Решение № 686 от 09.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Пловдив, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300502308 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на В. С. С., чрез адв. С.М., АК П., против решение на Районен съд Пловдив № 261231/18.04.2021 г. по гр.дело № 13186 по описа на РС Пловдив за 2019 г., в частта, в която е уважен предявеният иск, както и по насрещна въззивна жалба срещу това решение, подадена от „Елица 2013” ЕООД, чрез адв. Д., в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск.

С обжалваното Решение № 261231/18.04.2021 г., постановено по гр. дело № 13186/2019 г. по описа на РС Пловдив, Х граждански състав, е осъдена В. С. С. от с.

П., да заплати на „Елица 2013” ЕООД, гр. Пловдив, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 391,17 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчка за продажба на недвижим имот с изключителни права, сключен на 28.06.2018г. в гр. П., както и законната лихва върху нея, считано от 08.08.2019г. до окончателното заплащане, като е отхвърлен искът в частта му за разликата до претендираните 3984 лв. Присъдени са и съразмерно на уважената, съответно отхвърлена част от иска, направените от страните разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на В. С. С., чрез адв. С.М., АК Пловдив, в частта му, с която е уважена предявената искова претенция, като е осъдена да заплати на „Елица 2013” ЕООД възнаграждение по договор за поръчка за продажба 1 на недвижим имот с изключителни права, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска - 08.08.2019 г. до окончателното и заплащане. Обжалва решението като неправилно в тази му част, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Твърди, че решението е постановено при противоречие със задължителното за съдилищата ТР №4/2014 г. от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС, уважавайки иска за заплащане на цена по договора във валута, различна от уговорената. Счита решението постановено при противоречие с чл. 20 от ЗЗД, с оглед задължението при тълкуване на договорите да се търси действителната обща воля на страните. Твърди, че съдът правилно е приел, че възнаграждение се дължи при изпълнение на уговорените задължения по чл. 11 от договора, но от друга страна неправилно е счел, че изпълнението на една шеста от задълженията, неправилно посочени като уговорена работа, са основание за получаване на минимален уговорен размер на възнаграждение от 200 евро. Заявява, че не са изпълнени условията, посочени в договора, при които се счита, че довереникът е изпълнил задълженията си, поради което приетото, че възнаграждение се дължи, макар в минимален размер, при условия, различни от уговорените между страните, е в нарушение на материалния закон. Твърди, че решението е постановено при нарушение на чл. 280 от ЗЗД, като съдът неправилно е приел сключеният между страните договор като такъв за изработка, въпреки, че в мотивите си е коментирал наличие на посредничество на дружеството-ищец, което го характеризира като договор за поръчка. Счита, че при вътрешно противоречие на мотивите в съдебния акт, неправилно е приложена санкцията на чл. 258 от ЗЗД, при липса на изпълнение по договора от страна на ищеца.

Намира, че не са обсъдени обективно от районния съд всички събрани доказателства и данни по делото, както и възраженията на ответника, поради което е налице процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение, довело до постановяване на необоснован съдебен акт при неправилни правни и фактически изводи. Моли решението в обжалваната част, с която е осъдена жалбоподателката да заплати възнаграждение по договор за поръчка от 28.06.2018 г., в размер на левовата равностойност на 200 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.08.2019 г. до окончателното заплащане, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск и да бъдат присъдени разноските на жалбоподателя.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Елица 2013” ЕООД.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба срещу така постановеното решение от „Елица 2013” ЕООД, чрез адв. Д., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения размер, до претендираните 3984 лв. и е осъден ищецът да заплати разноски. В жалбата си изразява и становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от В. С. С. Развиват се съображения, че без значение по 2 настоящия спор е дали ответникът С. е била собственик на имота, предмет на договор, по който се е задължила да заплати възнаграждение, при намиране на купувач на същия имот, без да се поставят други условия, като това безспорно се е случило, поради което същата дължи възнаграждение изцяло, така, както е било уговорено.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3984 лв., представляваща комисионна по Договор за поръчка за продажба, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба. Моли за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна В.С., чрез адв. М., в която оспорва изцяло основателността на насрещната въззивна жалба. Счита, че доколкото е безспорно установено, че ответникът не е бил собственик на целия имот, то ищцовото дружество не е могло да посредничи за продаване на имота изцяло, като ищецът е поел задължения по договор с невъзможен предмет. Счита, че не са налице условията, посочени в договора, за възникване на правото на получаване на възнаграждение.

