Акт от 13.12.2017, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 367 гр.Перник, 13.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на 14.11.2017 г. в състав:

Председател: Красимир Маринов

Членове: Методи Величков

Петя

Георгиева при секретаря Златка

Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N615 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

С решение №689/21.09.2017 г., постановено по гр. дело №2595/2017 г. по описа на Районен съд – Перник са отхвърлени като неоснователни предявените от С.В.С., с ЕГН:********** и постоянен адрес: *** против Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Кракра" № 23 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, наложено със заповед №***, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***" и за заплащане на парично обезщетение за принудителна безработица в размер на 4323 лева за периода от 15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; както и С.В.С. е осъден да заплати на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник сумата от 835 лева, представляваща направени разноски по делото.

С.В.С. чрез адвокат А.А. е подал въззивна жалба рег. №21869/05.10.2017 г. срещу така постановеното решение, като по изложените съображения се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят възразява, че относно нарушението по пункт 2 от уволнителната заповед – за което районният съд е приел, че е осъществено от ищеца, работодателят не е искал обяснения от ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание и че незаконосъобразно районният съд е приел, че ищецът е извършил нарушението по пункт 2 от уволнителната заповед.

Насрещната страна по жалбата не е подала отговор, а в съдебно заседание и представени писмена защита чрез адвокат Т.Ш. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Пернишкия районен съд е инициирано по искова молба на С.В.С. срещу Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник, с която се иска отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, наложено му със заповед №*** на директора на предприятието, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „***" и заплащането му на парично обезщетение за принудителна безработица в размер на 4323 лева за периода от 15.03.2017 г. до 15.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът твърди на първо място, че не е извършил нарушенията, вменени му с уволнителната заповед; на второ място, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не му е поискал обяснения за всички нарушения и на следващо място, че уволнителната заповед е немотивирана.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни така предявените искове. Твърди, че ищецът е допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина, недобросъвестно е изпълнил трудовите си задължения, като по този начин е уронил доброто име на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник.

От своя страна, първоинстанционният съд, за да отхвърли исковите претенции е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения на ищеца в съответствие с изискването по чл.193, ал.1 КТ, че уволнителната заповед е мотивирана съобразно чл.195, ал.1 КТ и че ищецът е извършил нарушението по пункт 2 от уволнителната заповед, което обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно неговата законосъобразност, на основание чл.269 ГПК, извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което ги намира за основателни, поради следните съображения:

Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД и се явяват процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Не е спорно, че ищецът С.В.С. е бил в трудово правоотношение с ответника Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр.Перник като е заемал длъжността „***", като съгласно длъжностната характеристика /л.28-29/ сред задълженията на лицето, заемащо тази длъжност са да определя и контролира изкопаването на гробните места, да отговаря за завеждането на регистрите за гробните места и данните за починалите и да осъществява организация и контрол по изкопаването и заплащането на гробните места.

Със заповед №***, издадена от директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник /л.11-12/ на С.В.С. на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4, предл. І-во и т.7 КТ вр. чл.187, т.3 и т.8 КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 16.03.2017 г. Уволнителната заповед е връчена на работника при отказ на 15.03.2017 г., удостоверено с подписа на двама свидетели.

Видно от заповедта, на С.В.С. са вменени във вина следните дисциплинарни нарушения:

1. Същият е издал разрешително за изкопаване на гробно място №66/21.01.2017 г. за покойника С.П.Д., като на датата на издаването му С. В. С. не е бил на работа, поради което издаденият документ не е можело и не е следвало да бъде издаден от него, както и не е извършил контрол при изкопаването на гроба, съгласно задълженията му по длъжностна характеристика;

2. На 21.01.2017 г. С. В. С. е издал разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за парцел №7 в Централен гробищен парк – Перник, без да е било налице свободно семейно /двойно/ гробно място и без да са спазени техническите и технологични правила за парцела и отстоянията от съседните такива;

3. С издаденото разрешително №66/21.01.2017 г., С.С. е допуснал покойникът С.П.Д. да бъде погребан в гробно място на покойницата З.П.В., починала на ***, без да е изминал санитарния период от 8 години, съгласно чл.26, ал.1 от Наредба №2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, т.е. при непознаване и неспазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, които са от необходимата компетентност за изпълнение на длъжността. За описаната фактическа обстановка е подадена жалба вх. №07/20.02.2017 г. от М.Б.Н. – дъщеря на починалата З.П.В.;

4. В следствие на описаните действия и без действия на С.В.С., както и проявената небрежност и некомпетентност при изпълнение на служебните му задължения, същият е уронил доброто име на предприятието, като е злоупотребил с предоставеното му доверие от работодателя, съгласно вменените му задължения по длъжностната характеристика,и е действал в нарушение на добрите нрави и морала;

5. С действията си С.С. е допуснал нанасянето на морални и/или материални вреди, както на наследниците на покойната З.П.В., така и на наследниците на С.П.Д.;

6. С така описаните обстоятелства С.В.С. не е изпълнил възложената му работа, не е спазил техническите и технологичните правила, с което са допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на наказанието.

