Решение № 550 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000500336 по описа за 2024 година

С решение № 5997 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 5668/2023 г., СГС, I-21 св, ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Г. К. сумата 5000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по ДП № 127/16 г., СДВР, пр.пр. 4069/19 г., СРП, пр.пр. 5994/16 г., СГП, по което наказателното производство е било прекратено с постановление от 14.12.2022 г. на СРП, ведно със законната лихва 15.05.2023 г. - дата на исковата молба, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до сумата от 200 000 лв.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е депозирана въззивна жалба от Г. Г. К.. Сочи, че ищецът е бил задържан под стража за времето от 19.01.2016 г. до 7.09.2016 г., а последвалата мярка „парична гаранция“ от 3000 лв. била отменена едва на 1.11.2022 г. Сочи още, че производството е протекло извън нормалните срокове. Изтъква, че прекратяването поради давност е единствено по отношение на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 НК, но не и за останалите обвинения, които са повдигнати, а именно по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и две обвинения по чл.

1

144, ал. 3 НК. За последните наказателното производство е прекратено не поради изтичане на давност, а защото деянията са несъставомерни с оглед събраните доказателства - такъв е извода на СРП, отразен в постановление от 14.12.2022 г. по пр.пр. № 4069/16 г. В жалбата се сочи, че предишните осъждания на ищеца нямат решаващо значение за размера на обезщетението.

Претендира да се уважи иска до пълния размер от 200 000 лв., като подчертава, че ищецът е претърпял отрицателно въздействие върху психическото си състояние и социалния си живот.

В насрещна въззивна жалба Прокуратурата на РБ моли решението да се отмени в осъдителната част. Намира иска за недоказан, а решението на съда за бланкетно в своите мотиви и нарушаващо чл. 52 ЗЗД. Твърди, че съдебното минало на ищеца не е отчетено в достатъчна степен. Счита, че не се доказва и причинната връзка на вредите с повдигнатото обвинение. Моли да се отхвърли иска, алтернативно – да се намали присъдения размер.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Ищецът Г. Г. К. поддържа, че на 19.01.2016 г. било образувано ДП № 3384 ЗМК-127/2016 г., 09 РУ на СДВР, пр.пр. № 4069/2016 г., СРП, и той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 12 вр. чл.

129 ал. 2 вр. ал. 1 НК и две престъпления по чл. 144 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 1 НК, като бил и задържан за 72 часа. На 21.01.2016 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която била заменена с „парична гаранция“ от 3000 лв. с определение от 30.08.2016 г. на СГС, като ищецът бил освободен на 07.09.2016 г. след внасянето й. Преписката е изпратена на СГП поради разследване на престъпление по чл. 115 НК. С постановление от 01.12.2021 г. на СГП от 01.12.2021 г. наказателното производство по пр.пр. № 5994/2016 г. на СГП било прекратено, а досъдебното производство отново е върнато на СРП за разследване на престъпление по чл. 129 НК. След допълнителното разследване, с постановление на СРП от 14.12.2022 г. наказателното производство било прекратено.

Ищецът понесъл неимуществени вреди от задържането си под стража за повече от 7 месеца, 2 бил под постоянно напрежение и психически стрес от повдигнатите обвинения, били му отправяни заплахи и упражнено физическо насилие.

Претендира за понесените вреди да бъде обезщетен от Прокуратурата със сумата от 200 000 лв. ведно със законната лихва от исковата молба – 15.05.2023 г.

Ответникът Прокуратура на РБългария оспорва иска с възражение за недоказаност по основание и размер.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор, че спрямо ищеца на 19.01.2016 г. е започнато досъдебното производство, като първоначално разследването е водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 и т. 4 вр. чл. 130 ал. 1 и чл. 114, ал. 3 НК (причиняване на средна и лека телесна повреда по хулигански подбуди и закана за убийство). Спрямо ищецът от 21.01.2016 г. до 30.08.2016 г била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била заменена с парична гаранция от 3000 лв., внесена на 7.09.2016 г. В последствие и тази мярка е била отменена на 8.08.2017 г. Поради указания на по-горната инстанция разследването е продължило пред СГП за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК, като за това престъпление на ищеца не е повдигано обвинение.

По досъдебното производство са извършвани многобройни следствени действия - разпити на обвиняемия с участието на защитник (ДП том I л. 7, л.

12, том II л. 167), разпити на свидетели и разпознавания (ДП том I л. 21-37, том II л. 16-17, том III л. 71, л. 73-75, том IV л. 142-143), балистични експертиза (ДП том II л. 71- 76, л. 159-162), съдебно-медицински експертизи (ДП том I л. 45-46, л. 49-50, том II л. 78-84, л. 138-140), комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза (ДП том I V л. 58-70), съдебнопсихиатрични и психологични експертизи (ДП том I I л. 87-126, том I V л.

121-130).

