Решение № 43 от 06.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кюстендил, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500358 по описа за 2025 година

С постановеното от Кюстендилския районен съд решение №583/16.05.2025г. е отхвърлен предявения от С. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.“*********“№*-* срещу Частен съдебен изпълнител В. А., рег.

№*** , с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата следствие на виновно извършени, неправомерни и незаконосъобразни действия по изп.д.

№20237420400476, изразяващи се в осъществен от ЧСИ В. А. на ********г. въвод в недвижим имот, намиращ се в гр.Кюстендил, ул.“*********** „№*-*, ет.*, като неоснователен.Г. е осъдена да заплати на адв.Ю. М. от АК – Кюстендил, личен №*************, с адрес: гр.К., ул.“*************“№**, ет.*, офис ** сумата 400 лв- адвокатско възнаграждение, за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв.Решението е с участие на трето лице помагач – Застрахователно дружество„Евроинс“

АД,

ЕИК

121265113, с адрес гр.С.,

1 бул.“**************“№**. В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба, подадена от С. Г. чрез пълн-ка адв.Д. М.- САК.В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение в материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.Изводът в решението, че за въвода по изп.д.№476/2023г. извършен на 10.08.2023г. не е следвало да се изпраща призовка за доброволно изпълнение на ищцата С. Г. се оспорва, като неоснователен.Посочва, че въводът е извършен на 10.08.2023г. на основание изпълнителен лист от дата 10.05.2023г., издаден от РС – Кюстендил І с-в, на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 ГПК, при влезли в сила решение №260331/13.05.2021г. по гр.д.№1188/2019г. по описа на РС – Кюстендил и решение №29/22.02.2022г. по в.гр.д.№330/2021г. по описа на ОС – Кюстендил, считано от 13.04.2023г.На основание изпълнителния лист С. Г. е трябвало да предаде на Д. С. Н. описания в изпълнителния лист недвижим имот.Образувано е изп.д.№20237420400476 по описа на ЧСИ В. А., призовка за доброволно изпълнение до длъжника не е била изпратена , поради обстоятелството на проведен през 2004г. първи въвод за същия имот.Позовавайки се на обстоятелството, че изпълнителните основания по изпълнителните дела от 2004 и 2023г. са различни , въз основа на Постановление за възлагане и въз основа на съдебно решение по чл.108 ЗС, излага становище, че в условията на образувано изпълнително дело на основание изпълнителен лист за осъдителен иск по чл.108 ЗС, не е налице хипотеза на самоволно възвръщане владението по правилата на чл.525, ал.1 ГПК, в която хипотеза не е нужен нов изпълнителен лист.В този случай ЧСИ категорично е дължала изпращане на ПДИ в срока за доброволно изпълнение.Вместо това, в случая длъжника само е била уведомена за насрочения въвод , без да е връчена призовка за доброволно изпълнение , което ако е било направено то ищцата би могла да изпразни имота от своите лични вещи за да се избегне нанасянето на щети по тях.С неизпълнението на това задължение се свързва извода за незаконосъброзност и противоправност на последващите действия по извършване на въвода.За съществено процесуално нарушение , изразяващо се в отхвърляне искането на ищцата, за откриване на производство по оспорване на Протокол за въвод от дата 10.08.2023г., при своевременно оспорване, поради липса на описание за състоянието на вещите в него, свързани с присъствието на ищцата по време на 2 въвода и изнасянето на мебелите, както и за нейното напускане на имота, съвпадащо с идването на дъщеря й, около 12ч и то след като по отношение на същата е упражнено насилие от лица, придружаващи ЧСИ В. А., при което е отишла да търси медицинска помощ, потвърждаващо се от болничен лист, издадена на 10.08.2023г. в 13:40ч Вещите са били оставени оставени „ под терасата на сухо и защитимо място“ .Жалбоподателката твърди, че вещите се били оставени на открито на терасата по протежение на външното стълбище, не под терасата, като в същия ден е завалял дъжд и така са увредени.Оспорва се констатацията, че гардеробът е двукрилен, тъй като този гардероб всъщност е трикрилен.Освен, че е бил счупен при изнасянето , бил е намокрен и от дъжда , оставен на Терасата от Съдебния изпълнител.Настоява, че Протоколът е бил оспорен своевременно в първото съдебно заседание, проведено на 06.11.2024г, а с отхвърляне на посоченото доказателствено искане правото й на защита е било нарушено.Счита за доказано по делото осъществяване на всички елементи за ангажиране отговорността на

Съдебния изпълнител.Излага съображения относно юридическото съдържание на понятието за причинна връзка, като счита, че пряка последица е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите, и определя, като преки тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат т.е адекватно следствие от увреждането.Позовава се на постановените в този смисъл решение №139/2011г. гр.д.№1445/2009г. ВКС, ІV г.о, решение №207/2019г. по гр.д.№320/2017г. ВКС, ІV г.о, решение №340/13 по гр.д.№1295/2011г. ІV г.о на ВКС, решение №184 /2011г. по гр.д.

