Решение № 3620 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3620 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110148986 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу И. Р. Р. с ЕГН:**********, с адрес:

АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 586.74 лева, от които 461.48 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 100.54 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., както и суми за дялово разпределение 20.02 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.70 лева лихва за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №63897/2020 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 11111, ИД номер: 11111.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

1

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. С доводи за недопустимост се оспорва материалната легитимация на ответника, като се сочи, че клиент на ищцовото дружество е СО – район „Л“. Поддържа се, че ищецът не навежда твърдения, нито представя доказателства ответницата да е собственик на имота. Оспорват се вземанията по размер, както и годността на прогнозните фактури и справки за установяване на доставеното количество топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е поставяна в забава за претендираните задължения. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 18.12.2020 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Р. Р. за сумата в размер на 461.48 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 100.54 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., както и суми за дялово разпределение 20.02 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.70 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г., С разпореждане от 15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 63897 /2020г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

2

С писмо рег. индекс №11489/17.11.2020 г. ищцовото дружество е изискало от кмета на район „Л“ към Столична община да представи информация, копие от настанителни заповеди и договори за наем за посочени в писмото имоти в т.ч. и за процесния- ж.к. „Л“, АДРЕС с Аб. №: 11111.

С писмо вх. №П-12131/02.11.2020 г. Столична община е предоставила информация, че процесния имот за периода от месец май 2016 г. до 05.06.2019 г. е ползвано от И. Р. Р..

Представена по делото е и Заповед на кмета на район Л от 21.10.2002 г., с която И. Р.

Р. се настаява в имот с адрес: ж.к. „Л“, АДРЕС заедно с ДМ- син и ПМ- дъщеря.

Представена по делото е молба- декларация от 21.10.2002 г. от И. Р. Р., отправена до ищцовото дружество с искане да бъде открита партида спрямо процесния имот - ж.к. „Л“, АДРЕС в качеството на ползвател за топлинна енергия за битови нужди, като е посочено, че семейството се състои от 2 члена.

Приложен по делото е констативен протокол №5 от 04.08.2009 г., видно от който в сграда с адрес: ж.к. „Л“, ****** съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа- Б и В. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. През процесния период не е осигурен достъп до имота, за което е съставен констативен протокол от 12.05.2018г. Поради това, за отчетен период 17/18г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител. За период 17/18г. изчисленото количество топла вода въведено в изравнителната сметка е коригирано /увеличено/ с +5.729куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено на неотчетени абонати или на абонати с нередовни водомери съгл. изменени на Наредба 16.334 изм. от 2015г. През процесния период във фактурите изготвени от „ТС”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е 461.49 лв.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №11111 за процесния период.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други 3 благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.