Разпореждане № 58435 от 13.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58435 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110111518 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Образувано е по искова молба с вх. № 133601/28.04.2026 г . от Ю*, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер *, с адрес в Л*, представлявано от Т* с р е щ у „ГП А*“ ЕООД, дружество вписано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията с ЕИК: * представлявано от своя управител Г*,, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „ГП А*“ ЕООД“ дължи на Ю* сумата в размер 250 € (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение за отменен полет IV602 от Прищина към Цюрих за 23.02.2025 г., на основание чл. 7, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение (24.02.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № Заповед за изпълнение: 107/24.02.2026 г. по ч. гр. д. № 157/2026 г. по описа на РС – Мадан.

В исковата молба ищецът е цесионер с трето за делото лице ФЕ* което е е закупил самолетен билет за посочената дестинация по полет IV 602 от дата 23.02.2025 г. по направление Прищина - Цюрих. Твърди, че полетът бил отменен. Твърди, че има право на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004.

1

Излага прави съображения защо няма извънредни обстоятелства, въпреки липсата на такова. Излага правни съображения за цесията и дължимостта на вземането и прилагането на Регламента.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства:

1.Потвърждение на резервацията на Пътника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 2. Договор за цесия между Пътника и дружество Ю*, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 3.

Общи правила и условия на Ю*; 4. Уведомление и извънсъдебна кореспонденция (покана) за плащане до длъжника, ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 5. Правно становище адвокат Н* (N*), управляващ съдружник на адвокатско дружество Zaleckas Partners ведно с точен превод на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК; 6. Извлечение от Гражданския кодекс на Република Литва, ведно с точен превод на български език в съответствие с разпоредбата на чл. 185 от ГПК;

7. Пълномощно от Ю* до адв. Д* и адв. И* и преупълномощаване до адв. Г* и адв. Б. М.; 8.

Удостоверение за актуално състояние на дружеството Ю*, Литва и превод на български език.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 157/2026 г. по описа на РС – Мадан. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника на 10.03.2026 г., като срокът по чл.414 ГПК изтича на 10.04.2026 г. На 26.03.2026 г. е подадено възражение, като същото е в срок. Указанията за подаване на искова молба са връчени на ищеца на 31.03.2026 г., поради което срокът за предявяване на иска изтича на 30.04.2026 г. Исковата молба е подадена на 28.04.2026 г., както и на същата дата са представени доказателства за това. Ето защо съдът приема, че производството по делото е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Б. Д. М. – младши адвокат, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, р-н Средец, ул. В* (02) *, която представителната власт важи за всички инстанции (л. … от делото).

Ответникът на този етап не се прадставлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, 2 се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на всички искове е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното и субективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за иска е 25.56 евро, тъй като защитава интерес от 250 евро.

От нея на основание чл.414, ал.5 ГПК следва да се приспадне сумата заплатена в заповедното производство, а именно 10.86 евро.

Следователно дължимата държавна такса за настоящото производство е 14.70 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 148648/11.05.2026 г.

Представен е документ по чл.102з, ал.2 ГПК с молба с вх. № 148648/11.05.2026 г.

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

По предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните 3 процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви 4 насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.