Решение № 3392 от 07.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3392 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100508699 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.04.2023г., постановено по гр.д. № 50180/2022г. на СРС, ГО, 31 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответниците П. Р. И. и Р. Р. И. за следните суми, дължими в условията на разделност – по 1/3 част за всеки от ответниците: от сумата от 2 222, 03 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 86987:, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до изплащане на вземането; от сумата от 404, 83 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. 24.09.2021 г.; от сумата от 31, 41 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58093/2021 г. на СРС, 31ви състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно 1 основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както следва: по иска по чл. 150, ал. 1 ЗЕ - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за сумата от 286, 41 лева за периода м. 05-07.2018 г. поради погасяване по давност и за сумата от 740, 67 лева за целия процесен период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. поради липса на материална легитимация по отношение на двамата ответници, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до изплащане на вземането; по иска по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата от 134, 95 лева за периода 15.09.2019 г. - 24.09.2021 г. поради липса на материална легитимация по отношение на двамата ответници; по иска по чл. 150, ал. 1 ЗЕ - цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата от 10, 47 лева за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., поради липса на материална легитимация по отношение на двамата ответници, ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до изплащане на вземането; по иска по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6 лева за периода 31.10.2018 г. - 24.09.2021 г.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "НЕЛБО" АД.

По делото е подадена въззивна жалба от ответницата П. Р. И. в частта, в която са уважения предявените срещу нея обективно съединени искове. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, като се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че нейната отговорност следва да се ангажира единствено поради факта, че е собственик на идеална част от процесния имот. Конкретно се сочи, че потребител на топлинна енергия за исковия период е единствено другият ответник Р. И., който е подал молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество, с което между двете страни е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за имота.

Изложени са доводи за недължимост и на вземането за обезщетение за забава, тъй като ищецът не е доказал поставянето в забава на ответницата по отношение на претенцията за главница. Оспорва се и качеството на длъжник по отношение на стойността за услугата дялово разпределение по съображения, че липсват доказателства това вземане да е възникнало в патримониума на ищцовото дружество. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на 2 друго, с което предявените срещу П. Р. И. обективно кумулативно съединени искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

Третото лице-помагач "НЕЛБО" АД не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на презюмиран договор по чл. 150 от ЗЕ в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

Претендира се вземане за стойността на доставената топлинна енергия и съответното обезщетение за забава, както и за цена на предоставената услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същото вземане.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът за 3 съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата П. Р. И. за доставка на топлинна енергия, съответно – дали ответницата има качеството потребител.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за 4 собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна 5 собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В конкретния случай се установява от представеното удостоверение за наследници от 30.06.2000г., че ответниците Р. Р. И. и П. Р. И. са законни наследници по права линия от първа степен /деца/ на починалия на 24.06.2000г. Р.И.В.. Наследодателят на страните е притежавал правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 36, находящ се в гр. София, жк ****, като правото му на собственост е признато въз основа на нотариален акт № 100 от 15.11.1990г., нот. дело № 8532/1990г.