Решение № 400 от 06.07.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Враца, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20221420100728 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Л. КР., за сумите от: 1 204,98 лева /хиляда двеста и четири лева и 98 стотинки/, представляваща главница за период от 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 142,83 лева /сто четиридесет и два лева и 83 стотинки/ представляваща лихва за период от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 26,96 лева /двадесет и шест лева и 96 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.Вземането произтича от потребена и незаплатена топлинна енергия.

По ч.гр.д. № 4541 по описа на РС-Враца за 2021 год. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1720 / 22.12.2021 г.за посочените суми.

Длъжникът е депозирал в срок възражение с правно основание чл.414 ГПК, като след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че за периода от 30. 11. 2018 г. до 31. 08. 2021 г. ответникът му дължи сумата от 1 204,98 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. *****, ул. “ *** ” № ** вх.** ап. **.

Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията помежду им, същото не е сторено до момента, което му дава 1 основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендира:

- заплащане на сумата от 1 204,98 лв., която представлява размера на стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия;

-заплащане на сумата от 142,83 лв., която представлява размера на обезщетението за забавено плащане считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31. 12.

2018 г. до 08. 12. 2021 г.;

Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове.

Посочва, че в периода на главницата на сумата от 30.11.2018 год., закупувайки апартамента, радиаторите били демонтирани и сложени тапи на тръбите.В апартамента живее от 05.01.2019 год. На 06.01.2019 год. извикал фирмата за топлинно счетоводство „НЕЛБО" ЕАД, като в същия ден му били поставени топлинните уреди на радиаторите от фирма „НЕЛБО"ЕАД, два уреда на кухня и спалня.Бил съставен протокол и му била издадена фактура да заплати стойността на топломерите и на услугата, да бъдат предоставени като доказателства по делото фактурата и протокола от „НЕЛБО"ЕАД, който протокол и фактура е отразена датата от която дата е клиент на Топлофикация Враца, а именно от 06.01.2019 г.

Твърди, че неправилно му е начислена дължимата сума за топлоенергия от сградната инсталация, съобразно част за отопление и обем на отопление за процесния период.

Заявява, че следва да му бъде преизчислена сумата за сградна инсталация, съобразно припадащата се част отопляем обем за периода от 30.11.2018 год.до 06.01.2019 год., да бъде сторнирана сумата за отопление, тъй като този период не е бил клиент на Топлофикация - Враца.

Възразява, че сумата за плащане е 1204.98 лв., тъй като от същата е заплатена сума 505.13 лв., която следва да бъде сторнирана от главницата.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.

2

От приетото по делото копие от нотариален акт № 131, том 3, рег. № 3824, нот.дело № 443/ 2018 г. на нотариус П. Ц. в, неоспорен от ответника се установява, че последния на 10.10.2018 г. е придобил в собственост процесния недвижим имот, находящ се гр. ***, ул. “ *** ” № **вх. ** ап. **.Това обстоятелство не е оспорено от ответника.По делото не са ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание.По изложените съображения съдът намира, че Б. Л. К. е клиент на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД.Освен това тези обстоятелства се доказват и от приобщените към делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, абонатите на имоти, обслужвани от абонатна станция № 555 в гр. Враца, ул. "**** № **, вх.”**” като потребители на топлинна енергия с Протокол от 09.11.2001 т. са избрали топлинен счетоводител "НЕЛБО” ЕАД и са упълномощили представител Н. Г. Б., която да представляват абонатите пред "Топлофикация - Враца ЕАД и "НЕЛБО“ ЕАД - фирмата осъществяваща топлинно счетоводство и да присъства при отчитане на уредите в абоната станция № 555. Упълномощеното лице е сключило договор на 09.11.2001 г. с "НЕЛБО“ ЕАД, фирма за извършване на услугата разпределение на топлинна енергия в СЕС на абонатите към АС 555.

Отразено е също така, че от извършена справка в ‘'Топлофикация Враца" ЕАД и “НЕЛБО " ЕАД , се установи, че на абонатите към абонатна станция № 555, към която е и имот в гр. ***, ул. ‘‘****” № 46, вх.”**”, ап.№ *** през отоплителените сезони, касаещи настоящето заключение е извършвало прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС 555 изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потресеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци от “Топлофикация Враца” ЕАД и са определени прогнозните дялове за отопление и за битово горещо водоснабдяване за имотите през следващия отоплителен сезон. От извършена проверка в ‘'Топлофикация Враца- ЕАД се установило, че топломера в АС 555 е преминал на метрологичен контрол в специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е издаден документ, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите изисквания.

В имот в гр.***, ул. “***” № **, вх.”**”, ап.№ ** е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект 138 куб.м., топлинна енергия за отопление в имота. В имота са 3 монтирани мерителни уреди на отоплителни тела в спалня и кухня уреди сериен № **** и ******. В имота е осигуряван достъп за отчитане показанията на уредите.

Изготвяни са изравнителни сметки за отоплителните сезони за процесния период, по които не били открити подавани писмени възражения. Издавани са месечни фактури, които са изпращани на адреса на абоната. От абоната е извършено плащане на 13.10.2021 г. на обща стойност 505,13 лева, с което плащане са покрити задълженията по Фактури: № 2000032816 на стойност 33,93 лева, фактура № 2000032354 на стойност 27,78 лева, фактура № 2000032685 на стойност 19,45 лева, фактура № 2000033026 на стойност 20,03 лева, фактура № 2000033473 на стойност 355,03 лева и фактура № 2000034203 на стойност 48,91 лева. Тези фактури не са включени в заведената искова молба.

Вещото лице е изчислило, че за процесния период 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. дължимата сума за топлоенергия енергия за главница е размер на 1204,98 лева. Сумите са дължими по общо 16 фактури.Посочено е, че сумата за мораторната лихва за забава за претендираният период 30.12.2018 г. - 08.12.2021 г. е изчислена на 142,64 лева.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Налага се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. е в размер на 1204,98 лева.Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.Неоснователно е възражението на ответника, че от главницата следва да бъде приспадната заплатена сума в размер на 505.13 лв.Както от заключението на вещото лице, така и от представените от ответника фактури се установи, че същите не се включват в исковия период и не се претендират от ищеца.

По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния период е в размер 4 на 142,64 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер.