Решение № 89 от 14.02.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. *, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20221510101125 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. В. Л., ЕГН **********, чрез адв. М. О. от АК – К*, адрес: гр. Д* срещу И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д*.

Ищцата твърди, че с ответника са близки роднини, живеят един адрес в режим на етажна собственост, имат общ двор. От години отношенията между двете семейства са влошени. На 27.07.2020г. около 16, 30 часа ищцата със съпруга си и други хора били на двора, за да уточнят преместване на коли, паркирани на тротоара и пречещи на подхода към гаража, пристигнал и И. П. и след слизането от колата и се насочил към Н. Л.. Най-напред я ударил с юмрук в лявата страна на главата, в областта на слепоочието близо до окото, тя паднала и ударила главата си в тротоара, съпругът й Г. Л., тръгнал към П. да го спре да бие съпругата му, а ответникът ударил и него с юмрук отляво по главата и той паднал на тротоара, П. ритнал Л. няколко пъти с крак в гърба, хълбока и седалището, след което се насочил към Л. и него ритнал в областта на хълбока и с намесата на присъстващи по това време на улицата, скандалът бил преустановен. Ищцата взела медицинско свидетелство, в което са отразени нараняванията й от ответника: 1/контузия на главата, изразяваща се в кръ.сядане и болка в лява зигоматична област на лицето/обхващаща изпъкналата част на бузата под окото и навън от нея до около средата между външния очен ъгъл и ушната мида;

2/ охлузване и кръ.сядане по кожата на дясната предмишница в горната й трета /частта на предмишницата към лакътната става, неуточнено разположение – предно, дясно, странично;

3/ охлузване на кожата по външна повърхност на лява глезенна става - в областта на долния край на малкия пищял; 4/ данни за възможни контузии в областта на таза и лява глезенна става. По тъжба на ищцата е образувано ЧНХД № 1066/2020г. по описа на РС - *, постановена е присъда, влязла в сила, с която ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба“, като е отказано от наказателния съд да приеме за разглеждане граждански иск. Твърди, че е изпитала силни билки от ударите, продължили седмици, насадил се в нея страх от ответника, срам от близки и познати, поради което потърсила помощ от психиатър. Предвид горното моли съда да постанови решение, с 1 което да осъди ответника да й заплати сумата от 4 000 лева на основание чл. 45 ЗЗД – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увредата до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез процесуалния му представител, в който се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявената срещу него претенция по подробно изложени в отговора съображения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 1/30.06.2021г., постановена по ВНЧХД № 246/2021г. по описа на КнОС, влязла в сила, ответникът в производството е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за това, че на 27.07.2020г. в гр. *, на ул. „*рез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на главата и последвало падане и чрез силно изритване в подбедрицата на левия крак е причинил на Н.

В. Л., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лява зигоматична област с прилежащ блед хематом, с налична палпаторна болезненост, одраскване с линеарна форма в горна трета на дясна предмишница, покрито с кора и размери около 6.5/1.5 см., с прилежащо кръ.сядане със синкав цвят и размер около 4.0/6.0 см, одраскване в областта на десния малеол, покрито с кора, окръглена форма – диаметър около 2,5 см. и палпаторна болезненост в областта на таза и левия глезен, с което й е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

От амбулаторни листя от 15.10.2020г. и от 13.06.2022г., издаден на ищцата от д-р . се установява, че същата е с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без психотични симптоми“ след психотравма – претърпян побой от близък в с оплаквания от главоболие, световъртеж, обща слабост, безсъние, изтръпване пръстите на ръцете, тревожност, сърцебиене, чувство за задушаване, мъка и тежест под гърдите.

Аналогично описано е състоянието на ищцата и в етапна епикриза от 13.06.2022г.

От медицинско удостоверение от 23.08.2022г., издадено на ищцата от д-р .е установява, че след инцидент на 27.07.2020г. и преглед на 23.08.2022г. ищцата е съобщила за загуба на слух, а след преглед д-р Г. е констатирал нормална тъпанчева мембрана с мнение за слухопротезиране и намаление на слуха от типа практическа глухота.

Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Ц. С. А. Г. В.

Ч. – брат на ищцата, Александра И.а П.а – дъщеря на ответника и И. В. П..

От показанията на свидетелката А. се установява, че през лятото на 2020 г. ищцата била пред поликлиниката с дълъг ръкав блуза, защото ръката й била синя, глезенът й бил подут, споделила, че има проблеми с племенника й и той я ударил, че ходи на психиатър, на невролог, не се чувства добре, живее под постоянен страх, че не може да приеме това унижение.

От показанията на свидетеля Ч. се установява, че след инцидента се видели с ищцата и тя му заявила „Ръката ме боли, ушето ми е заглъхнало“, имала синки по ръката, на глезена също имала синки, оплаквала се от пищене в ухото.

Показанията на свидетелката П.а в по – голямата си част касаят оспорване на извършване на деянието на ответника, за което обстоятелство има влязла в сила присъда, която гражданският съд е длъжен да съобрази на основание чл. 300 ГПК и не съдържат установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства, освен това, че ищцата преди инцидента била със счупена ръка и имала гипс, а два месеца преди скандала помолила приятеля на св. П.а да й свали кутии от високо, защото я болял кракът и била на инжекции, защото съпруга й я карал да мъкне дърва по цял ден.

