Решение № 16526 от 22.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16526 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110151955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано e по повод на искова молба вх. № 373975/14.11.2025 г. на „...“ Л.Л.С. – ...., с рег. № ...., със седалище и адрес на управление: ....0, срещу „....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 250,00 евро, представляваща вземане за обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отказан достъп на борда на полет IV803 от летище БазелМюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, на 29.06.2024 г., прехвърлено от пътника ..., роден на ... г., действащ чрез законовия му представител Шерие Игрища, в полза на „...“ Л.Л.С. чрез договор за цесия, ведно със законна лихва за период от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 26,23 евро, с левова равностойност 51,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20964/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ..., гражданин на Конфедерация Швейцария, и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз за полет IV803 с направление от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, за дата 29.06.2024 г., с планиран час на излитане 20:30 часа местно време. Твърди се, че в деня на полета пътникът се е явил на летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, 45 минути преди планирания час за излитане, за което му е издадена бордна карта, но му е отказан достъп до борда на самолета за полет IV803. Посочва се, че от страна на авиопревозвача не е осигурен 1 друг начин за достигане на пътника до крайния му пункт в рамките на договорения ден и час. Разстоянието на полета от летище Базел-Мюлуз Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, е 1 198 км. Твърди се, че вземането на ... срещу „....“ ЕООД, произтичащо от възникнало право на обезщетение съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, е прехвърлено на „...“ Л.Л.С. – ...., въз основа на договор за цесия. На 01.07.2024 г. до ответното дружество е отправена извънсъдебно претенция за заплащане на дължимото обезщетение, но и до момента не е извършено плащане. За периода на своята забава ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава. За възникналите вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение. При тези фактически твърдения се моли за постановяване на съдебно решение, с което исковите претенции да се уважат в цялост. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният полет е изпълнен със закъснение под 3 часа, поради което в полза на пътника ... не е възникнало право на обезщетение за закъснял полет, респ. не е налице годен обект на прехвърляне по договора за цесия, сключен с ищцовото дружество.

На следващо място, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че пътникът се е явил на гишето за резервация 45 минути преди планирания час за излитане, което изтъква като самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за недоказана и неоснователна.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 20964/2025 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява, че на 10.04.2025 г. „...“ Л.Л.С. – ...., с рег. № ...., е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „....“ ЕООД, ЕИК ...., за сумата в размер на 250,00 евро, представляваща вземане за обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отказан достъп на борда на полет IV803 от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, на 29.06.2024 г., прехвърлено от пътника ..., роден на ... г., действащ чрез законовия му представител Шерие Игрища, в полза на „...“ Л.Л.С. чрез договор за цесия, ведно със законна лихва за период от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 51,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г. Претендират се разноски в заповедното производство, в т. ч. платена държавна такса и платен адвокатски хонорар.

С разпореждане от 16.04.2025 г. по ч. гр. д. № 20964/2025 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева – държавна такса, и 449,84 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от „....“ ЕООД, с което е оспорена дължимостта на сумата, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед по чл. 410 ГПК по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на сезиращата исковия съд искова молба, е налице обективен и субективен идентитет.

Страните не спорят относно обстоятелството, че между неучастващото по делото 2 лице ... и „....“ ЕООД е бил налице договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет за редовен полет IV803 с направление от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, с планувани дата и час на излитане – 29.06.2024 г., 20:30 часа. Посоченото обстоятелство се потвърждава по несъмнен начин и от приетото и неоспорено по делото копие на бордна карта, издадена на името на ..., за полет IV803 с направление от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, място на пътника 7F.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 13054/02.04.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 27.05.2026 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал.

1, т. 4 и т. 5 ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, и летище Прищина, Косово, е под 1 500 километра. Със същото определение съдът се е произнесъл по доказателствено искане на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, което е уважил, като е задължил ответното дружество в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи списък на всички пасажери, допуснати до борда на полет IV803 с направление от летище Базел-МюлузФрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, планиран за 29.06.2024 г. Искането на ищеца е направено с оглед доказване на твърдението му, че на пътника ... е бил отказан достъп до полет IV803 с направление от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, планиран да излети на 29.06.2024 г., 20:30 часа. В указания му срок ответникът не е изпълнил разпореждането на съда, поради което с протоколно определение от 27.05.2026 г. съдът го е задължил повторно да представи изисквания документ, като го е предупредил изрично, че при повторното му непредставяне съдът ще приеме за доказан факта, за който страната създава пречки за установяване, и конкретно съдът ще приеме за доказано, че ответното дружество не е допуснало до борда на процесният полет лицето .... В новия срок ответникът повторно не е представил изискания документ, като с молба вх. № 189428/12.06.2026 г. е заявил изрично, че не оспорва обстоятелството, че лицето ... не е билo допуснатo до процесния полет. Последното изявление на ответната страна съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт, а именно, че на ... е бил отказан достъп до процесния полет. С оглед на така направеното признание и прилагайки спрямо ответника неблагоприятните последици от двукратното неизпълнение на разпореждане на съда за представяне на документ, за които същият е бил изрично предупреден, настоящият състав приема за доказан по делото фактyt, че на лицето ... е бил отказан достъп до полет IV803 с направление от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, планиран да излети на 29.06.2024 г., 20:30 часа.

По делото са представени документи, неоспорени от ответната страна, установяващи извършени от ... и семейството му разходи на 29.06.2024 г. за нощувки в хотел Мюлуз-Базел и таксиметрови услуги.

По делото не се спори, а и се установява от представено с исковата молба споразумение за прехвърляне на вземане, придружено с превод на български език, сключено между ..., роден на ... г., действащ чрез законовия му представител Шерие Игрища, и „...“ Л.Л.С., че лицето ... е прехвърлило на ищеца в настоящото производство вземането си срещу ответника за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за отказан достъп на борда на полет IV803 от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, на 29.06.2024 г.

От приложена по делото имейл кореспонденция, неоспорена от ответника, се установява, че на 01.07.2024 г. до ответното дружество е била отправена извънсъдебно претенция за заплащане на процесното обезщетение. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е погасил исковите суми чрез плащане.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 250,00 евро, представляваща вземане за обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отказан достъп на борда на полет IV803 от летище Базел-Мюлуз-Фрайбург, Франция, до летище Прищина, Косово, на 29.06.2024 г., прехвърлено от пътника ..., роден на ... г., действащ чрез законовия му представител Шерие Игрища, в полза на „...“ Л.Л.С. чрез договор за цесия, ведно със законна лихва за период от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 26,23 евро, с левова равностойност 51,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20964/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

В чл. 4, § 1 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, е предвидено общо правило за компетентност, съгласно което ищецът има възможност да се обърне към юрисдикцията по местоживеене на ответника, като с идентично съдържание е и правилото на чл. 2, § 1 от отменения Регламент (ЕО) № 44/2001.