По делото е приложена жалба от М.Б.Н. до Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник с вх.

№07/20.02.2017 г. /л.36-37/, с която жалбоподателката прави оплакване, че на гробното място на майка й – З.П.В., починала на *** са положени останките на друг човек – С.П.Д., починал на ***.

Ищецът С.В.С. е подал до Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник писмени обяснения с вх. №08/20.02.2017 г. /л.33-34/, във връзка с така подадената жалба и издадено разрешително №66/21.01.2017 г. за изкопаване на гробно място за починалия С.П.Д..

Страните по делото не спорят, че С.В.С. е издал разрешително №66 от 21.01.2017 г. за изкопаване на семейно гробно място в парцел 7 на Централен гробищен парк - гр. Перник за покойника С.П.Д.. Към отговора на исковата молба, ответникът е приложил препис от разрешителното със същите номер и дата /л.30/, върху което е поставен щемпел на Общинско предприятие „Обредни дейности" — гр. Перник с отбелязване на същите изходящ номер - 66 и дата – 21.01.2017 г. Същевременно, процесуалният представител на ответника в съдебно заседание на 03.08.2017 г. заявява, че при извършена проверка в предприятието не е бил открит оригинала на представеното в срока по чл.131 ГПК разрешително, а е намерен различен документ, представляващ разрешително за изкопаване на гробно място №66/20.01.2017 г., приложен по делото /л.74/. Видно от представения заверен препис от страница от регистъра на Общинско предприятие „Обредни дейности" - гр. Перник за издадени разрешителни за изкопаване на гробни места /л.76/, за чиято идентичност с оригинала е извършена констатация в съдебното заседание, в изписването на датата на издадено разрешително №66 за изкопаване на гробно място на покойника С.П.Д. има зачеркване. В тази връзка, по делото е изслушана и приета комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.К. /графолог/. Съгласно заключението му, при извършване на подправка в регистъра за разрешения за изкопаване на гробни места и в изписване на датата в щемпела в горния десен ъгъл на разрешително №66 /лист 74/ цифрата 1 е изписана върху цифрата 0, т.е. първоначалната дата е била 20.01.2017 г. Ръкописният текст, с който е попълнена бланката за разрешително за изкопаване на гробно място на лист 30 и на лист 74 от делото е изписан от едно и също лице, а в представеното на лист 30 разрешително за изкопаване на гробно място няма подправка.

Явно е че при съставянето на въпросното разрешително, първоначално е била допусната грешка при отбелязване датата на издаването му, която обаче впоследствие е била коригирана, поради което, а и предвид неоспорване от страна и на ищеца, и на ответника, на датата на издаване на документа и изричните им изявления в тази връзка, следва да се приеме, че разрешителното, предмет на уволнителната заповед е издадено под №66 на 21.01.2017 г.

По делото са представени график за работните дни на техниците и обредници на Централен гробищен парк и Гробищен парк Мошино и отчетна форма за месец януари 2017 г., съгласно които 21.01.2017 г. е почивен ден за работника С.В.С..

В първоинстанционното производство е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г..

Съгласно заключението, със заповед №833/03.06.2002 г. на Кмета на Община Перник е одобрен регулационен и подробен устройствен план за Централен гробищен парк - гр. Перник, който съдържа единствено квартали, отделени помежду си с улици и алеи, при което в отделните квартали няма обособени отделни парцели и редове на гробните места, нито обособени алеи между отделните гробищни места. Разрешенията за изкопаване на гробни места се издават от техниците по вътрешна за гробищния парк номерация, като парцел 7 от вътрешната номерация е идентичен с квартал 24 по действащия регулационен план. Не съществува техническа документация, въз основа на която да се установи къде е гробното място на З.П.В., починала на *** и дали нейното гробно място е идентично с гробното място, за което е издадено процесното разрешително. От наличния регистър се установява, че покойницата е погребана в нов единичен гроб, попадащ в парцел 7 по вътрешната номерация на гробищния парк, който е идентичен с квартал 24 по регулационния план, който е с обща площ от 7813 кв.м.