Решение № 700 от 26.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20213110201505 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. ИВ. В. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Братя Бъгстон“ № 39, вх.Б, ап.9 против НП № 03-009246 от 16.03.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/2009г., на осн. Чл.416, ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от КТ на В. ИВ. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна. С жабата се иска отмяна на НП. Нарушението посочено в АУАН и НП не било доказано. Описаните факти не били относими към възведеното нарушение. Въззивникът нямал качеството на работодател. Не бил допускал никого в обекта и не бил длъжен да провежда инструктаж.

В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира за отмяна на НП. В.В. нямал качеството на работодател, независимо, че АНО обявил съществуването на трудово правоотношение, който акт бил обжалван и не бил влязъл в сила.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к.Ошавкова, която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Въззивникът бил работодател по см. на § 1 т.1 от КТ. Според договора за техническо ръководство и комплектуване на документация за стоеж, въззивникът придобивал качеството на строител, тъй като се задължавал да извърши всички видове дейности и СМР по изграждането на тази жилищна сграда , 1 вкл. да осигури работна ръка.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2018 г. в гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“ на строителен обект - жилищна сграда с ПИ 1013.5401.2580 по плана на гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“, станал трудов инцидент, което наложило извършването на проверка на място и по документи. В обекта служителите на ИТ-Варна приели за установено, че В. ИВ. В., в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето В. СТ. ГР. ЕГН ********** да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на длъжност „общ работник“ в строителния обект- жилищна сграда с ПИ 1013.5401.2580 по плана на гр.Варна, кв.“Аспарухово“, СО.“Боровец-Север“, преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж /Приложение 1/.

Като доказателство в административното производство са посочени копие на декларация от 13.02.2018г., копие на постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение между В. СТ. ГР. и В. ИВ. В., копие на книга за начален инструктаж.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Н.И. и св.В.Г., които са конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, които са събрани по реда на НПК – материалите по АНП:

АУАН, заповед за компетентност, констативен протокол, призовка, разрешение за строеж, окомерна скица, акт за спиране, както и приобщената в хода на с.з. преписи на: решение №529/15.03.2019г. по адм. дело №1191/2018г. на Административен съд Варна и решение №8225/25.06.2020г. по административно дело №6226/2019г. на Върховният административен съд на РБългария, изпълнителен лист с изх.№343/13.07.2020г. по решение №529/15.03.2019г. по адм. дело №1191/2018г. на Административен съд Варна. Приложените към АНП обяснения не следва да се кредитират като съдържание, т.к. по същността си заместват гласни доказателства, които следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от съда.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове.

В АУАН и НП, обаче, нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа, нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при 2 които е извършено нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен това, то е описано противоречиво, като обстоятелствената му част противоречи на диспозитивната и не става ясно за какво точно е наказано дружеството.

Според чл. 3 от Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.“

Според чл. 12 ал. 1 и 2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 … , (2) Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а според чл. 11: ”(1) Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;

2.командировани работници и служители; 3.работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4.лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда производствена практика;

Такива нарушения категорично не са описани в наказателното постановление нито от фактическа, нито от правна страна и не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние – в допускане до работа без проведен инструктаж; в допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж; или се изразява в непровеждане, или в недокументиране на инструктажа.

В НП не се сочи, че е допуснато лице, което не е инструктирано, а лице, за което работодателят не е бил „документирал провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от Наредбата и за неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на което е възложен инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да носи отговорност само в случаите когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа - чл.11 ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е проведен инструктаж – чл. 3 от Наредбата.

За да е налице нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо място трябва да са били налице предпоставките за начален инструктаж. Такива факти не се сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога В. СТ. ГР. е постъпил на работа и дали изобщо е постъпил на работа. За да се носи отговорност по чл.3 от Наредбата, следва начален инструктаж изобщо да не е бил проведен, а не само да не е бил документиран, като недокументирането е друго нарушение, посочено по-горе, за което работодателят не е отговорен. В случая, обаче, в АУАН и в НП не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, че начален инструктаж изобщо не е бил проведен. Така не става ясно въз основа на какви факти, АНО е направил извод за извършено нарушение. Не става ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в какви рамки следва да организира защитата си.

