Определение № 86 от 25.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. Костова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600074 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Предмет на проверката е определение № 52/29.01.2024 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 1581/23 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 77/18 г. на ОСО ОП Варна. Срещу определението е депозиран протест от прокурора в първоинстанционната прокуратура, с искане да бъде отменено.

Досъдебното производство е било образувано и по него са се разследвали обстоятелства във връзка със смъртта на лицето П. М. П., починал на 20.05.2018 г. в УМБАЛ „Св. Марина” Варна. С постановление от 05.07.2023 г. зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното производство, като се е позовал на чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В проверяваното определение първостепенният съд не е възприел становището на обвинението, като се е обосновал с дефицит в мотивите, въз основа на констатация, че не са обсъдени в съвкупност всички доказателства, и не е даден отговор на противоречията в доказателствените източници, вкл. че не са анализирани с необходимата задълбоченост приложените експертизи, а във връзка с доказателствената обезпеченост - че не е изяснено воден ли е личен амбулаторен картон на П., какъвто не е изискван, и че липсват 1 длъжностни характеристики на медицинските лица, назначени в дома. След пространно изложение на наличните противоречия, констатирани от съда, които не са намерили разрешение в прокурорското постановление, същото е било оценено като незаконосъобразно и постановено при неизяснена всестранно фактическа обстановка, обуславящо неговата отмяна.

Частният въззивен протест е основателен.

Действително, липсата на амбулаторен картон и длъжностни характеристики, очевидно не може да бъде преодоляна, а крайното решение на обвинителната власт, че е налице хипотеза по чл.24, ал.1 от НПК, следва да бъде проверено на плоскостта на съществения за предмета на делото въпрос - налице ли е причинно следствена връзка между действията, респ. бездействието, на лицата, имащи отношение към случая, и последвалия резултат.

В производството по чл.243, ал.ал.4 и 7 от НПК се извършва проверка дали разследването е обективно, всестранно и пълно, както и дали анализът на доказателствената съвкупност, обективиран в прекратителното постановление, намира подкрепа в наличния доказателствен материал.

Нарушение по чл.14, ал.1 от НПК относно пълнотата на разследването, настоящият състав на въззивния съд не съзира, и макар това да не е посочено изрично от окръжния съд, очевидно се приема, след като не е констатирана необходимост, респ. не са дадени указания за извършване на нови следствени действия, необходими за правилното решаване на делото, и изобщо указания по смисъла на чл.243, ал.6, т.3 от НПК също липсват. В изготвеното постановление за прекратяване на наказателното производство е направен доказателствен анализ, независимо от верността на някои от отправените в първоинстанционния съд критики към неговото съдържание, но посъщественото е, че този анализ е съответен, и се подкрепя от доказателствените източници.

От фактическа страна по делото се установява, че П. М. П., роден 1937 г., е постъпил в Дом за възрастни хора с увреждания „Св.И." Варна на 30.04.2018 г. Той страдал от множество заболявания, които определяли общото му здравословно състояние към момента като нестабилно, но не влошено.

Социалната услуга, предоставяна в дома, била регистрирана с 2 удостоверение от АСП, издадено на „Йолина Джи“ ЕООД, Варна. Съгласно действалата тогава уредба, на горната дата бил сключен договор между сина на П. – свидетеля М., и представител на ЮЛ-доставчик, с предмет – полагане на цялостна грижа в условията на дома, в т.ч. осигуряване на постоянно наблюдение от медицинско лице - медицинска сестра или фелдшер, което да следи за здравословното състояние на П. П. и за необходимостта от лекар, обезпечаване на личен лекар и постоянна връзка със същия, както и спешна медицинска помощ при необходимост.

По силата на друг договор, сключен между доставчика и АГПСМП „Св.св.Кузма и Дамян“, с управител обвиняемата К., медицинската практика поемали задължение за психиатрични консултации и ежеседмично проследяване на психичното състояние на настанените в дома.

Към разследвания период в дома работели пет медицински сестри – свидетелките Митева, Димитрова, Салиева, А. и Русева, които водели рапортната книга, респ. отразявали установеното при наблюдението в съответните смени.

След приема на 30.04.2018 г. първоначално П. буйствал, консултирано по телефона с обвиняемата К., която сменила терапията му, включвайки седатив. От 03/04.05.2018 г. мъжът бил поставен в инвалиден стол, а към 12.05.2018 г. не се хранел, не пиел вода и бил отпуснат. В разговор по повод това състояние на баща му, проведен между свидетеля М. и обвиняемата, тя го отдала на смяната на медикаментозната терапия. Между 13 и 17.05.2018 год. по телефона синът бил информиран, че поради същото състояние П. е на течна храна.

На 18.05.2018 г. свидетелката А. - медицинската сестра на смяна, повикала обвиняемата К. да прегледа мъжа, който бил блед и не реагирал.

След приложен венозно медикамент, състоянието му се подобрило, но когато след обяд дошъл на свиждане синът, го определил като неадекватен. Той поискал от обвиняемата К. да бъде извикана спешна помощ, но тя счела, че не са налице такива показатели, и че е уместно състоянието да се прецени на следващия ден.

