Определение № 244 от 30.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500159 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3289/12.03.2026г. от „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД, ЕИК 117595863, срещу Определение № 210 от 11.02.2026г. по гр. дело № 1188/2024 г. по описана ОС- Велико Търново, в частта, с която по отношение на насрещния иск с правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗС – за направени подобрения предявен спрямо предявеният от ищеца главен иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, предявен от ответника „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД против „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД , производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържат се аргументи, че съдът е подменил процесуалния характер на въведеното от страната искане, като е приел, че е сезиран със самостоятелен насрещен иск по чл. 72 от 3С, а не със заявеното искане за съдебно прихващане и то само ако съдът приеме валидност на договора и наличие на дължими наемни суми. Поддържа, че дори и да се приеме, че е предявен самостоятелен иск, то в мотивите на определението се говори за такъв по чл. 72, ал. 1 от ЗС, а в диспозитива - за чл. 72, ал. 2 от ЗС, като искането е свързвано ту с главния иск по чл. 233, ал. 1 от 3ЗД, ту с този по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Излага, че „ВИНПРОМ БЯЛА 2002" ЕООД е държател на имота, а не владелец, доколкото държането на имота произтича от договорно наемно основание, поради което правото на обезщетение се урежда по правилата на неоснователното обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие, а не с иск по чл.72 и чл. 74 от ЗС, предоставен в защита на владелеца. Излага, че дадените от съда указания са уточнени с депозираната от страната молба. Поддържа, че съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК по искове, по които цената представлява затруднение в момента на предявяване на иска, същата се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата такава, във връзка с което е направеното доказателствено искане за назначаване на СТхЕ. Отделно от това излага, че при приемане на възражение за съдебно прихващане, за него не се дължи отделна държавна такса като за искова молба, както и, че съдът вече е приел цена на иска от 1

150 000 лв. ,указал е внасяне на държавна такса в размер на 6000 лв., което указание е изпълнено от „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД .

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, ответната страна е депозирала отговор на жалбата, в който оспорва същата като неоснователна. Претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи.

Пред ОС- Велико Търново е образувано производство по гр. дело № 1188/2024г. по искова молба на „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, ЕИК 206515756 , гр. Велико Търново против „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД, ЕИК 117595863, гр. Велико Търново, чрез която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД за връщане на вещта, предмет на договор за наем – в случая недвижим имот, подробно описан в исковата молба и с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на имота, въпреки прекратяването на договора за наем общо за сумата 103520.88лв., както следва: за сумата от 32500.00лв., представляваща наемоподобно обезщетение за цялата 2024г.; сумата 68640.00лв., представляваща разходи за охрана на имотите за цялата 2024г.; сумата 2380.88лв., представляваща дължима за 2024г. за такса „Битови отпадъци“, всички ведно със законната лихва за забава считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане .

С Определение № 1246/21.08.2025г., по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от ответника насрещни искове:

- за прогласяване нищожност на договора за наем от 01.08.2022г.и анекса към него поради липса на съгласие на основание чл. 26 ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави - чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД; - в условията на евентуалност обективно съединен с иска за нищожност, иск за унищожаемост на този договор за наем на основание чл. 30 вр. чл. 27 от ЗЗД като сключен поради заплашване, - иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по един недействителен договор в размер на 140 760лв. с ДДС и насрещен иск по чл. 72 ал. 2 от ЗС – за направени подобрения предявен спрямо предявеният от ищеца главен иск по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД.

С протоколно определение от 25.09.2025г., съдът е оставил без движение производството по делото и насрещната искова молба в частта й относно предявения в условията на евентуалност с главния иск с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД, насрещен иск по чл. 72 ал. 1 от ЗС за претендирано обезщетение за направени подобрения в спорния недвижим имот, като е указал на насрещния ищец, да конкретизира ясно и точно подобренията, за които твърди, че са извършени в процесния имот, а именно като конкретизира кои са технологичните съоръжения, резервоари, силози, други специални обекти, кога са изградени, къде са изградени, на какво основание са изградени, коя е чисто новата база, за която се твърди; да посочи стойността на претендираните подобрения и да заплати съответната държавна такса върху цената на приетия за съвместно разглеждане насрещен иск за направени подобрения спрямо предявения от ищеца главен иск в условията на евентуалност.

