарушението. По делото не се сочи "невъзможност" АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите Д.Б.Р., Н.Д.Л., Р.И.П., М.М.С. или М.Г.М., поради което актосъставителят неправилно е ползвал "друг" свидетел по съставяне на акта по смисъла на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. Нарушението на чл.

40 ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение, тъй като е приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН без да са били налице основания за това. В резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си.