На 19.05.2018 г. обвиняемата К. отново не намерила индикации за спешност, но казала на свидетеля М., че сам може да транспортира баща си до болнично заведение. Свидетелят организирал транспорт и го отвел в УМБАЛ 3

"Св. Марина" Варна, където пациентът постъпил в тежко общо състояние дехидратиран, с кръвенисти секрети в устната кухина, преминаващи при аспирация в гнойни секрети, с голяма декубитална рана в областта на седалището, с невъзможност да гълта. Въпреки приложеното антибиотично лечение, на 20.05.2018 г. П. починал от хроничен гнойно-изострен цистит, довел до развитие на уросепсис.

Не може да има спор, че възможността да бъде търсена наказателна отговорност във връзка със случая, е с оглед два престъпни състава – по чл.123 от НК по отношение на лица, упражняващи лекарска професия, и по чл.122 от НК по отношение на лица, ангажирани като свързани с юридическото лице, доставчик на услугата. Становището, изложено в проверяваното определение, че след като социалната услуга включва грижа по отношение на лица с увреждания, извършваната от него дейност представлява източник на повишена опасност, е необосновано и неправилно.

По експертен път е установено, че здравословното състояние на починалия се е влошило поради обостряне на вече съществуващи хронични заболявания и развитие на инфекция – хронични цистит и пиелонефрит, довели и до септично състояние, като не може да се установи с точност кога състоянието на болния е можело да бъде овладяно, че промените в здравословното му състояние се дължат на вече налични фактори, а напредналата възраст, множеството психични и соматични заболявания, ограничават съпротивителните сили на организма.

Безспорно е, че обвиняемата Недялка К. е лекар-специалист в областта на психиатрията, а поетите от управляваната от нея медицинска практика задължения касаят извършването на психиатрични консултации и ежеседмично проследяване на психичното състояние на клиентите на дома.

Разследването не е намерило доказателства, установяващи отклонения от тези отговорности. При проследяване състоянието на П. П., обвиняемата К. е назначила терапия, съответно на която е проведено контролирано лечение с невролептици, като при констатирана отпуснатост на П. дозите на антипсихотичните медикаменти са намалени, и в последствие приемът им е преустановен. С оглед възприети и оценени от нея симптоми, е назначила вливане на водно-електролитни разтвори и течна храна, довели до временно подобряване. По отношение на изпълнение на задълженията й като 4 психиатър, не са констатирани нарушения. Решението да бъде привлечен консултант, в принципен план е следствие на правилна оценка относно психосоматичното състояние на преглеждания, в случая - допускане развитието на инфекциозни процеси, което няма как да й бъде вменено, с оглед тясната й специалност.

За съставомерността на деяние по чл.123 от НК следва да са налице действия или бездействия, които лицето, упражняващо правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е извършило или пропуснало да извърши поради незнание или немарливо изпълнение на конкретни правила, и има пряка причинно-следствена връзка с настъпила смърт. Действията на обвиняемата К. няма как за бъдат отнесени към този престъпен състав, и изводът е аргументиран в прокурорското постановление. Задълженията и познанията й са включвали правилна терапия по отношение на психичното състояние на пациента, която е била назначена.

Не са налични доказателства, от които да се изведе причинна връзка между дължимото й поведение като психиатър, и настъпилата смърт. След като поведението й не може да обоснове съставомерност поради липсата на нарушени задължения, в разрез с конкретно правило или нормативен акт, нито пък е установена причинна връзка между поведение и резултат, то производството срещу нея е прекратено правилно. Становището на окръжния съд, че делото трябва да се върне за да получат отговор отбелязаните в определението му въпроси, и да бъдат отстранени съществуващи противоречия, е неправилно, защото тези отговори в случая не биха довели до промяна в крайните изводи.

Юридическото лице – изпълнител на услугата, е имало формален управител – свидетелката И.на Велкова, която нямала отношение към дейността, и последната фактически била упражнявана от родителите й И.Г. и П.Г., а в дома работели пет лица – низш медицински персонал, упоменати поименно по-горе. За всички тях по делото не са налице доказателства, въз основа на които да бъде ангажирана отговорността им по чл.122 от НК.

Съгласно подписания договор, изпълнителят е бил длъжен да осигури постоянно наблюдение от медицинско лице - медицинска сестра или фелдшер, което да следи за здравословното състояние на П. П., и за необходимостта от лекар, да обезпечи личен лекар и постоянна връзка със 5 същия, както и спешна медицинска помощ при необходимост Лицата от персонала са водели рапортната книга с отбелязвания за здравословното състояние, както и устно са съобщавали възприятията си на д-р К..

Действително, налице е формално нарушение на договора – не е обезпечен личен лекар, с който да се държи постоянна връзка, и който евентуално да извърши преценката за необходимост от спешна помощ, но причинноследственият процес се прекъсва, тъй като не може да се твърди с категоричност, че ако това задължение е било изпълнено, обществено опасните последици в случая не биха настъпили. А престъпният състав по чл.122 от НК предполага деяние /действие или бездействие/, без което резултатът не би последвал. Макар и кратки, прокурорското постановление съдържа мотиви и в тази част, като правилно се акцентира на експертното становище, че не може да се отграничи времето, до когато състоянието на П.

П. е било овладяемо, ведно с липсата на категорична прогноза за благоприятно развитие, в случай че е бил настанен по-рано в болнично заведение.

По изложените съображения и по реда на чл.243, ал.7 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 52/29.01.2024 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 1581/23 г.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 26.04.2022 г. на зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Варна за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 77/18 г. на ОСО ОП Варна.