В изпълнение на указанията, „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД е депозирал молба вх.

2

№ 12588/09.10.2025г., в която наред с уточненията е отправено и искане по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК, съдът да определи цената на квалифицирания от него насрещен иск , като такъв с правно основани е чл. 72 от ЗС.

С Разпореждане № 1234/22.10.2025г., на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК, съдът е определил цена на предявения насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС в размер на 150 000 лева, като е задължил страната да внесе по него държавна такса от 6 000 лева.

Указанието е изпълнено в цялост и в срок.

С обжалваното определение съдът е приел, че насрещният ищец „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД, не е изпълнил дадените му указания в цялост, като е конкретизирал в най-общ вид подобренията, за които твърди да са извършени в имота, определена е общата цена на иска и е внесена държавната такса, като общото описание на подобренията в четири позиции не е достатъчно. Приел е, че липсата на индивидуализация по технически параметри и стойност на подобренията препятства защитата на другата страна и без това изясняване съставлява и затруднение за съда да определи ясно и точно предмета на този иск, както и, че това не може да бъде преодоляно, чрез назначаване на експертиза , т.к. на вещото лице не може да бъде поставена задача да „открива и конкретизира“ извършени подобрения, без те да са посочени ясно и описателно от ищеца по насрещния иск, поради което е прекратил производството на основание чл.129 ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита изложените от първоинстанционния съд мотиви за неправилни.

Видно от материалите по делото, в уточнителната молба от 09.10.2025г., в изпълнение на дадените му от съда указания, насрещният ищец е уточнил твърденията си изложени в насрещната искова молба, относно заявената претенция за заплащане на извършените в имота подобрения, а именно : Подобрения върху земята – изграждане на бетонова площадка върху земята поради липсата на товароподемност на терена, състоящо се в изграждане на бетонови пилоти, върху които са поставени носещи бетонови площадки по цялата площ на имота между сградите; Изграждане на изцяло нова технологична производствена база, с разрешение за строеж № 33/05.11.2007г. ; Изграждане на оборудване и съоръжения, изрично изброени в приложената Таблица за одобрени инвестиционни разходи по проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2429/30.11.2006г.; Изграждане на бутилираща линия и пълен ремонт на сградата на Търговския склад с гараж със застроена площ от 615 кв.м. При внимателен прочит на цитираната уточнителна молба, се установява, че подобренията върху земята касаят премахване на старите и изграждане на нови бетонови и асфалтови пътища и площадки между сградите в имота, с обща площ от около 3 150 кв.м. , върху които са поставени носещи бетонови площадки поради товароносимостта на терена; че изграждането на изцяло нова технологична производствена база, включва изградени нови телфер със стоманобетонни бункери. Следва да се има предвид , че подробното описание на извършените подобрения е налично в представения към молбата Договор № 2429/30.11.2006г., както и в цитираното разрешение за строеж № 33/05.11.2007г. и др. строителни книжа , които не са налични по делото но могат да бъдат изискани и ползвани от вещо лице при извършване на исканата СТхЕ относно точна оценка на подобренията.

Възражението на насрещния ответник, че не е посочено местонахождението на твърдените подобрения е несъстоятелно, доколкото по делото липсва спор, че предмет на същия е недвижим имот, подробно описан от „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД в неговата исковата молба. Доказването на извършването на конкретните подобрения, е въпрос който касае спора по същество , а не по допустимостта на направеното възражение.

Допълнителен аргумент за неправилността на обжалвания съдебен акт е, че насрещният ищец е заявил искането си , като възражение за прихващане, по което не се дължи авансова такса. Не без значение е и факта, че приемайки, че се касае за предявен в 3 условията на евентуалност иск, съдът сам е определил цената, както и държавната такса за разглеждането му, която ищецът е внесъл.

По изложените аргументи определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото производство не се слага край на спора, поради което направените за него разноски следва да бъдат определени с приключващия делото съдебен акт.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 210 от 11.02.2026г. по гр.дело № 1188/2024 г. по описана ОС- Велико Търново, в частта, с която по отношение на насрещния иск с правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗС – за направени подобрения, предявен спрямо предявеният от ищеца главен иск по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, предявен от ответника „ВИНПРОМ БЯЛА 2002“ ЕООД против „ВИА ПОНТИКА БГ“ ЕООД, производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4