Решение № 72 от 16.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 97/14.07.25 г., постановено по т.д. № 192/2024г., СОС, 5 състав е осъдил на основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД Кооперация „Трудовец“ да заплати на „К. 87“ ЕООД сума в размер на 167 000 лева, представляваща просрочен остатък от главница по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 197 000 лева, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 16 437.81 лева, представляваща мораторна лихва върху просрочена главница в размер на 167 000 лв. по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 г., с анекс от 01.03.2023 г., за периода от 01.12.2023 г. до 15.08.2024 г. ии е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 19 168.87 лв.; на на основание чл.240, ал.2, изр.1 от ЗЗД сумата от 4 432.50 лв., представляваща просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в размер на 182 000 лева, за периода от 01.03.2023 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1

436.30 лв., представляваща мораторна лихва върху просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023 г. към договор за паричен заем от 16.02.2023 г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в размер на 182 000 лв., за периода от 01.12.2023 г. до 15.08.2024 г. и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер от 437.20 лв., с присъждане на разноски.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Кооперация „Трудовец“, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове. Твърди, че в тези си части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, по съображения подробно изложени във възивната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, а при тяхното евентуално уважаване- да уважи възражението за прихващане, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор „К. 87“ ЕООД опорва въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на „К. 87“ ЕООД се излага, че по силата на сключен на 16.02.2023 г. договор за паричен заем, в качеството си на заемодател, се задължил да предостави на Кооперация "Трудовец“ за временно ползване сумата от 200 000 лв., която ответникът се задължил да върне в уговорения срок - до края на месец ноември 2023 г. В чл.6 от договора е уговорена и неустойка при забавено изпълнение в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % върху заемната сума. На 22.02.2023 г. от банкова сметка на дружеството по банковата сметка на заемателя цялата сума от 200 000 лв. била преведана. На 01.03.2023 г. към процесния договор за паричен заем, страните сключили анекс, с който заемателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва върху получената сума от 200 000 лв. в размер на 3 % годишно- чл.1 от анекса, платима в края на м.ноември, заедно със заемната сума. В срока по чл.2, ал.3 от договора, ответникът върнал от получения паричен заем общо само сумата 3 000 лв., което частичното погасяване на главницата било извършено по банков път и преди да настъпи падежа за плащане на договорната възнаградителна лихва. Дружеството инициирало производство по реда на чл. 390 от ГПК за обезпечаване на настоящите искове, като на 29.07.2024 г. са му издадени обезпечителни заповеди с № 14 и № 15 по ч. т. д. № 170/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд. На ответната кооперация били наложени обезпечителни мерки запор върху банкова сметка, за която впоследствие се установило, че е 2 закрита, както и възбрана върху недвижими имоти. Обезпечителните заповеди били издадени, въз основа на Определение № 353/15.07.2024 год., по ч. т. д. № 170/2024 год., по описа на Софийски окръжен съд. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди Коперация „Трудовец“ да му заплати: 1./ сумата от 197 000 лв., представляваща просрочен остатък от главница по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 г. и анекс от 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното й изплащане; 2./ сумата от 19 168.87 лв.- обезщетение за забава просрочена главница в размер на 197 000 лв., за периода 01.12.2023 г./15.08.2024 г.; 3./ сумата от 4 432.50 лв.- неизплатена просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в размер на 197 000 лв., за периода 01.03.2023 г./01.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г., до окончателното й изплащане и 4./ сумата от 437.20 лв.- лихва за забава върху неизплатена просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в размер на 197 000 лв., за периода 01.12.2023 г./15.08.2024 г., както и направените по делото разноски, включ. и направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар по обезпечителното производство - ч. т. д. № 170/2023 год., по описа на Софийски окръжен съд.

С писмения си отговор ответникът по делото Кооперация „Трудовец“ оспорва предявените искове. Твърди, че преведената от ищеца на 22.02.2023 г. по банковата му сметка сума в размер на 200 000 лв. не е преведена по договора за заем от 16.02.2023 г. Независимо от това излага, че е върнал изцяло или отчасти заемната сума по договора. Прави евентуално възражение за прихващане с недължимо платена сума от него на ищеца в размер на 144 000 лв. с ДДС по фактура № 68/03.11.2021 г. за жътва на силаж, ведно с лихвата за забава. Сочи, че няма извършена услуга срещу платеното по фактурата, а изпълнението е станало вече безполезно. Прави изявление за разваляне на сключения неформален договор за извършване на жътва – силаж. Иска се съдът да отхвърли предявените искове, а при условията на „алтернативност“- да уважи възражението му за прихващане, с присъждане на разноски.

