Решение № 2355 от 22.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2355 гр. Бургас, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120103719 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.247, ал.1, пр.2 от ГПК.

Бургаският районен съд е постановил Решение № 1751/10.08.2023г. по гр.д.

№3719/2023 г. на БРС, с което е одобрил представеното от страните споразумение по чл.51 от СК и е прекратил брака помежду им по взаимно съгласие.

Постъпила е молба от молителите А. Н. С. и К. С. С., депозирана чрез техния пълномощник – адв. Г. Н., с която се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като навсякъде в мотивите и диспозитива на решението, където е изписано, че страните нямат родени по време на брака деца, да се допълни с израза “ненавършили пълнолетие деца”. Молбата е мотивирана с аргумента, че с решението си за допускане на развода, съдът неправилно е възпроизвел постигнатата от тях уговорка в т.1. от споразумението, като вместо да посочи, че съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца от брака е посочил, че съпрузите нямат изобщо деца от брака.

Съдът намира, че молбата е допустима, а разгледана по същество частично основателна по следните съображения:

Очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната в мотивите действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Всеки пропуск/несъответствие между мотивната част и диспозитива/ е очевидна фактическа грешка, която би могла да се коригира по реда, предвиден в процесуалния закон, без участието на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

В частта относно исканата поправка на решението в неговата мотивна част, настоящия състав намира молбата за неоснователна. С разпоредбата на чл.247 от ГПК 1 законодателят е предвидил ред за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в решенията по граждански спорове единствено в тяхната диспозитивна част, но не и на мотивите им. Това е така защото, според чл.236, ал.1 от ГПК задължителни реквизити на решението са: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Като според ал.2 на цитираната разпоредба към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Ето защо следва извода, че мотивите на решението не са част от съдебното решение, респективно че същите не подлежат на поправка. На поправка по реда на чл.247 от ГПК подлежат единствено удостоверителната част и диспозитивът на постановения съдебен акт, които единствено съдържат пряката разпоредителна воля на правораздавателния орган.

Поради това всяка молба за поправка на ОФГ в мотиви на съдебен акт, е генерално лишена от основание /така Определение №519/31.07.2013г. по ч.гр.д.№707/2012г. на ВКС, 4-то ГО и др./. В този смисъл е и правната доктрина /Ж.Сталев-Българско гражданско процесуално право/, която възприема, че мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани в един и същ писмен документ, тъй като решението е правен акт, който в качеството му на волеизявление коренно се различава от съображенията /мотивите/, поради които то е предприето. Правилата, уреждащи възможностите, за поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване на решението, на постановяване на допълнително решение важат само за решението, но не и за мотивите към него. Ето защо, молбата в частта, в която се иска да бъда допусната поправка на ОФГ в мотивите на решението следва да бъде оставена без уважение. В частта относно исканата поправка на решението в неговата диспозитивна част, настоящия състав намира молбата за основателна.

Видно от съдържанието на постигнатото между съпрузите споразумение, което е било прието като доказателство по делото, в т.1 от същото, молителите са декларирали, че нямат родени ненавършили пълнолетие деца от брака.

В същото време, видно от диспозитива на съдебния акт, при възпроизвеждане на така постигнатата уговорка е била допусната неточност като е посочено, че съпрузите нямат родени по време на брака деца. В този смисъл, молбата за допускане на ОФГ в тази й част следва да бъде уважена като основателна, тъй като изразите са коренно различни по смисъл.

Допуснатата очевидна фактическа грешка следва да се отстрани, като възпроизведената от съда в решението уговорка в т.1 от споразумението бъде допълнена с израза “ненавършили пълнолетие”.

Съгласно чл. 247, ал.4 от ГПК съдебният акт за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на поправения акт. С оглед на обстоятелството, че поправеното решение е окончателно, същото важи и за настоящото решение.

2

Ето защо, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1751 от 10.08.2023г. по гр. № 3719/2023г. на БРС, като посоченият на стр.2, ред 2, отдолу-нагоре в решението текст, вместо неправилното “Съпрузите нямат родени по време на брака деца…” ДА СЕ ЧЕТЕ “Съпрузите нямат родени по време на брака ненавършили пълнолетие деца…”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. С. и К. С. С., депозирана чрез техния пълномощник – адв. Г. Н., в частта в която се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 1751 от 10.08.2023г. по гр. № 3719/2023г. на БРС.

ОБЯВЯВА настоящото решение за неразделна част от Решение №1751/10.08.2023г. по гр.д. №3719/2023 г. на БРС.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3