Решение № 195 от 14.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601956 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.Б. на подсъдимия Д.В. М срещу присъда, постановена по НОХД № 2655 / 2020г. на Пловдивски районен съд.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 144 ал.3 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. Съдът е постановил вещественото доказателство - компакт диск да остане приложено по делото.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие с постановения осъдителен съдебен акт и се иска отмяната му и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан, като се споделя особеното мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав. Претендира се, че мнозинството на членовете от състава неправилно е придало тежест на опорочени доказателствени източници и превратно ги е тълкувало.

1

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник в съдебно заседание, заявява, че не е извършил възведеното му престъпление и желае да бъде оправдан.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за доказана изложената по-долу фактическа обстановка:

Към м. септември 2018 г. свидетелят СК – на 14 години, живеел с майка си – свидетелката ГГ, брат си – свидетелят ЗК – на 15 години, и сестра си – К.К. – на 12 години, в с. * обл. Пловдивска, на ул. *. В къщата на същия адрес живеели още свидетелите ЛГ и ЙП – съответно баба и леля на СК, както и свидетелят КК – живущ на семейни начала с ЙП. Родителите на С били разделени – бащата не живеел при тях, издържането на трите деца било трудно, като имало и съседи – като свидетелката ЛБ – живуща в къщата срещу тяхната, които им помагали според възможностите си.

На 15.09.2018 г. /събота/ децата СК и ДЗ /внук/ видели познатият им свид.АБ, брат на подсъдимия Д.М.. СК към процесната дата бил със счупена ръка с поставен гипс. Децата се заговорили, но помежду им възникнала словесна разпра и АБ бил ударен от свид. З /внук/.

Подсъдимият по време на инкриминираното събитие бил на 26 години, работел като охранител, живеел в с. * обл. Пловдивска, през няколко къщи до тази на свидетелите К.

Вечерта, когато подсъдимият Д.М. се прибрал от работа, бил уведомен от майка си – свидетелката ЛБ, и от брат си, че последният бил бит през деня от две деца – С и Д. М. се качил в колата си заедно с майка си се отправил до дома на СК, за да търсят обяснения за боя над брата на подсъдимия. Когато стигнали пред къщата на ул. * в с. * подсъдимият и неговата майка слезнали от автомобила, влезли през входната врата на двора и се насочили към входа за къщата. Било около 21.00-21.30 ч. В къщата били децата С, З и К К, леля им ЙП и КК.

2

Свидетелят СК чул кучето да лае силно и излезнал до входната врата на къщата да види какво става, тъй като по вратата се блъскало. На вратата пред него се оказал подсъдимия Д.М., който крещейки, започнал да пита момчето дали той набил брат му, след това хванал свидетеля за тениската отпред и го блъснал със сила в стената. Момчето си ударило главата, като паднало на земята до стълбите на входното помещение и от агресивните действия на подсъдимия се изпуснал по малка нужда, а подс. Д.М. продължавал да крещи той ли бил набил брат му, а действията му били възприети от намиращите се на мястото на инцидента и живущи в същия дом свидетели ЙП, децата К.К. и ЗК, които били излезли към входа на къщата да видят какво става. Свид. П се опитала да се противопостави на подсъдимия да не удря племенника й, но и тя била изблъскана от М.. Подсъдимият все така превъзбуден и викащ, поискал от свид. СК да се обади по телефона на другото момче Д и да го закара до дома на свид. З /внук/. Уплашен, свид. К поискал да се преоблече, но това не му било разрешено от подсъдимия и от свид. Б и той с подмокрените панталони излезнал и се качил в техния автомобил.

Виковете и крясъците на подсъдимия и на майка му били възприети от свидетелите ЛБ и дъщеря й ПН, живущи в съседство, които искали да защитят децата К, които живеели без майка си, за което се намесила свид.Б и разбрала, че разправията е заради случилото се между деца по-рано същия ден.

След това с автомобила подсъдимият М. потеглил заедно с майка си и свид. СК и отишли до дома на свид. ДЗ /внук/. Пред дома на търсеното момче излезнал дядо му – свидетелят Д К З /дядо/, който казал на викащите М. и Б, че внукът му го нямало.

След като подсъдимият с майка му напуснали дома на К на ул. * заедно с насила принуденото да се качва в колата момче, свид. К се обадил на тел.112, за да съобщи за нахлуването на подсъдимия и нанасянето на побой над С, като при разговора с приелия обаждането оператор разяснения за случилото се дала свид. П, която описала случилото се.

Сигналът за инцидента бил предаден на МВР, като на място в с. * бил изпратен полицейски автопатрул в състав свидетелите ГП и ДМ, които от посещенията на место разбрали, че имало преди това през деня скарване между деца и техните роднини. В присъствието на полицейските служители 3 нямало заплахи и агресивно скандализиращо поведение.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил, като мнозинството на състава е приело, че наред с описаните по-горе действия на подсъдимия, същият се е заканил и с убийство на свид.СК. Оценъчната дейност на контролирания съд относно този факт и неговата доказаност е незаконосъобразна. Основателни са възраженията на защитата в тази насока, а изложените мотиви в особеното мнение на председателя на контролирания съдебен състав се споделят напълно.