Моли да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред районен съд Пловдив е бил предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Страните не спорят по установените факти, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно, че между страните на 18.06.2018г. е бил сключен договор, наименован Договор за поръчка за продажба на недвижим имот с изключителни права. Предмета на договора е посочен в чл. 1, съгласно който доверителят възлага на довереника да извърши за негова сметка проучване на пазара на недвижими имоти, издирване на потенциални купувачи, осъществяване на преговори и продажба на нива от 6,797 кв.м, находяща се в местност **********. По силата на договора довереника се задължава да организира цялата дейност по проучване на пазара за недвижими имоти, намиране на 3 купувач, водене на преговори и сключване на договор за продажба – предварителен и/или окончателен, срещу уговорено комисионно възнаграждение в чл. 3 от договора, в размер на 2% от договорената продажна цена на имота, фиксирана в предварителен договор за покупко-продажба, но не по-малко от 200 евро. Посочена в договора е найниската цена, за която довереника можел да води преговори с потенциален купувач 101 955 евро. На 16.05.2019 г. ответникът В.С. се е разпоредила с идеална част от описания в договора недвижим имот, като е дарила 1/10 от 1/3 ид.ч. от имота и продала 9/10 от 1/3 ид. ч. от същия, срещу цена от 9600 лева. С оглед така извършеното разпореждане ответникът С. е била поканена от ищеца да му заплати уговореното по процесния договор възнаграждение, но изпълнение не е последвало.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът се е разпоредил с имота без посредничеството на ищеца, като освен публикуване на обява за продажба на имота на собствения сайт на дружеството, не се доказва по делото извършване на друго действие от довереника, във връзка с изпълнение на задълженията му по договора. Установява се също, от свидетеля, служител на ищеца, че ответникът С. е посочила минимална стойност за продажба на имота от 55 000 евро, като е отишла във фирмата с формирана представа за цената. Налице е противоречие между свидетелските показания и посочената в чл. 6 от договора сума като минимална цена, за която довереникът може да води преговори - 101 955 евро.

Спорът между страните е относно тълкуване на разпоредбите на договора, уреждащи заплащане на възнаграждението, както и относно дължимостта на същото и неговия размер.

Районният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, като изпълнителят е изпълнил около една шеста от възложената му работа по договора, за което му се дължи частично възнаграждение в размер на уговорения минимум.

Според настоящия състав договорът, сключен между страните, с оглед уговорените права и задължения, описания предмет и уговорения начин на изпълнение, е с правната характеристика на договор за поръчка, тъй като се уговаря извършване на правни и фактически действия във връзка с подготовка за разпореждане и разпореждане чрез продажба на описан недвижим имот. Описаните фактически действия по проучване на пазара, издирване на купувачи и участие в преговори, подготвят изпълнението на основното задължение по договора – сключване на предварителен или окончателен договор за покупко-продажба на имота, за сметка на доверителя. Горния извод се налага при тълкуване на разпоредбите на договора във взаимната им връзка, по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, като се съобрази, че за изпълнение на задълженията на довереника по договора страните са договорили да се считат посочени изрично в чл. 11 от договора действия – приемане на стоп капаро от купувач, сключване на предварителен или окончателен договор за имота, или постигане на 4 съгласие за продажба на имота. При настъпване на някое от така изброените обстоятелства, сочещо на постигане на съгласие за продажба на имота, се счита, че довереникът е изпълнил задълженията си по договора, съответно се поражда задължението на доверителя да заплати уговореното възнаграждение по договора. В чл. 3 от договора, където е уредено заплащането на възнаграждение, изрично и недвусмислено е казано, че възнаграждение по договора на довереника се дължи, при изпълнение на задължението му, дефинирано в чл. 11 от договора. Посочено е в договора, чл. 8, че за съдействие при изготвяне на документи не се дължи възнаграждение, като довереникът се задължава за своя сметка да изготвя предварителен договор, проект за нотариален акт, да консултира доверителя по всички въпроси, свързани с осъществяване на покупко-продажбата. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от договора, както и назоваването на уговореното възнаграждение като комисионно (за представителство при сключване на сделка за сметка на доверителя), тълкувани във връзка с цитираните разпоредби на чл. 11 и чл. 1 от договора, сочат на извода, че основната цел на сключване на договора е продажбата на имота, постигането на този правен резултат, срещу посочена минимална цена, като действията, подготвящи и обезпечаващи сключване на договор за продажба, са за сметка на довереника, а изпълнението на договора от страна на довереника се счита осъществено при настъпване на целения резултат.

Съдът не споделя възраженията за нищожност на договора, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на съгласие от всички съсобственици на имота. Действията по сключване на договор за поръчка не са действия на разпореждане с имота. Липсата на съгласие на всички съсобственици при сключване на договор за поръчка за продажба на имота не влече недействителност на договора. Договорът обвързва единствено страните, като собствеността на имота е от значение за изпълнение на задълженията им. Не е налице нито липса на съгласие, нито липса на предмет, при положение, че доверителят не е собственик на целия имот, като доказателства за това по делото не са представени. Страна по договора е единствено В. С. С., като в договора не е посочено, че действа като пълномощник на други лица, поради което и тя отговаря при неизпълнение на поетите задължения с него.