Решение № 99 от 14.07.2023, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 99

***, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20233320100058 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл.124 от ГПК.

Ищецът - В. М. П., ЕГН ********** от ***, със съд.адрес в ***, чрез адв. Л. П., АК – Варна, в качеството на негов пълномощник, като твърди, че: на 21.11.2022 г., пътувайки със собствения си автомобил „Рено Сценик“ с рег. № *** в *** по ***, непосредствено след кръстовището с ***, посока гр. Разград, като участник в движението с предимство, е блъснат от управлявания от Д. С. К. багер –товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***, собственост на Община – Кубрат, при извършване неправомерно от водача маневра назад, като не е пропуснал автомобила с предимство, удостоверено от съставения за ПТП Протокол от 21.11.2022 г. на ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, като в рамките на административното производство вината на водача Д. Костов е установена безспорно; автомобилът, с който е блъснат, притежава, сключена от собственика му Община – Кубрат задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по застрахователен договор/ полица

№ БГ 07122002856176, описана в

Констативен протокол за ПТП от 21.11.2022 г.; в следствие на ПТП са му причинени имуществени и неимуществени вреди - собствения му лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.

№ *** бил увреден до степен, водеща до необходимост от бракуването му, а самият той търпял в период от 3 седмици физически болки и страдания, включително психически травми – изживял негативни емоции, безпокойство за здравето си и стрес, въпреки това и 1 въпреки представянето на застрахователя на всички необходими документи за определяне на претендираното от него застрахователно обезщетение в размер на 2 695.50 лева – за имуществени вреди, и 1 500.00 лева – неимуществени вреди, по образувана при застрахователя щета № ТЕМР1500117547, са му признати и платени единствено имуществени вреди в размер на 904.50 лева, поради което моли съда да осъди ответното „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Д. С. Д. – прокурист, и Р. Г. Б. – член на управителния съвет, да му плати сумите: 1 250.00 лева – частичен иск от общо претендирана сума в размер на 2 695.50 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди; и 500.00 лева – частичен иск от общо 1 500.00 лева, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № БГ 07122002856176, и двете по повод заведена щета № ТЕМР1500117547, за обезщетяване на претърпени на 21.11.2022 г. при пътно – транспортно произшествие (ПТП) вреди от В. М. П., ЕГН **********, срещу ответното дружество като застраховател по сключен договор за „Гражданска отговорност“ със собственика на багер – товарач „JCB 4 CX“, с рег. № ***, собственост на Община - Кубрат, осъществено по вина на водача Д. С. К., ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2023 г., до окончателното изпълнение на задълженията, както и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Д. С. Д. – прокурист, и Р. Г. Б. – член на управителния съвет, редовно уведомен на 15.02.2023 г., изпраща писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 619/ 01.03.2023 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Като не оспорва, а изрично признава, че с дружеството е сключена със собственика застраховка „Гражданска отговорност” за багер –товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***, собственост на Община Кубрат, със срок на застрахователно покритие от 26.09.2022 г.до 25.09.2023 г., както и че ищеца В. М. П., ЕГН **********, е предявил извънсъдебна претенция, по която е образувана при застрахователя щета № ТЕМР1500117547, по която му е определено и изплатено дължимото обезщетение в размер на 904.50 лева; на 03.01.2023 г. В. П. е заявил възражение относно размера на определеното му обезщетение, в следствие на което му е определено допълнително обезщетение в размер на 635.50 лева и му е указано да представи доказателство за прекратена регистрация на превозното средство, каквото след напомняне е представил на 06.02.2023 г., оспорва всички останали твърдения на ищеца и заявява следните възражения: 1/ оспорва твърденията на ищеца, че е пострадал при осъщественото вредоносно събитие – няма доказателства за извършени прегледи и проведено лечение; не отговарят на истината и твърденията за физически и психически дискомфорт, стрес и т.н.; 2/ по отношение на имуществените вреди признава, че действително е налице тотална щета, тъй като разходите, необходими за поправката надвишават 70 % от действителната стойност на вещта, поради което е налице тотална щета по см.на чл. 390, ал. 2 КЗ, и като твърдят, че стойността на запазените части – двигател и скоростна кутия, както и получената цена за предаването му на вторични суровини, следва да бъдат приспаднати от действителната 2 стойност на автомобила, поради което счита обезщетението за правилно определено в размера, в какъвто е и изплатено, за което по делото, видно от исковата молба, не се спори.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски в полза на дружеството, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.възнаграждение в размер над минималния.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.

