Решение № 3192 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.ка И.ова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20020429 от 11.03.2022 г., постановено по гр. д. № 50937/2020 г. по описа на СРС, 159 състав, е уважен предявеният от „Е.Е.К.Г.“ ЕООД срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, „**** иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, като са отменени всички решения на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

****, „****, взети на общо събрание на 16.09.2020 г.

Със същото решение и съобразно изхода на спора Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. ****, „**** е осъдена да заплати на „Е.Е.К.Г.“ ЕООД на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 1030 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответната страна, с която се излагат съображения за неговата недопустимост и неправилност. Поддържа се, че съдът се е разгледал непредявен от ищеца иск, тъй като е заявил довод за незаконосъобразност на проведеното общо събрание поради липса на подпис в протокола на явилите и гласували лица. Решаващият съд, излизайки извън търсената от ищеца защита, е направил анализ относно наличието на представителната власт на лицата, положили подписа си, което не е било спорно по делото. Така съдът е отменил решението на общо събрание на основание, което не е било посочено в исковата молба. Неправило е приел, че общото събрание е проведено без изискуем кворум. Излага доводи, че общото събрание е проведено законосъобразно, а взетите решения изразяват волята на собствениците. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като неправилно, а предявения иск – отхвърлен. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Поддържа, че към протокола за 1 проведено общо събрание е приложен присъствен списък на етажните собственици, от който е видно, че част от собствениците на самостоятелни обекти са били представлявани от пълномощник. В протокола не е вписан начина, по който е било извършено упълномощаването, участието на пълномощник не е отразено в протокола, както и не са приложени пълномощни. Поради неизпълнение на ЗУЕС и липсата на кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС съдът правилно е приел, че проведеното общо събрание е незаконосъобразно и взетите решения следва да бъдат отменени. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В исковата молба се оспорва като незаконосъобразно проведеното общо събрание, като се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 13 ЗУЕС, тъй като ищцовото дружество не е получило покана за провеждането му по електронна поща, с оглед възприетатата комуникация чрез имейл платформа за всички етажни собственици. Твърди се, че дружеството не е било уведомено за взетото решение на посоченото от него електронна поща. Сочи, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, обосновано с липса на подписи в протокола от 16.09.2020 г. на явилите се и гласували лица. Освен това твърди, че в т. 1. 2. и т. 3 от протокола не е посочено с какво мнозинство е прието решението, за да бъде валидно взето. Посочва, че не е целесъобразно и законосъобразно такси за снегопочистване и озеленяване да се заплащат през 12 месеца от годината.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решението, взето на проведеното ОС на ЕС на 16.09.2020 г. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /така решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II г. о., решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС , II г. о./. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска. Следва да се отбележи, че липсата на отразяване начина на упълномощаване или пълномощни не е била въведена като довод за незаконосъобразност на решенията на ОС в исковата молба и не е следвало да бъде обсъждана от съда по съществото на спора. Въведеното в производството с отговора на въззивната жалба, 2 подадена от ищеца, основание за незаконосъобразност на взетото решение поради нарушение на чл. 14, ал. 1 – 5 ЗУЕС, съдът намира за преклудирано, поради което не следва да се разглежда. Изложеното не обосновава извод за недопустимост на обжалвания акт.

Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС №1/1985г ., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Изложените доводи във въззивната жалба са относими към правилността на решението, които могат да бъдат разгледани при инстанционна проверка на решението по реда на обжалването му по предвидения в ГПК ред. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество, с оглед всички изложени във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. С оглед обстоятелството, че събранието е проведено на 16.09.2020 г., а исковата молба е депозирана на 15.10.2020 г. – месец след провеждането му, ищецът е упражнил правото си да иска отмяна на решението на ОС в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Както се посочи, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС процесуално легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание е всеки собственик на обособен обект в сградатаетажна собственост. По делото е безспорно и видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 202, том II, рег. № 7044, дело № 109 от 04.11.2016 г., че ищецът е носител на право на собственост върху обекти в сграда-етажна собственост, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, апартамент № 6, заедно с мазе № 6 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ гараж 129, заедно с прилежащите идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото, поради което е и процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

По конкретно наведените с въззивната жалба оплаквания и доводите в отговора на насрещната страна за незаконосъобразност на решението на общо събрание на етажните собственици и съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.

Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че на 16.09.2020 г. е проведено общо събрание на етажните собственици при дневен ред от четири точки, по които са приети решения (т. 1 – 4), оспорени като незаконосъобразни. В същия са вписани датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневния ред, приет единодушно, явилите се лица и 3 идеалните части от етажната собственост, които те представляват – 35,4221 %, както и решенията. Протоколът е подписан от лицата по чл. 16, ал. 6 ЗУЕС и е годен да удостовери валидното провеждане на ОС на посочената дата. Оспореният протокол препраща към списък на присъстващите, съставляващ Приложение № 1 към протокола, който е неразделна част от него, и в който се съдържат положените от гласувалите подписи. Изложеното води до неоснователност на доводите за липса на подпис от етажните собственици. Следва да се посочи, че липсва законово изискване в самия протокол или в отделен документ да се съдържа поименно изброяване на етажните собственици, които са изразили съгласие с предложените решения или са гласували против предложено решение, удостоверени с протокола. По тази причина отсъствието на подобно изброяване както в протокола, така и в евентуално съставен отделен списък - приложение към него не съставлява нарушение на чл.

16, ал. 5 ЗУЕС.

В протокола е отразено единодушно вземане на решения по точки 4, 4.1 и 4.2 от дневния ред, а за взетите решения по точки 1, 1.1 , 1.2 и 3 от дневения ред са посочени общият процент идеални части от общите части от гласувалите притежатели „за“ и „против“. По оспорената т. 1.3. е отразено „Общо събрание реши „КОС България“ ООД да подпише договор за комплексно обслужване на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град София, ул. ****, ****“, при посочените в протокола параметри.

Съгласно чл. 16, ал. 4 ЗУЕС за провеждането на събранието се съставя протокол, като в закона е уредено какво трябва да бъде неговото съдържание. Следователно протоколът е доказателство за отразените в него обстоятелства и взетите решения. Съгласно възприетото в решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I г. о., при липса на оспорване на решението на ОС в 7-дневния срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС протоколът се стабилизира като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на общото събрание и взети решения са извършено съобразно отразеното в него. В случая протоколът съдържа отразяване на взетите решения по всяка една от точките, поставени в дневния ред и е надлежно обявен по реда на чл. 16, ал.