С допълнителната си искова молба „К. 87“ ЕООД е посочил, че вземането по фактура № 68/03.11.2021 г. е предмет на съдебен спор по друго дело. Твърди, че плащанията по сключен между страните друг договор за заем от 09.01.2023 г., който бил погасен, били извършвани и след сключването на процесния договор от 16.02.2023 г. Уточнява, че размера на претендираната законна лихва върху главницата от 4 432.50 лв. е 437.20 лева, а не както е посочено в исковата молба. Сочи и че ответникът е осчетоводил фактура № 68/03.11.2021 г., включил е същата в дневниците си за покупки и в подадените справки – декларации по ДДС за съответния месец, както и че е заплатил и дължимото ДДС, което доказвало че услугата по фактурата е извършена.

С допълнителния си отговор Кооперация „Трудовец“ е оспорил всички твърдения на ищеца изложени в доп. искова молба. Твърди и че по фактура № 68/03.11.2021 г. действително има 3 образувано т.д. №255/2024 г. по описа на СОС, което обаче било образувано след направеното възражение за прихващане в настоящото съдебно производство. Излага, че ищецът неправилно отнасял направени от него плащания по процесния договор за погасяване на задължения по фактури. Смята и че не са налице вреди за ищеца, претърпени в по-голям размер от предвидената в договора неустойка.

С допълнителна молба с вх. № 2241/28.02.2025г., ищецът твърди, че в началото на 2023 г., съответно 12.01.23г. и на 01.02.23 г. Кооперация „Трудовец“ е погасила свои предходни задължения, произтичащи от договори за наем, сключени на 22.12.22 г., 03.10.22 г., 26.07.22 г. и 15.10. 21 г. , които са отнесени за погасяване на тези невърнати заеми, а не по процесния договор за заем, като през 2023 г. , след сключване на паричните заеми на 09.01.23 г. и 16.02.23г., „К. 87“ ЕООД е предало допълнително на Кооперация „Трудовец“ т. нар.

„временни заеми“ на обща стойност 36 300 лв., в които временни заеми обаче липсва уговорен в полза на заемателя срок за погасяването им. Ето защо и тъй като при постъпването на суми от кооперацията „за погасяване на временен заем“ , за които ответникът никога не е сочил какво задължение погасява и тъй като плащанията не са били в състояние да покрият всички еднородни задължения, произтичащи от договорите за заем, дружеството е погасило най- старите задължения без уговорен срок.

С молба вх. № 2499/10.03.25 г., Кооперация „Трудовец“ излага, че другите, сключени ду страните договори за заем са без срок за връщане и лихва, като липсва покана за връщане на дадените по тях заемни средства, което налагало извода, че процесното задължение е найобременително.

САС, ТО 5 състав намира от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 16.02.2023 г. между страните е сключен договор за заем в размер на 200 000 лв., със срок на връщане най-късно до края на м.11.2023 г. С анекс към договора е уговорена лихва в размер на 3% от заемната сума, платима при погасяване на заема до м.11.2023 г. С договора е уговорено, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по банков път. Договорена е и неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума /чл.6 от договора/.

По делото от страна на ответника е представена фактура № 68/ 03.11.2021 г., с която „К. 87“ ЕООД е фактурирал възнаграждение за извършена от Коперация „Трудовец“ услуга: жътва – силаж на 4 000 дка в общ размер на 144 000 лв. с ДДС.

Не се спори по делото, че преди сключването на процесния договор за паричен заем, страните са сключили договор за паричен заем на 09.01.2023 г. в размер на 76 000 лв., който заем е изцяло погасен.

Видно от приетото от първоинстанционният съд заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на 22.02.2023 г. „К. 87“ ЕООД е превело сума в размер на 200 000,00 лв., с получател Кооперация „Трудовец“, от сметка с IBAN: ******** по сметка с IBAN: ********, с основание: „временен заем“, представляваща заемната сума по договора за паричен заем от 16.02.2023 г.- предмет на настоящия спор. По счетоводни данни на ищеца, към 31.12.2023 г.

4 неплатеният остатък от процесния заем е в размер на 197 000,00 лв., съгласно справка по сметка 498 - Други дебитори на дружеството. Към 31.12.2024 г. неплатеният остатък от процесния заем е в размер на 182 000 лв., съгласно справка по сметка 498 Други дебитори на дружеството - таблица 1., като осчетоводяването на погасяванията по заема било правено по преценка на ищеца. По счетоводни данни на ответника към 10.02.2025 г. неплатеният остатък за главницата по процесния заем е в размер на 6 650.00 лв., съгласно справка по сметка 499/1 – Заем, като осчетоводяването на погасяванията по заема било направено по преценка на ответника. При извършената от вещото лице проверка при страните по делото се установявало, че няма никакво плащане на договорна/възнаградителна лихва по процесния договор за заем. По отношение на фактурата № 0000000068/03.11.2021г. вещото лице сочи, че ако се приеме, че доставката описана е извършена, то счетоводното отразяване на фактурата при ищеца е правилно и редовно. Съгласно дневник на продажбите, справкадекларация за ДДС и уведомление за постъпили данни от справката-декларация за м.