№1124/2010г. на ВКС, ІІІ г.о и др.С оглед показанията на разпитания свидетел Й. С., която е посетила имота непосредствено след извършения въвод, и видяла на цялото стълбище разхвърляни дрехи и посуда, счупен гардероб , мебелите изнесени навън , поддържа доказаност на твърдението.Пояснява, че начина по който са били изнесени вещите от имота( през балконската врата) е причинило счупване на трикрилия гардероб.Вещото лице извършило и личен оглед на повредените вещи потвърдило, че балконската врата е тясна, за да може през нея да се изнесе без увреждане сглобен трикрилен гардероб, опровергаващо твърдението на съдебния изпълнител , че не са били нанесени щети на имуществото на Г. при изнасянето му от имота.Със съдебно – оценителна експертиза е установено, че вещите ,изнесени от ЧСИ при въвода 3 във владение, имат увреждания от дъждовна вода , което е в съответствие с твърденията на ищцата, че вещите са били оставени навън незащитени и в деня на въвода е завалял дъжд, който допълнително е увредил мебелите.Жалбоподателят счита, че съдебните изпълнител носи отговорност за изчезване, погиване и унищожаване на движимите вещи на длъжника, както ако се е разпоредил те да бъдат изнесени от имота и оставени без пазач, така и ако вещите са били оставени в имота – предмет на въвода във владение и по – късно изчезнали, погинали или унищожени.В този случай в съдебната практика е прието, че погиването и унищожаването на вещите е пряка последица от незаконосъобразно извършени от съдебния изпълнител действия по въвода във владение на имота, в който са се намирали тези вещи, поради което ЧПозовава се на установеното в съдебната практика разбиране, че ЧСИ носи отговорност за имуществени вреди в размер на стойността на вещите по реда на чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД.Доколкото в заключението на вещото лице са дадени осреднени пазарни стойност на вещите, предмет на спора, към датата на въвода 10.08.2023г., а заключението е изготвено след техният оглед, при изслушването на вещото лице било потвърдено местоположението на вещите , което не е в съответствие с посоченото от Съдебния изпълнител в отговора на исковата молба, а с приетата експертиза искът е бил доказан и по размер,то въззивникът счита, че е претърпял имуществена вреда съизмерима с равностойността на увреденото имущество към датата на увреждането , намираща се в причинна връзка с допуснато от ЧСИ А. незаконосъоб разно и противоправно поведение, причина и за понесените от С. М. Г. имуществени вреди.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, за сумата 1000 лв, претендиранаот за обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на увредено движимо имущество.Претендира и разноски.

В писмен отговор подаден в законоустановения срок от ответника – ЧСИ В. А., представлявана от адв.Ю. М. е обосновано становище за неоснователност на подадената въззивна жалба респ. за правилност на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ, което следва да бъде потвърдено.Ответникът счита, че в условията на въвод във 4 владение по чл.525, ал.1 вр. с чл.522, ал.1 ГПК на основание съдебни решения по гр.д.№1188/2019г. и в.гр.д.№330/2021г. КОС, след като по друго дело ищцата вече е била извадена принудително от владение, което самоволно си е върнала счита, че извършването на въвода на датата на която е бил насрочен – 10.08.2023г. е законосъобразно, тъй като не е било необходимо даване на срок за доброволно изпълнение и длъжникът е бил редовно уведомена на 29.07.2023г.Поддържа, че въводът е осъществен точно и в рамките на имота, предмет на принудително изпълнение , като са отстранени покъщината и мебелите на изважданото лице.При въвода не са причинени твърдените от ищцата повреди и не са унищожени мебели и каквито и да било вещи от нейната покъщина, свидетелство за което според ответника е съставения Протокол, подписан от участвалите в него лица – взискателят, неговият пълномощник , служителите на МВР и ключаря, с изключение на длъжницата.Счита, че доказателствената сила на Протокола не е оборена от ищцата, която носи доказателствената тежест за това.Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на СОЕ, не опровергават удостоверените в Протокола фактически констатации.За несъстоятелно е определено твърдението , че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отклонил недопустимото и несвоевременно искане за откриване на производство по оспорване на протокол за въвод от 10.08.2023г. Ответникът счита, че извода за липса на доказателства за причиняване на сочените от ищцата вреди е правилен, подкрепящ се от показанията на свидетелката Й. С., които са обсъдени задълбочено и в съвкупност с останалите доказателства по делото, в резултат на което точно е преценено, че не доказват противоправно поведение на ЧСИ при извършване на въвода.Вещите отстранени от имота, предмет на въвода са описани в съставения протокол и са били подредени по начин да се избегне тяхното увреждане, като е осигурена реална възможност на ищцата да се погрижи за тях.В съответствие с изложеното за правилен е определен извода, за липса на причинна връзка между извършения въвод и сочените от ищцата повреди на покъщина, която длъжницата е могла да си прибере, подредени на сухо място в рамките на двора.Ответницата счита, че в първоинстанционното производство не е доказано наличието на елементите от фактическия състав за реализиране имуществената отговорност на Съдебния изпълнител , за незаконосъобразно принудително изпълнение, решението за отхвърляне на 5 иска поради това счита за правилно и законосъобразност.В съответствие с изложеното е искането за потвърждаване на обжалваното решение №583/16.05.2023г. по гр.д.№316/2024г. В отговора се съдържа искане за заплащане на разноски за въззивната инстанция, в това число следващото се адв.възнаграждение, тъй като ответницата е представлявана при условията на чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв.