Действията на подсъдимия на мястото на инцидента се извеждат от свидетелите, които лично са присъствали там СК, подс.М. и неговата майка ЛБ, от ЙП, ЗК и К.К. /съответно леля, брат и сестра на С/. Подсъдимият и неговата майка отричат изричането на закани, а самият пострадал потвърждава, че на мястото на инцидента не е бил заплашван с убийство, пред съда е обяснил, че не се е уплашил от това, че ще бъде убит, а от агресивното поведение и физическо превъзходство на подсъдимия, уплашил се е от побой, защото преди това бил блъснат в стената, изпуснал се по малка нужда, и каран, без да може да се преоблече, да се качва в чуждия автомобил за продължаване на саморазправата.

Другият присъствал на инцидента - свид.П, в непосредствения й разпит пред първия съд, отрича да е чула закани от подсъдимия към племеника й С, при все, че непротиворечиво и подробно разказва за цялата ситуация. След прочитане на показанията й от досъдебното производство, тя е потвърдила заявеното от нея в онзи етап от производството, но неправилно изводимото от този разпит от ДП е било кредитирано от мнозинството на съдебния състав, постановил атакуваната присъда. Показанията на свидетелите ЙП и С К от досъдебното производство страдат от непреодолим порок, тъй като са проведени в едната си част по едно и също време от едни и същи разследващ орган. В случая не може да се приеме, че се касае за техническа грешка, защото противното означава съдът сам да прецени кое действие кога е било извършено и дали от един и същи разпитващ, респективно кой от двата разпита е бил формално или действително проведен и кой се явява опорочен.

На следващо място – показанията на тези двама свидетели, дадени на досъдебното производство противоречат на изложеното от същите свидетели непосредствено пред съда, където П и К не твърдят да са чули закани с 4 убийство на мястото на инцидента, на което лично са присъствали. Следва да се посочи, че пред районния съд свид.П след прочитане на показанията й от досъдебното производство е обяснила така възникналото противоречие с факта, че тя е възприела действително, че С е уплашен и поради липсата на спомен прави вероятния извод, че е възможно това да е било и вследствие закани, макар че тя е видяла и удрянето на племеника й, който бил с гипсирана ръка тогава. Дори да се приеме, че процесуално-следствените действия по разпити на тези свидетели на досъдебното производство са проведени при спазване на процесуалния регламент, съгласно забраната на чл.281 ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава на такива показания, тъй като за приобщаването им защитата не е дала съгласие и е направила възражения в изложения смисъл. От друга страна, показанията на самия пострадал пред първостепенният съд са категорични относно липсата на закана за убийство по време на инцидента. Дори и след прочитане на показанията му от досъдебното производство /които се застъпват по време с тези на свид.П/, свид.СВ.К потвърди, че подс.М. не му е казвал прочетените заканителни изрази от досъдебното производство.

При проведеното въззивно съдебно следствие бе допусната до допълнителен разпит свид. К.К. - другият очевидец на действията на подсъдимия. Поради липсата на спомен за отправени закани от страна на подсъдимия, при съгласие на страните, бяха прочетени показанията й от досъдебното производство. Следва да се посочи, че въпреки тези усилия на съда по установяване на релевантните за обвинението инкриминирани думи на подсъдимия, не може от изложеното от свидетелката самостоятелно да се направи извод за отправени закани с убийство. В първоначалния й разпит в хода на разследването тя разказва подробно за случая и в нито един момент не твърди да е имало закани от подсъдимия към брат й. Поради липсата на спомен, пред въззивния съд свидетелката потвърди това, което е разказала в по-ранния момент от случилото се. В последващия й разпит на досъдебното производство, проведен близо 2 месеца след първия, тя излага факти, описващи многократни закани от подсъдимия в инкриминирания момент, без каквато и да е детайлност и конкретика. Същевременно отново пред настоящия съд тя заяви, че поддържа и тези свои показания, поради факта, че не си спомня понастоящем. Тя сама показва несигурност относно това действително възприела ли е закани с убийство спрямо свид. СК, но от друга 5 страна, прави впечатление, че за останалите факти от поведението на подсъдимия е била винаги конкретна и непротиворечива – относно нахлуването дома им, блъскането на брат й в стената, напикаването му, крещенето и заплашителното поведение на подсъдимия, отвеждането на брат й в автомобила, за да отидат до дома на другото момче, с което по-рано същия ден имали инцидент с брата на подсъдимия. Така установеното мотивира настоящият състав да приеме, че тя е възприела агресивното и заплашително поведение на подсъдимия в дома им процесната вечер, но не и отправяни закани към брата на свид.К.. В този смисъл е и заявеното пред РС Пловдив от страна на свид.ЗК, който идентично на предходните очевидци описва конфликтната ситуация и нейното развитие непротиворечиво в детайли, но без да има спомени за отправяне закани с убийство, което е заявил пред РС Пловдив без притеснение от присъствието на подсъдимия в съдебната зала. След прочитане на показанията му от ДП относно твърденията за закани, този свидетел е потвърдил така заявеното, но с пояснението, че е имало заплахи, които са неконкретизирани и към всички с оглед манифестираната агресия от М. в конкретната ситуация.

Следва да се посочи, че заявеното пред съда от тримата племеници К и леля им ЙП като преки гласни доказателствени източници са непротиворечиви, последователни и обективни досежно всички действията на подсъдимия, описани в обвинителния акт, случили се в дома им, с изключение на поведение, обосноваващо отправяне на закана за убийство.