Определение № 1669 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 30.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902843 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД срещу решение №262/10.10.24г. по т.д.№369/24г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №31/22.05.24г. по т.д.№48/23г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ сумата 240 838,72 лв., представляваща сбор от четири дължими месечни вноски /от 71 до 74 вкл. за периода 10.11.2020г.10.02.2021г./ от възнаграждение по договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи и водоснабдителната система на гр.Шумен от 08.01.2013г., ведно със законната лихва и сумата 19 267,08 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди,че съдът е потвърдил първоинстанционното решение без да се произнесе по направените от него възражения относно прекратяването на „Строителна механизация“АД по силата на изричната разпоредба на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, както и последващото от него прекратяване на ДЗЗД СМ Секисуи Европа /наричано от касатора „Консорциума“/; не е обсъдил различията между понятията „прекратяване“ и 1

„заличаване“ на търговско дружество, последиците от обявяването в несъстоятелност, изразяващи се в прекратяване на упълномощителните сделки по реда на чл.41 ЗЗД, последиците от прекратяването на Консорциума по отношение на загубата на качеството на водещ съдружник в ДЗЗД от страна на ищеца. Касаторът счита,че, игнорирайки възраженията и доводите му, въззивният съд е достигнал до погрешни изводи относно наличието на активна процесуална и материална легитимация на ищеца да търси и получи цялото възнаграждение по договора. Поддържа,че с обявяването в несъстоятелност на другия участник в ДЗЗД – „Строителна механизация“АД това дружество е прекратено по силата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, като и Консорциумът е прекратен по аналогия с разпоредбата на чл.363 б.“в“ ЗЗД.

Като не е приел това, съдът, според касатора, е достигнал и до други погрешни изводи – че е налице активна кредиторова солидарност по силата на самия договор за консорциум и че ищецът има право да получи цялото възнаграждение от възложителя по обществената поръчка. Считайки,че ищецът има правото да търси единствено припадащия му се дял от възнаграждението, доколкото такъв не е доказан, касаторът поддържа,че както искът за главницата, така и искът за неустойката са неоснователни и подлежат на отхвърляне. По тези съображения е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.Претендира разноски за всички инстанции.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при произнасянето си въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин следните въпроси: 1.Следва ли да се приеме,че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252 ал.1 т.3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 ТЗ?; 2. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на 2 чл.363 б.в ЗЗД и следва ли да се тълкува,че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; 3. Допустимо ли е да се приеме,че от момента на обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?; 4. Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; 5.Следва ли да се приеме,че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?; 6.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 7.Следва ли да се приеме,че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл.129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; 8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество,поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл.41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?; 9 Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Разрешаването от касационната инстанция на въпроси 1,2,3,4 и 8 касаторът счита,че би било от значение за точното прилагане на закона и за 3 развитието на правото – допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които обосновава с доводи за наличие на противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ /по отношение на въпрос 1/, както и с празнота в закона и липса на съдебна практика по отношение прекратителните основания на гражданско дружество със съдружници – юридически лица /по отношение на въпросите от 2 до 4 включително и въпрос 8/. Твърди,че въпроси от 5 до 7 включително въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76/16.07.2019г. по т.д.

№849/19г. на І т.о. на ВКС. Същевременно сочи,че нееднозначно и в голяма степен в противоречие с тази практика на ВКС е разрешението им , дадено в решение №50171/09.01.2023г. по т.д.№1738/21г. на ІІ т.о. на ВКС, с което поддържа в условията на евентуалност искане за допускане на касационния контрол на обжалвания въззивен акт на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

На самостоятелно основание касаторът иска решението да бъде касирано при наличието на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на дадените от въззивната инстанция разрешения на така формулираните въпроси. В противоречие с практиката на касационната инстанция, според касатора, е процедирал въззивният съд, като не се е произнесъл по наведените от него доводи и възражения, свързани с прекратяването на упълномощителната сделка между съдружниците с обявяването на дружеството „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и правните последици от това по отношение на материалната и процесуалната легитимация на ищеца, както и за прекратяването на Консорциума по силата на аналогията с чл.363 б.“в“ ЗЗД, вследствие прекратяването на дружеството „Строителна механизация“АД /с оглед постановените съдебни решения за обявяване на „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите му/. Във връзка с това поддържа приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на последния /9ти/ въпрос от формулираните от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като се позовава на ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.

№2435/16г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№799/15г. на ІІ т.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ Германия, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от 4 касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност.

Направено е искане да не бъде допускана до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло. Претендира разноски за касационната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Строителна механизация“АД/н/ не се е ангажирал със становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.258 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати част от уговореното възнаграждение за приета работа по договора за обществена поръчка от 08.01.2013г.Приел е за установено,че на 11.09.2012 г., между ищеца /с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ/ и „Строителна механизация“ АД е било сключено споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност в консорциум под наименование „СМ Секисуи Европа“ДЗЗД; че въззивникът-оператор на водоснабдителната мрежа възложил на гражданското дружество изпълнението на обществена поръчка със сключен на 08.01.2013 г. договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен, срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв.; че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски, не са били заплатени, поради което били присъдени на изпълнителите със съдебно решение по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС; че предмет на висящото пред състава производство са други четири месечни вноски с поредни номера по погасителния план към споразумението от 71 до 74, включително, дължими за периода от 10.11.2020 г. до 10.02.2020 г.,които са 5 претендирани като сбор в размер на 240 838,72 лв., наред с договорена неустойка за забава /определена на 8% върху всяка вноска/ до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Съставът е приел,че преюдициалният спор между същите страни с предмет първата част от разсрочения дълг, във връзка с което е било образувано т.д. №67/2017 г. по описа на ШОС, е приключил , поради което липсва пречка за упражняване на правото на иск на ищеца за друга част от вземането, породено от същото основание; правопораждащите спорното материално право факти са намерени за установени с влязлото в сила решение №80/26.07.2018 г. по това дело, като силата на пресъдено нещо се простира по разрешените с него въпроси за наличието на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника-ответник договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането ; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. За да приеме,че относно тези факти решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане,съдът се е позовал на мотивите в т. 2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС.Посочил е,че формираната сила на пресъдено нещо на решението преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Отчел е,че в настоящото производство се оспорва материалноправната легитимация на ищцовото дружество да претендира изцяло вземането по договора за рехабилитация на водопроводната мрежа, като това оспорване е основано на нововъзникнало, т.е. непреклудирано обстоятелство /обявяването в несъстоятелност на другия от съдружниците в 6