Определение № 1191 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 26.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241000601510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения А. М. Ц., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. Враца. Жалбата е срещу определение от 08.11.2024 г., постановено по ЧНД № 694/2024 г. по описа на Окръжен съд Враца. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му наказание по НОХД № 1034/2023г. по описа на РС - Монтана „лишаване от свобода”, който към момента на произнасянето на ОС Враца е 1 /един/ месец и 25 /двадесет и пет/ дни.

В жалбата, депозирана от осъдения Ц., са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент той не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК и в частност не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Оспорва се обективността на представеното затворническо досие и съдържащите се там твърдения относно осъществяваната корекционна работа с него, незаинтересуваността му от повишаване на образователното ниво, както и извършеният от ОС Враца анализ на становището на затворническата администрация; акцентира се върху липсата на извършени от Ц. правонарушения и краткият остатък от наложеното му наказание. Отправено е искане до САС за отмяна на 1 постановеното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване на А. Ц. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение № 499 от 08.11.2024 г., постановено по ЧНД № 694/2024 г. по описа на съда, ОС Враца е оставил без уважение молбата на осъдения А.

Ц. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1034/2023г. по описа на РС - Монтана, с остатък 1 /един/ месец и 25 /двадесет и пет/ дни (към момента на произнасянето), като е счел, че не са налице безспорни и категорични доказателства за поправянето на Ц..

Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, т.е. извършено при условията на опасен рецидив и от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 1 месец е изтърпял фактически 10 месеца и 16 дни с начало 22.12.2023г. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. При прочита на затворническото досие на Ц., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат напълно. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / от 30.10.2024г. на Началника на Затвора гр. Враца и в доклада от 29.10.2024г. на ИСДВР Затвора гр. Враца /, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно или няколко съдебни заседания, а за един позначителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието.

Именно въз основа на продължителното и непосредствено възприемане на 2 поведението на Ц. в пенитенциарното заведение се базират констатациите им, че рискът при лишения от свобода и понастоящем е в средни стойности от 64т.

/редуцирани от първоначалните 65т./, като зони с със силно изразен дефицит са: „криминално минало“, „нагласи“, „образование и обучение“ и „умения за мислене“. Оспорването на тези констатации от страна на лишения от свобода Ц. не намира доказателствена подкрепа в материалите по делото – същият е 31 пъти осъждан ( преимуществено за престъпления срещу собствеността и с многократно ефективно налагани му наказания „лишаване от свобода“), без данни за професионална квалификация, подкрепяща семейна среда и образователен ценз. В периода на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“ действително Ц. не е наказван за допуснато нарушение на режимните изисквания, но не е и награждаван, а видно от данните в затворническото досие, в рамките на пенитенциарното заведение той не е полагал труд, а формално е изразил интерес към повишаване на образователното си ниво ( с оглед снижаване на остатъка от наказанието му).

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо Ц. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Отделно от това Ц. вече веднъж се е възползвал от института на условното предсрочно освобождаване ( с влязло в сила на 19.08.2019г. определение на ОС Враца е бил освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 10 дни, след което е извършил кражбата, за която понастоящем търпи същото по вид наказание). Следва да бъде констатирана и липсата на преминаване на Ц. през всички етапи на прогресивната система и в частност смяна на режима.

Ето защо и САС намира, че крайният извод на ОС Враца за липса на убедителни доказателства за поправянето на Ц. за законосъобразен.

Съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето на Ц. в пенитенциарното заведение, въпреки констатираната положителна тенденция в поведението на лишения от свобода и краткият остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Ц. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като 3 правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.11.2024 г., постановено по ЧНД № 694/2024 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. М. Ц. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1034/202023г. по описа на РС - Монтана .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4