Отговор по жалбата е подаден и от "Застрахователно дружество Евроинс" АД , ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление : гр.София, ***, представлявано от Й. Ц. Председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изп.д.р, подадена от юрк Х. А.трето лице помагач в процеса.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Ответникът счита, че нарушение на правилата за осъществяване на въвода не е допуснато, тъй като за съдебния изпълнител няма задължение да покани длъжника да изпълни задължението си доброволно в двуседмичен срок.Сочат се следните обстоятелства - след като с Постановление от 01.10.2004г е бил възложен недвижим имот на Д. Н., с протокол за въвод във владение от 15.11.2004г.- въззивникът е бил отстранен от недвижимия имот, след което същият самоволно е заел същия.Образувано е било наказателно дело, с което С. Г. е призната за виновна, че самоволно е заела недвижимия имот, след което е образувано изпълнително дело, в което взискателят е поискал да бъде извършено повторно предаване на владението на имота.Третото лице помагач счита, че следва да се има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици, т.е безспорно въззивникът самоволно е възвърнал владението върху имота, от чието владение е бил отстранен по надлежния ред.Повторно искане за отстраняване от имота, чрез извеждане на лицето, което самоволно си е възвърнало владението намира правно основание в разпоредбата на чл.525, ал.1 ГПК, според която не се изисква специална процедура, както е без значение дали взискателят е напуснал доброволно имота или му е бил отнет.Тъй като в разпоредбата на чл.525, ал.1 ГПК не е предвидено задължение за повторна покана за доброволно изпълнение до длъжника, то съдебният изпълнител не е дължал отправянето на такава.Действията на съдебния изпълнител, който извежда самоволно възвърналото си владение лице не представляват изпълнителен способ, а същите се явяват акт на зачитане на конститутивната 6 сила на съдебния акт, като действието може да бъде извършвано многократно по искане на взискателя при самоволно възвръщане от длъжника.Позовава се на постановеното решение №99 по гр.д.№4873/2015г. по описа на ВКС.Въззиваемата страна - съдебен изпълнител, според третото лице помагач правилно е извършила въвода, съставен е Протокол за въвод във владение от 10.08.2023г., следствие на образуваното изпълнително дело и отправената молба от взискателя за повторно извеждане на самоволно възвърнало владението си лице.Липсата на законово изискване за предоставяне на повторен срок за доброволно изпълнение според същия обуславя извода, че съдебният изпълнител законосъобразно е изпълнил действията ,за които е оправомощен от държавата да извършва.В отговор на доводите за неправилност на постановения съдебен акт, поради липсваща причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и настъпилите вреди е становището, че доказателства за пряка причинна връзка между действия на съдебния изпълнител и сочените в исковата молба имуществени вреди няма, не са ангажирани доказателства за това, като от показанията на свидетеля не се установиха действия на въззиваемия , които да са в разрез с неговите професионални и служебни задължения , както същият да е причинил твърдените от въззивника вреди на имуществото му.Доказателства за недобросъвестност на съдебния изпълнител или действия, които да излизат извън границите на необходимото за да бъде удовлетворен интереса на собственика според третото лице не са установени.При ангажиране на доказателства прави искане за предоставяне възможност за становище.Към отговора е представено пълномощно, легитимиращо юрк Х. А. за надлежен подател на жалбата.