Определение № 605 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500361 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. Б., ЕГН **********, чрез адв. А. С., против определение №15238/05.12.2024 г., постановено по гр.д. №18951/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII граждански състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

От частния жалбоподател се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт – постановен при необосновано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на съдебна практика. Касае се за неоценяем иск, предвиденото възнаграждение е 1000 лв. Не е съобразено, че на вещото лице са изплатени суми, които са с 12.12 лв. по – малки от определеното възнаграждение на пълномощника. Твърди се, че делото разкрива известна фактическа и правна сложност, като се излагат съображения. Иска се атакуваното определение да се отмени, и да се измени решението в частта за разноските, като се присъдят такива в размер на 1000 лв.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално 1 допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

С решение №2825/21.06.2024 г., постановено по гражданско дело №18951/2022 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявеният от Н. Д. Б. иск, като е отменено на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решение на общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. ***, взето на 29.11.2022 г., за определяне на месечна такса за текущо поддържане на общите части в размер на 95 лева за ищеца Н. Д. Б. с 3.983% идеални части от общите части, и е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Реал-54“ ООД, ЕИК 115138588, с управител Л.Б.Д., да заплати на Н. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 1267.88 лева, представляваща направени по делото разноски.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от Н. Б. чрез адв. С., претендирано е изменение на постановения съдебен акт, като му се присъди адвокатско възнаграждение в действителния заплатен размер, а именно 1000 лв.

В законоустановения срок за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че разноските в производството са определени правилно, в тази насока са изложени мотиви в постановеното решение. Прието е, че в производството ищецът е представляван от адв. А. С. въз основа на договор за правна защита и съдействие, сключен на 26.07.2023 г., като е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което, съобразно направеното отбелязване, е заплатено при сключване на договора. Съдът е преценил за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като го е намалил до 600 лева. Отбелязано е, че, макар и необосновано, направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е надлежно сезирало съда за произнасяне относно размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. При произнасяне по въпроса за разноските съдът е съобразил изричните разяснения, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C2 427/16 и C-428/16, че не са обвързващи за съда установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Взети са предвид фактическата и правна сложност на делото, проявената от адвоката процесуална активност, както и извършените по делото процесуални действия. Предвид това, съдът е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение е в справедлив и адекватен на предоставената правна защита размер. Съдът обаче в решението си не е изложил съображения относно приетата прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е посочил само декларативно, че: „След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 600 лева.“

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил надлежно сезиран. Още с молбата, депозирана на 27.04.2023 г. (л.36 от първоинстанционното производство) насрещната страна е изразила становище по исковата молба, като е направила и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Такова възражение е направено с молба, приложена на л.77. Действително, същото не е мотивирано, но и такова изискване не е предвидено в ГПК. Изложеното в цитираното в частната жалба определение е изведено от контекста, тъй като същото касае дейността на съда – какво следва да се прецени, за да има надлежно произнасяне в тази насока.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение на въпроса как се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Съгласно същото: „Чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за 3 ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба.

В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Отбелязано е по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, в конкретния случай се съобрази, че процесния спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност, независимо, че са събирани доказателства и е изготвена експертиза. По делото са проведени шест съдебни заседания, в които се е явявал пълномощник. Три от тях са отложени поради неизготвяне на заключение от вещото лице. Същевременно е налице смяна на пълномощника. Основателно е и възражението, че не е съпоставен труда на адвоката със заплатеното за труда на вещото лице, въпреки че, според настоящия състав, и в двата случая се касае за високоспециализирана дейност.

Ето защо настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение в размер на 1000 лв., за което са представени доказателства, е напълно адекватно на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност. Следва да се присъди сумата в пълен размер.

Това налага отмяна на атакуваното определение, като следва да се постанови ново, с което да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и на жалбоподателя да се присъдят още 400 лв.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №15238/05.12.2024 г., постановено по гр.д.

№18951/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII граждански състав, с което е оставено без уважение искането на Н. Д. Б., ЕГН **********, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като 4 вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №2825/21.06.2024 г., постановено по гражданско дело №18951/2022 г. на Районен съд – Пловдив, ХVII граждански състав в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Реал-54“ ООД, ЕИК 115138588, да заплати на Н. Д. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, допълнително още 400 (четиристотин) лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5