Решение № 209 от 08.11.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Б. 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20221810200165 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

А. Й. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., бул.”***” №** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.П., упълномощен със заповед №*** от ***г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.5 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззивната страна – РУ - Б. редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: заповед №***/***г.; застрахователна полица; справка за нарушител/ водач; жалба; ЗППАМ № ***г.; ЗППАМ № ***г.; АУАН № ***г.; НП №***/***г.

1 и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Ц. П. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – П. и И. Г. Ц., се установява следната фактическа обстановка:

На 22.02.2022г. около 11.45ч в с.Разлив, обл.Софийска, на път ПП3, в района на 194.500км. свидетелите Г. Ц. П. и И. Г. Ц. - полицейски служители при РУ – П. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия по същия път, лек автомобил м. „Волво” с рег.№***, управляван от жалбоподателя - А. Й. С.. При извършената проверка свидетелите П. и Ц. установили, че управлявания от С. автомобил не е негова собственост и за същия няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение св.П. съставил на С. АУАН № ***г ., като същият го подписал. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г. от Началник група към ОДМВР С., РУ – гр.П.. в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а именно за това, че повторно управлява лек автомобил м. „Волво” с рег.№*** , на който не е собственик, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, поради което на основание чл.638, ал.5 от КЗ му е наложил наказание глоба в размер на 800 лева, като е посочено, че е налице повторност, тъй като на жалбоподателя е било издаден и връчен на 11.10.2021г. фиш серия ***.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. и Ц. както и от съставения АУАН.

Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът е на мнение, че в административно- наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото НП, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя. Както бе посочено по-горе с АУАН на жалбоподателя е предявено обвинение, за това, че е осъществил управление на лек автомобил, собственост на Л.Ц.М., без да може да представи сключена застраховка гражданска отговорност, което представлява нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Това нарушение и фактология е възприета и от АНО в издаденото наказателно постановление. Но за първи път с НП е посочено, че нарушителят повторно управлява без да е сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, което е описано отново като нарушение на 638, ал.3 от КЗ, но наказанието е наложено на основание чл.638, ал.5 от КЗ, а именно глоба в размер на 800 лева. АНО в диспозитивната част на НП е посочил, че е налице повторност, тъй като фиш серия ***г. е връчен на 11.10.2021г. Тоест на жалбоподателя за първи път в издаденото наказателно постановление е посочен фактът, че е извършил коментираното деяние повторно, без обаче в обстоятелствената част на същото да се обяснява защо е налице повторност. Едва в диспозитивната част на процеснато НП е посочено, че е налице повторност, поради наличието на връчен фиш, за който дори не е посочено кога е влязъл в сила. Въпреки това обаче АНО е бил длъжен да посочи, че описания фиш касае същото по вид административно нарушение и тъй като жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото по вид нарушение е налице повторност, която определя и по-тежката му административно-наказателна отговорност.

В настоящия казус АНО е бил длъжен след като установи, че е налице повторност, да върне съставения акт за установяване на административно нарушение, за да бъде съставен друг такъв на жалбоподателя, с който да му бъде предявено по-тежкото административно наказателно обвинение, а именно за това, че повторно управлява МПС без сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Недопустимо е за първи път с НП на нарушителя да се предявяват факти, срещу които последният не се е защитавал. Налице е съществено процесуално нарушение именно поради факта, че 3 жалбоподателят не се е защитавал срещу факта, че е извършил нарушението повторно -тоест не е могъл да направи възражения както при съставянето на акта, така и в 3-дневен срок от неговото съставяне. В този смисъл както в акта, така и в НП липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено (нарушение на чл.

42, т. 4 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН )-нито в акта, нито в обстоятелствената НП е посочено, че деянието е извършено повторно и защо е налице повторност. 3а първи път в НП и то в диспозитивната част на същото АНО е посочил, че е налице друго влязло в сила наказателно постановление. Същевременно АНО е допуснал противоречие в обстоятелствената и диспозитивната част на НП, тъй като в обстоятелствената част е приел, че нарушителят е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а в диспозитивната е приел, че е извършил повторно такова по смисъла на чл.638, ал.5 от КЗ. Описаната непълнота на АУАН го опорочава като акт с основна обвинителна функция, тъй като поставя началото на административно-наказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Недопустимо е за първи път в НП да се сочат факти и обстоятелства, които не са отразени в АУАН. Разпоредбата на чл. 42 ЗАНН е императивна, тъй като е гаранция за правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност. Ето защо нейното нарушаване представлява съществено процесуално нарушение. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения на акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН , тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и в НП, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. АНО не е посочил в обстоятелствената част на НП защо е налице повторност на нарушението. В този смисъл е налице противоречие между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй како актът е съставен за едно нарушение, чийто режим на санкциониране е по-лек, а НП е издадено за друго нарушение/обективирана е за първи път повторност/, а един от основните принципи в административно-наказателното производство е съблюдаването на единството между съставения акт и издаденото въз основа на него НП.

4

При липсата на такова единство, а именно включването на нови факти за първи път в НП се нарушава правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, тъй като не се е защитавал по фактите, посочени в НП, още повече, че тези факти ангажират по-тежката му административно-наказателна отговорност.

С оглед на горното, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.П., упълномощен със заповед №*** от ***г. на Директора на ОДМВР-С. против А. Й. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., бул.”***” №** като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5