Решение № 211 от 21.11.2018, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

211 гр.

Добрич, 21.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 282/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 282/2018 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано по въззивна жалба на Ю. В.И. против Решение № */25.04.2018 г. по гр. д. № 89/2017 г. по описа на Районен съд – Б..

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявения от Ю. В.И. срещу „С.“ ЕАД гр. С. и „Г. Б. Д.“ ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. С. иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека,ъ сключен с нот. Акт № **, т. *, дело № **г. на нотариус О. О., с район на действие РС-Б., вписан в АВ-СВ-Б. вх. № */03.12.2007 г., акт № *, том *, дело № **г. по отношение на имот, представляващ апартамент № **, в груб строеж, находящ се в с К., ЖК „К. К. Р.

Г.“, бл. *, ет. *, с идентификатор **по кадастралната карта на с. К., общ. Б., област Д., поради неучредяването й върху единично определени имоти и за определена сума, както и поради липса на тъждество на имота. ( Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се уважи предявената искова претенция.

Въззиваемата страна „О. Б. Б.“ АД гр. С. в качеството си на универсален правоприемник на „С.“ ЕАД гр. С., изразява становище по правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 269 ГПК, съобразно предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция следва да реши спора по същество – чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК.

От доказателствата по делото се очертава следната фактическа обстановка|:

С нотариален акт № **, том *, рег. № *, дело № **г. на нотариус О. О., вписан в регистъра на НК под № *, с район на действие РС – Б., вписана в АВ-СВ-Б. с вх. рег. № */03.12.2007 г., акт № **,том *, дело № **г., е учредена договорна ипотека в полза на „С.“ АД гр. С. за обезпечаването на вземанията й срещу „Г.

Б. Д.“ ЕООД гр. С., произтичащи от договор за банков кредит № 57/28.11.2007 г. за финансиране на разходи за СМР в размер на 2 500 000.00 евро, върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Ипотеката е учредена върху поземленият имот и изградените върху него сгради на етап „груб строеж“.

Страните недвусмислено са изявили волята си за обременяване с ипотека както на поземления имот, така и на изградените върху него сгради, ведно с всички находящи се в тях самостоятелно обособени обекти, с изключение на попадащия в жилищна сграда блок „*“ апартамент № *, етаж втори, със застроена площ 47.42 кв. м., обект с идентификатор **Поземленият имот и сградите са индивидуализирани чрез техните кадастрални номера – идентификатор, застроена площ, разгърната застроена площ и етажност.

Вписването на учредяването на процесната договорна ипотека е отразено в АВ-СВ-Б. на 03.12.2007г.

Контроверсният въпрос по делото е дали ипотекираният имот е индивидуализиран в достатъчна степен с оглед изискванията на чл.**, ал. 2 ЗЗД и дали е налице тъждество на процесния имот и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява обезпечението.

В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека са посочени достатъчно индивидуализиращи белези на недвижимия имот, с посочени идентификатор, площ, предназначение, а по отношение на сградите - идентификатори, етажност и разгъната застроена площ.

Към момента на учредяване на ипотеката върху имотите те са били в степен на завършеност „груб строеж“,поради което пълна индивидуализация към момента на сключване на договора на отделни имоти в сградите е практически невъзможна, поради това, че не съществуват всички данни по чл.60 т.1, т.7 ЗКИР.

Видно от представеното писмо от

АГКК изх. № 20-1283/09.01.2018 г. в сграда с идентификатор **са налични самостоятелни обекти с идентификатори от

**до **от дата 16.04.2008 г., нанесени със Заявление № 99-527/16.04.2008 г. или обектите, находящи се в сграда с идентификатор **не са имали идентификатори към момента на учредяване на ипотеката.Такива са налични към момента на изповядване на сделката по покупко-продажбата от 14.11.2008 г.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изградените в ЖК „К. К. Р. Г.“ сгради съответстват на предвидените за изграждане сгради по одобрени архитектурни проекти на Община гр. Б..

Налице е яснота за предмета на ипотечното право съобразно изискванията на чл.**, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно задължителната съдебна практика,установена в Решение №39/24.03.2014г.на ВКС по гр.д.№5059/2013г.на Първо ГО,

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терен, обезпечението разпростира действието си и върху бъдещите приращения в имота, във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако в договора е постигнато съгласие тя да разпростира действието си и върху бъдещите приращения. Не е необходимо всички самостоятелни обекти в сградата да бъдат посочени, чрез пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а в последствие и върху отделните самостоятелни обекти в нея - р. 39-2014-I ГО, р. 149-2015–* ГО.

Ипотеката се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане и за отделните самостоятелни обекти в нея.При това положение и с оглед недвусмислено обективираната в процесния нотариален акт за учредяване на договорната ипотека воля на ипотекарния длъжник да ипотекира както поземления имот, така и изградените върху него сгради, ведно с всички находящи се в тях самостоятелно обособени обекти, не би могло да се въведе в заблуждение последващ приобретател на самостоятелен обект в сградата при положение, че ипотеката в този й вид е вписана по персоналната партида на собственика на терена.

В процесния казус са спазени законовите изисквания при учредяване на процесната ипотека, същата е действителна и е породила валидно действие и спрямо въззивника.

Ипотеката има действие и за собствениците на самостоятелни обекти в построената върху ипотекиран имот сграда, ако те са придобили правото на собственост върху самостоятелните обекти при породено действие на ипотеката или след нейното подновяване – р. 188-2014-*I ГО.

Въззивникът се легитимира като собственик на основание сключен след учредяване на ипотеката договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **,том *, рег. № **дело

№ **г. на нотариус О. О., рег.№

* на НК, с район на действие РС-Б., актът вписан в АВ-СВ-Б. под вх. рег. № 4778/23.12.2008 г., акт № **, том *, дело **г.

Със придобиването по силата на посочения договор за покупко-продажба на ипотекиран имот, Ю. В.И. е придобило качеството на трето лице - ипотекарен длъжник, което на основание чл. 173, ал.1 ЗЗД, чл.

429, ал.3 ГПК отговаря към ипотекарния кредитор с ипотекирания имот.

Противопоставимостта на ипотеката на трети лица,които са придобили след вписването й вещни права върху имота, се обуславя от конститутивното действие на вписването. Действието на ипотеката е обусловено от вписването, както по отношение на ипотекарния кредитор и длъжника,така и спрямо всички трети лица - чл.173,ал.1 ЗЗД.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Решението на първостепенния съд като съвпадащо с приетото от въззивната инстанция следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№ */25.04.2018 г. по гр. Д. № 89/2017 г. по описана Районен съд – Б..

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.