На 01.09.2021 г. досъдебното производство е било предявено на ищеца в качеството му на обвиняем (ДП том IV л. 88). Приключеното досъдебно производство е било изпратено от разследващия полицай на СРП със заключително мнение от 04.10.2023 г. за прекратяване на основание чл. 243 3 ал. 1 т. 1 НПК. По указание на прокурора са били извършени допълнителни следствени действия - разпити на свидетели и съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Разследването е било повторно предявено на ищеца като обвиняем (ДП том IV л. 148). Разследващият полицай със заключително мнение от 08.12.2022 г. е изпратил досъдебното производство на СРП с мнение за прекратяване.

С постановление от 14.12.2022 г. на прокурор в СРП наказателното производство е било прекратено (л. 21 от делото). В диспозитива на постановлението за прекратяване като основание се сочи изтекла давност. В мотивите на акта обаче е посочено следното: К. е привлечен като обвиняем за три деяния – по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 НК – за средна телесна повреда по хулигански подбуди (наказание от две до десет години лишаване от свобода) и за две деяния по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК - закана за убийство на две лица (наказание до шест години лишаване от свобода, с оглед релевантна редакция на текста с изм. от ДВ, бр. 26 от 2010 г.). В мотивите на постановлението е прието, че средната телесна повреда е причинена поради непредпазливост (л. 133 НК) и тъй като в тази хипотеза наказанието е до една година лишаване от свобода, то давността е изтекла на 19.01.2021 г. По отношение на леката телесна повреда по хулигански подбуди също е прието, че давността е изтекла на 19.01.2021 г. Отделно в мотивите е посочено, че по отношение на заканата за убийство по чл. 144, ал.

3, пр. 1 липсва съставомерност на деянието.

От приложената към досъдебното производство справка за съдимост (ДП том I л. 62-66) се установява, че към датата на извършване на деянието ищецът е бил четирикратно осъждан за престъпления по чл. 354а от НК (престъпления свързани с производство, държане и разпространение на наркотици) извършени в периода 2010-2012 г. на наказания лишаване от свобода, чието изпълнение е било отлагано, а по делата е лицето е било задържано (полицейско задържане).

По делото е разпитан като свидетел В. В. С., който твърди, че познава ищеца тъй като лежал заедно с баща му в ареста. Бащата на свидетеля помолил В. да се запознае с ищеца и да му окаже подкрепа, защото той не бил в добро психично състояние - изглеждал депресиран, изпитвал страхове и паники. Свидетелят го потърсил в дома му и първоначално ищеца отказал 4 контакт, но после започнали да се срещат. Г. бил депресиран, нямал желание за нищо. Положителна промяна при него настъпила чак след като си намерил работа. Преди това делото срещу него приключило и тогава му потръгнали нещата. Свидетелят живеел в провинцията, но когато идвал в София – 2-3-4 пъти в месеца, винаги се обаждал.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако производството бъде прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето. В същия текст е предвидено, че държавата носи отговорност и когато наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящият казус се установява, че с постановление от 14.12.2016 г. за част от повдигнатите срещу Г. обвинения е изтекла давност на 19.01.2021 г.

– за средна телесна повреда и за лека телесна повреда по хулигански подбуди.

В практиката на ВКС се приема, че процесуалните действия в наказателното производство, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение – същите са били законни, поради което и не се установява основната предпоставка за отговорността на държавата - незаконност на действията на държавните органи (т. 8 ТР 3/04 от 22.04.05 г., ОСГК на ВКС).

Процесуалните действията, които обаче са извършени след изтичане на давността имат незаконен характер. С тях е поддържана висящността на производството без да е имало основание за това. (решение № 151 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). В разглеждания казус се установява, че за посочените по-горе дейния на 19.01.2021 г. е изтекла давност, следователно след тази дата, до датата на прекратяване на производството – на 14.12.2022 г. извършените спрямо ищеца процесуални действия са незаконосъобразни и поддържаната висящност на наказателното производство е била в противоречие на закона. За търпените в този период болки и страдания той има право да получи обезщетение.

В същото време данните по делото сочат, че се касае до неточност и 5 непрецизност на прокурорския акт. Само в мотивите на същия е изрично отразено, че част от производството по наказателното дело е прекратено поради несъставомерност на две от деянията за закана за убийство. В този смисъл се установява, че от самото начало на образуване на наказателното производство до неговото прекратяване прокуратурата неоснователно е поддържала обвинение за деяние, което е несъставомерно.

С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Незаконността на поведението на Прокуратурата е обективирано в различен времеви интервал - общата продължителност на обвиненията по чл. 144 НК е продължила от 19.06.2016 г. до 14.12.2022 г. (6 години и половина), а за погасените по давност обвинения – от 19.01.2021 г. до 14.12.2022 (година и половина).

В своята практика съдилищата приемат (напр. Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), че при всички случаи на незаконно обвинение обосновано и логично е преследваното лице да е търпяло негативни емоции от този факт, да е изпитвало притеснения и опасения от осъждане. За да се определи обаче конкретния обем на понесени вреди, респ. размера на дължимата обезвреда, е необходимо да се преценят група фактори, като продължителност на наказателното производство, авторитет и обществен статут на лицето, тежест на обвинението, вид на взетите мерки за процесуална принуда, прякото отражение върху психоемоционалното състояние и здравословният статус на лицето, обществения отзвук и пр.