С протоколно определение от 25.02.2022 г. съдът е допуснал по искане на ищеца изменение в размера на предявения частичен иск от 1 250.00 лева до сумата 510.50 лева, обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 214 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В случая се установява, че претенцията на ищеца е предявена за обезщетяване на имуществени вреди от ПТП, получена е от дружеството застраховател на 22.11.2022 г. - л. 68 от делото, и по нея е ответникът – застраховател, е образувал преписка по щета № ТЕМР1500117547/ 22.11.2022 г., във връзка с която е изплатил сумата от 1 540.00 лв.

При това положение, след като специалното рекламационно производство е отпочнато, но ищецът не е съгласен с размера на така изплатеното му обезщетение за имуществени вреди, съдът намира, че са налице кумулативно необходимите условия, въведени с чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ, от което следва, че предявената по съдебен ред претенция относно размера на обезщетението за имуществени вреди, се явява допустима.

Не са налице кумулативно необходимите условия, въведени с чл. 498, ал. 3, предл. последно от КЗ, по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – частично 500.00 лева, от общо претендирани 1 500.00 лева, тъй като такива в качеството си на пострадало по см. на чл. 478, ал. 1 КЗ лице - което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство, за обезвреда не е предявил към застрахователя с нарочна застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, несъмнено установено от съдържанието на цитираното по – горе искане и приложена към него декларация – л. 60 -71 от делото, поради което същата се явява недопустима. Производството в тази му част следва да бъде прекратено.

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило увреждане, причинено от виновно и 3 противоправно деяние, от страна на застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с дружеството е сключена със собственика Община - Кубрат застраховка „Гражданска отговорност” за багер – товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***, със срок на застрахователно покритие от 26.09.2022 г.до 25.09.2023 г., както и че ищеца В.

М. П., ЕГН **********, е предявил извънсъдебна претенция, по която е образувана при застрахователя щета № ТЕМР1500117547, по която му е определено и изплатено дължимото обезщетение за причинени му имуществени вреди в първоначален размер 904.50 лева, увеличен по повод депозирано на 03.01.2023 г. от В. П. възражение относно размера на определеното му обезщетение, с определено допълнително обезщетение в размер на 635.50 лева, с което му е изплатено общо застрахователно обезщетение за сумата 1 540.00 лв.

От представения по делото – л. 8, протокол за ПТП № 1755727/ 21.11.2022 г., се установява, че на 21.11.2022 г. ищецът, пътувайки със собствения си автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ***, в *** по ***, непосредствено след кръстовището с ***, в посока към гр. Разград, като участник в движението с предимство, е блъснат от управлявания от Д. С. К. багер – товарач, марка „JCB 4 CX“, с рег. № ***, собственост на Община – Кубрат, поради извършване неправомерно от водача на багера - товарач маневра назад, като не е пропуснал автомобила с предимство, както и че в рамките на образувано административнонаказателно производство вината на водача Д. Костов е установена безспорно. Този протокол е един от трите способа за документиране факта и последиците от настъпило ПТП, предвидени в чл.

2 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, в частност чл. 2, ал. 1, т. 2 - протокол за ПТП с материални щети; същият представлява официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на удостоверителната му власт (младши автоконтрольор от състава на РУ – Кубрат) и притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителя обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часа на тези факти. Насрещно доказване не е проведено от страните - ищеца ответника, поради което данните от протокола следва да се възприемат изцяло.

Настъпването на процесните имуществени щети така, както са претендирани в исковата молба, се потвърждава от представените на л. 69 декларация, изходяща от ищеца, и на л. 70 Опис на щета № ТЕМР1500117547, извършен от служители на ответника, както и от заключението на неоспорената САТЕ, което съдът приема като обективно, мотивирано и компетентно дадено.

По делото на л. 6 и 7 е представено свидетелство за регистрация част І на процесния автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ***, в което като собственик на автомобила е посочен ищеца В. П., поради което и предвид официалния характер на документа и с оглед 4 разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно която част І на свидетелството за регистрация удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, съдът приема за установено безспорно, че ищеца е собственик на увредения автомобил.