Определение № 498 от 18.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. София , 17.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20201000502467 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв.Н. Х. за изменение на решение № 1511 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2467/20 г. на САС, в частта за разноските по делото, с искане решението да бъде допълнено като на адв.Х. се присъди адвокатско възнаграждение в размер 2030 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Ответникът оспорва молбата за изменение на решението в частта за разноските. Оспорва основанието за заплащане на възнаграждение по чл.38,а ал.2 от ЗА, тъй като ответниците по въззивната жалба не са материално затруднени лица с оглед изплатеното им обезщетение в общ размер 72430,84 лева.

Съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение над сумата 50000 лева. Следователно обжалваемият интерес е 50000 лева. Решението е потвърдено от въззивния съд. При този размер минималното адвокатско възнаграждение е 2030 лева. Насрещната страна не е направила възражение за прекомерност на така претендираното от адв.Х. възнаграждение, а е оспорила наличието на посоченото основание по чл.38, ал.1 от ЗА. По това възнаграждение съдът намира следното:

В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист.

1

Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.

Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва недвусмислено от самия закон - чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, напълно неоснователно е становището на въззивника, че при направено оспорване от насрещната страна съдът е длъжен да извърши проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице.

Дължимото адвокатско възнаграждение е 2030 лева. В полза на адв.Н. Х. следва да се присъди сумата 2030 лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да заплати на адв.Н. Х. адвокатско възнаграждение от 2030 лева (две хиляди и тридесет) лева на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2