Решение № 330 от 09.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4829/2025
- Вид
- Решение № 330
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 330 гр. Русе, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520104829 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, срещу К. С. К. с ЕГН:********** от гр.Русе.
В молбата се излага, че ответникът е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен N:2005249 и партида N:1130/121 за имот, находящ се в гр.*****
Твърди се, че с ответника са в договорни отношения, регламентирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Русе, като ищецът доставя питейна вода на ответника. Последният не е заплатил изразходената и отчетена от водомера му питейна вода за периода от 17.11.2023г. до 14.03.2025г. на обща стойност 2027,11 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 170,10 лева за периода от 01.02.2024г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2025г.
Твърди се, че след отправена покана и в предоставения срок сумата не е 1 била платена.
В заповедно производство по чл. 410 от ГПК, образувано на 19.05.2025г. била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца . По указания на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск срещу ответника в указания срок.
Моли съда да признае за установено по отношение на страните по делото, че ответникът дължи на ищеца претендираните сума в размер 2027,11 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 170,10 лева за периода от 01.02.2024г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се разноски по производството по чл. 410 от ГПК, ведно с разноските по настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответн икът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и прави признание на иска.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори за това, че страните по делото са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Русе, както и за това, че ищецът като ВиК оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител по смисъла на чл.2, т.1, пр.2 от Общите условия питейна вода в собствения му имот в гр.Русе.
От представената по делото счетоводна справка-извлечение и дубликати на издадени за абоната фактури се установява, че ответникът в имота е консумирал питейна вода за периода от 17.11.2023г. до 14.03.2025г. на обща стойност 2027,11 лева. Ответникът е собственик на имота.
Ищецът на 19.05.2025г. е подал до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 2945/2025г. по описа на Русенски районен съд, по което съдът е издал Заповед №1443/20.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 2027,11 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 170,10 лева за периода 2 от 01.02.2024г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 43,94 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът с абонатен N:2005249 и партида N:1130/121 за имот, находящ се в гр.******, му дължи парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 17.11.2023г. до 14.03.2025г. на обща стойност 2027,11 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 170,10 лева за периода от 01.02.2024г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 43,94 лева.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение №1443/20.05.2025г. по ч.гр.д. № 2945/2025г. по описа на Русенски районен съд, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да докаже своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът - че е платил сумите по последната в установения двуседмичен срок.
По делото ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята претенция за дължимата главница по основание и размер, съобразно заявеното в исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.
От представените общи условия и на основание чл.5, т. 6, вр. чл. 33, ал.
2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от 3 тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. При неплащане на главницата в горепосочения срок, ответникът е изпаднал в забава от този момент по отношение на всяка от издадените фактури, описани в исковата молба.
Посредством направени изчисления и на основание чл.162 от ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е основателна в пълен размер.
Страните по делото са обвързани от договорни отношения, регламентирани в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД
Русе. По тяхната сила ищецът, в качеството на ВиК оператор предоставя на потребителите ВиК услуги, включително и питейна вода - чл.3, т.1 от Общите условия. Потребителите, каквото качество притежава ответникът, като собственик на недвижимия имот/чл.2, ал.1,т.1, пр.2 от Общите условия/, са длъжни, съгласно чл.6,т.2 от Общите условия да заплащат ползваните ВиК услуги.
По делото не се спори, че ищецът е предоставил на ответника питейна вода в имота му в гр.Русе. Не се спори, че в имота е консумирана питейна вода на стойност, посочена в исковата молба и в справката, представена от ищеца.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявения главен иск е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
След като главният иск е уважен следва да бъде уважен и акцесорният иск за лихви за забава. По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата в чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По разноските:
Както се подчертава в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените от другата страна вреди.
4
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по настоящото дело в общ размер от 67,03 евро, от които 22,47 евро платена д.т. по заповедното производство и 44,56 евро платена д.т. в исковото производство.
Водим от изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, че К. С. К. с ЕГН:********** от гр.Русе дължи сумата от 2027,11 лева (1036,44 евро) представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от 17.11.2023г. до 14.03.2025г. за абонатен N:2005249 и партида N:1130/121 на имот, находящ се в гр.****** , както и лихва за забава на плащането в размер на 170,10 лева (86,97 евро) за периода от 01.02.2024г., до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда – 19.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед №1443/20.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2945/2025г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН:********** да заплати на “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: 827184123, със седалище и адрес на управление гр.Русе, сумата от 67,03 евро за направените съдебни и деловодни разноски в настоящото исково и заповедното производства.
Решението е постановено при признание на иска от ответника К.
С. К. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5