3

В НП е посочена като нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр. чл.12, ал.1.

Според ал.2, началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа. Също в НП е описана дата на нарушението 03.22.2018 г. От фактите в него обаче, не става ясно защо АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се изразява в недокументиране на инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по чл.11 ал.5 от Наредбата, то ще е извършено на датата на провеждане на инструктажа, на която е следвало да бъде документиран. Ако нарушението се изразява в непровеждане на инструктажа, то ще е извършено в деня на постъпване на работа на лицето, но никъде в АУАН и НП не е описано кога то е постъпило на работа. Трудовата злополука, станала повод за проверката, е възникнала на 13.02.2018 г. и ако нарушението се изразява в допускане до работа без инструктаж, действително това е датата на извършването му, но АНО не е посочил, че наказва В.В. за нарушение на чл.3 от Наредба №РД-07-2/2009г. Действително, неконкретизирането на квалификацията цифром само по себе си не е съществено процесуално нарушение, тъй като защитата се гради срещу фактите, не срещу квалификацията. В случая, обаче, не нарушението не става ясно нито от фактическото описание, нито от словесното правно описание, нито от цифровата квалификация, нито от трите взети заедно. За да е извършено нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да не е провеждан изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.

На следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП, дали В.В. е работодател, т.е. дали са налице признаците на прикрито трудово правоотношение с В.Г.. Н е се сочи наличие на работно време и почивки, на работно място, н а трудово възнаграждение и не става ясно дали В.Г. е в трудово правоотношение и с кого. Не са описани фактите, от които е направен извод, че В.В. е работодател.

Нарушението не е описано не само фактически, но и правно, като не са описани и съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП като не е описан нито един от съставите на възможните нарушения по чл. 3, чл. 11 ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от Наредбата и съдът не може да прецени каква е била волята на АНО.

Предметът на доказване в хода на въззивното производство се определя от обстоятелствената част на АУАН и НП и не става ясно и в какви рамки следва да бъде проведено съдебното следствие. Правото на защита е ограничено, нарушението е съществено и налага отмяна на НП. Предвид презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да докаже че именно В. ИВ. В. е бил работодателят, че се е дължал начален инструктаж на В. СТ.

ГР., че начален инструктаж не е бил провеждан, както и че деянието е извършено виновно. В АУАН и НП се дължи описването на фактите, от които да се направят тези изводи. Съдът е длъжен да събере служебно доказателства, но само за онези факти, които са в предмета на доказване, очертан от обстоятелствената част на НП. Такива факти не са описани нито в АУАН, нито в НП. А защитата на въззивника се осъществява срещу фактите и е недопустимо те да се установяват едва в съдебно заседание.

Предвид горното, не става ясно за какво точно е наказано лицето и 4 съдът е лишен от възможност да прецени кой материален закон е приложил АНО и дали го е приложил правилно. Описано е, че В.В. е допуснал лицето до работа без да е документиран инструктаж. Недокументирането на инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го документира. Поради това, ако АНО е наказал въззивника за това нарушение, то материалният закон е приложен неправилно, тъй като няма доказателства, че то е извършено на 13.02.2018 г. и тъй като В. е наказан в качеството на работодател, а работодателят не е субект на задължението за документиране, съответно – не е субект на това нарушение. Неговото задължение е да организира провеждането на инструктажа. Допускането до работа на лице без инструктаж е нарушение, извършено на датата на допускане до работа и отговорен за това е работодателя. В АУАН и НП, обаче не е описано, че на В.Г. не е провеждан инструктаж и този факт не е нито изследван, нито е доказан от АНО. Не са описани и фактите, от които е направен извод, че В.В. е работодател, поради което се налага извода, че ако е наказан за допускане до работа, то той е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършено и отново материалният закон е приложен неправилно. Съдът няма задължение да събира доказателства относно факти, които не са описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, тъй като то очертава пределите на въззивната проверка.