От показанията на свидетелката П. се установява, че не е видяла следи от ударено по 2 ищцата след скандала, ходила си нормално, не я е видяла да куца.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. се установява, че от материалите по делото е видно, че при извършения медицински преглед от хирург на 29.07.2020г. при ищцата Н. В. Л. са установени следните физически травматични увреждания: Контузия на главата, изразяваща се в оток, кръ.сядане и болка в лява зигоматична област на лицето, охлузване и кръ.сядане по кожата на дясна предмишница в горната й трета, охлузване по кожата на външна повърхност на дясна глезенна става, данни за възможни контузии /натьртване на меки тъкани и палпаторна болка, без външно проявени и видими увреждания/ в областите на таза двустранно и лява глезенна става - следва да се приемат при доказване на травматично въздействие в посочените области/. Описаните увреждания /обективно установени и възможни/ се причиняват от действие на твърди тъпи предмети - по механизма на удари и/или натиск с или върху такива. Тези увреждания е възможно да бъдат причинени от удари с юмруци, ритници и падания по времето на процесния инцидент и по начина описан в тъжбата и исковата молба, а именно: за контузията на главата - удар с юмрук в областта на лявата част на главата /лицето/; за кръ.сядането и охлузването по дясна предмишница и охлузването по външна повърхност на дясна глезенна става падане дясно странично върху пътната настилка и удари на предмишницата и глезена в нея; за възможните контузии в областта на таза и лява глезенна става - удари с крак /ритници/ в тези области, за таза вдясно-възможно и при падането. Тези увреждания е възможно да се получат и по други начини, обстоятелства и време, но доколкото в делото няма никакви данни за някакви други инциденти с ищцата, такава възможност не може да бъде обсъдена в експертизата.

При благоприятно протичащ възстановителен процес /в делото няма данни за усложнения и др./ тези увреждания подлежат на пълно възстановяване за срок до около 15-20 дни. През този период са налице и болките от тях – най – изразени в началото и до около средата на периода; постепенно отслабващи до изчезващи към края му. Обичайно за горепосочения възстановителен период се заличават и видимите следи /кръ.сядания, оток, охлузвания/ от този тип увреждания. От така описаните увреждания /охлузванията по десни крайници/ и при наличие на участъци в тях с по-дълбоко охлузване или повърхностна рана, е възможно да останат трайни „видими повърхностни белези по кожата, като установените при прегледа на 15.03.2021 г., а именно: „По задна повърхност на дясна предмишница в областта на лакътната става личи белезникав белег с неправилно лентовидна форма с размери около 2/0,2-0,4см; с гладка повърхност на нивото на околната кожа; с нормална еластичност; несъздаващ функционални нарушения и неизменящ значимо нормалния външен вид на крайника. Подобен белег с кръгловата форма с леко по-розовеещ цвят личи и по кожата на най-изпъкналата част на външния глезен на дясна глезенна става с диаметър около 1см; също не водещ до функционални нарушения и значими изменения на вида на крайника.“ Тези малки повърхностни белези /които с възможно да са в резултат на травмите описани в медицинското свидетелство/ са нормален завършек на възстановителния процес на по‐ добни наранявания; същите не водят до нарушаване на функции или съществена промяна на външния вид на крайниците; с времето още повече ще избледняват и заличават; те са и в области, които обичайно са покрити от облекло. В острия период след получаване на уврежданията, същите/или поне част от тях/ са били видими и забележими за „външния свят“ /немедицински специалисти/ за време от около две трети от горепосочения възстановителен период, или до около 10-15 дни/през който период кръ.сяданията са променили цвета си до „бледожълтеникав или подобен“, а на охлузванията е отпаднала коричката и са останали само по-трудно забележимите белези/, като възможно най-видимо е било увреждането в областта на лява част на лицето /ако не са използвани методи за прикрИ.ето му - очила, козметични препарати и др./, за уврежданията по десните крайници в зависимост от облеклото. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.10.2022г. вещото лице д-р Н. сочи, че нараняванията, описани във влязлата в сила присъда не биха довели до нарушаване на слуха. Не е възможно след нанесен удар в тялото да се причинят увреждания в различни части на тялото, а само в областта на нанесения удар, ако няма падане или удар в околен предмет в следствие на изритването в случая. Дадените 3 данни за болка могат да бъдат причинени от всякакъв удар, включително ритник, но не може да се каже, че са само от ритник.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице на вещото д-р А. П. се установява, че ищцата е с нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото образование и социален опит. Не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото такова. Към момента на прегледа не страда от психично заболяване, не страда от психично разстройство, нито временно, нито хронично такова, не се наблюдава нарушение на възприятната дейност, не е лекувана от хронично психично заболяване в стационарни условия, а е диагностицирана с такова в амбулатория. Предприетото лечение на диагностицираното „психично разстройство” видимо не дава резултат, тъй като описания психичен статус и към 2020г. и към 2022г. е идентичен, но не са предприети допълнителни консултации или насочване към диагностично уточняване на състоянието към друг специалист или стационар. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.01.2023г. вещото лице д-р П. сочи, че диагнозата която е поставена тогава – към момента на прегледа през 2020 година и не отговаря на състоянието описано в анамнезата, посочена в амбулаторните листа. Тази диагноза изисква съответен вид оплаквания и тежест, както и период в който да бъдат обосновани. Така описаната диагноза задължава лечение с антидепресанти, които липсват, а са изписани антипсихотици, които се изписват за други заболявания.