Решение № 144 от 14.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000167 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа на Ловешки окръжен съд е отхвърлен предявения от Националната агенция за приходите, гр.

София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 срещу „Веси-Джери“ ЕООД (н), ЕИК 110547937, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 1 и М. И. Н. временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.

Плевен, ******** иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Веси-Джери“ ЕООД (н), обявен под № 20211011145654 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление изх. № С 180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199. Със същото решение е осъдена Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на М. И. Н. временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.

1

Плевен, ******** направените по делото разноски – адв. Възнаграждение в размер на 600 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.

София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“ против Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа на Ловешки окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че както разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. трето от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват от получената сума от реализацията на обезпечението. Съгласно посочената разпоредба, достатъчно било в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в конкретния случай вписани по реда на ЗОЗ запори. В тази връзка, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налагало извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнасяла единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Не можело да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че чл. 724, ал. 1 от ТЗ отричал правото на предпочтително удовлетворяване на кредитор, чийто вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ, доколкото цитираната разпоредба доразвивала разпоредбата на чл. 722, ал.

1, т. 1 от ТЗ, като уточнявала как се удовлетворява кредиторът, след реализация на обезпечението, но не можела да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съгласно която запорът, вписан по реда на ЦРОЗ бил приравнен по последици на обезпечение в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се удовлетвори от получените суми при реализация на имуществото върху което е бил наложен запор. Разпоредбата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ предвиждала правото на предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. Очевидно в текста на разпоредбата били включени освен договорените между длъжника и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека), и наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ), които били вписани в Централния регистър на особените залози съгласно чл. 26. ал. 3. т. 1 от ЗОЗ, където изрично било посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ. Излага се, че волята на законодателя била ясна и създавала привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са 2 наложени обезпечителните мерки. Тази привилегия не съществувала докато търговецът не бил в открито производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ била специална и изключва приложението на чл. 136 от ЗЗД. Твърди се, че в производството по несъстоятелност е създаден привилегирован ред на удовлетворяване на държавата като кредитор за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор - първи ред, който не съществувал извън производството по несъстоятелност. Направен е извод, че доколкото в хода на производството по разглеждане на делото пред първата инстанция били представени доказателства, както че за обезпечаването на процесиите публични вземания са наложени запори по реда на ДОПК, така и за вписването на същите в Централния регистър на особените залози, съдът е следвало да уважи предявения иск.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. И. Н. временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр.

Плевен, ********, чрез адв. О. Л. от АК - Плевен. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – правилен. Твърди се, че процедурата по чл. 685 694 от ТЗ имала за цел да установи кои са кредиторите на търговеца, какви са основанието и размера на техните вземания, както и привилегиите и обезпеченията, с които се ползват, считано към датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което синдикът при приемането на вземанията, а също и съда при разглеждане на евентуалните възражения по чл. 692 от ТЗ, не можели да съобразяват новонастъпили (след откриване на ПН) факти при извършване на своята преценка. На следващо място се излага, че претендираната от НАП привилегия се обосновава не от юридическия факт на налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а от последващото вписване на постановлението за налагане на запор на публичния изпълнител в ЦРОЗ, което в случая не било налице. Излага се още, че възможността на НАП да реализира имуществото на търговеца след откриване на производство по несъстоятелност обаче била ограничена до 6 месеца, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, като след тази дата били недопустими каквито и да е принудителни действия от публичен изпълнител спрямо елементи от масата на несъстоятелността. В случая вписването на запора в ЦРОЗ било извършено след откриване на производството по несъстоятелност (07.12.2020 г.), дори след изтичане срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК (07.05.2021 г.), поради което и при съобразяване на нормата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ това действие нито било допустимо, нито създавало някаква привилегия за НАП, а още повече поставянето на приетите публични вземания в най-предпочтителния ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 1 ТЗ. Прави се критика на разширяването на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с думите „или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози“ (ДВ, бр.

105/29.12.2005 г.).

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от „ВесиДжери“ ЕООД (н), ЕИК 110547937, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул.

„Иван Фурнаджиев“ № 1.

3

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 694, ал.

2, т. 1 от ТЗ за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към производството разпоредби съдът е изложил подробни мотиви относно това, че наложения по ДОПК запор върху вземанията на дружеството длъжник е вписан в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Предвид императивната норма на чл. 638, ал. 4, изр. последно от ТЗ обаче е приел, че подобно действие е недопустимо. Приел е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнения заложният кредитор ще има качеството хирографарен, но не и обезпечен. В решението се изтъква, че според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл. 193 от ДОПК, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са 4 наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл.

193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Като аргумент за горното е посочена разпоредбата на чл.