Решение № 304 от 04.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. София , 04.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Стефан Илиев

И.ка Шкодрова

Калинка Георгиева

Таня Ж. Петрова Вълчева

Бойка Димитрова като разгледа докладваното от И.ка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600944 по описа за 2020 година

Въззивното производство е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда №8 от 26.05.2020г., постановена по НОХД №325/2019г., Окръжен съд - Враца, НО, е признал подсъдимата Ц. П. Ц. за невиновен в това, че за времето от 18,00ч. до 18,30часа на 08.06.2017 год. в гр.Вършец, обл.Монтана, в асансьор в база на СБР „Св.Мина“ – паркова зона №1, да е намерила дамски портфейл със сумата от 50 български лева в банкноти с различен номинал, мобилен телефон марка „WINK“ модел „Sity S“ на стойност 78,00лв. и платежни инструменти – банкова карта №557477**********, издадена на С. Н. А., с ЕГН:********** от Банка „Обединена българска банка“ АД и банкова карта №516907***********, издадена на С. Н. А., с ЕГН:********** от Банка „Юробанк България“ АД, собственост на С. Н. А., с ЕГН:**********, б.ж. на гр. ***, обл. ***, и в продължение на една седмица да не е съобщила за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил, поради което я е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение на чл.207, ал.1 от НК.

С посочената присъда, подсъдимата Ц. П. Ц. е била призната за невиновна и за това, че за времето от 19,24часа до 19,28часа на 08.06.2017год. в гр.Вършец, при условията на продължавано престъпление, от АТМ 62024 на бул.“България“ №10, монтиран в сградата на Община Вършец, стопанисван от банка „Инвестбанк“ АД е използвала платежен 1 инструмент - банкова карта №516907***********, издадена в Република България от „Юробанк България“ АД на името на С. Н. А., без съгласието й като титуляр, поради което подсъдимата е била оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК на основание чл.9, ал.2 от НК.

С присъдата е постановено веществените доказателства на лист 148, 152, 175, том 2 от ДП и приложението с експертното заключение от съдебното производство – дискове, оптичен носител на информация, след отнемането им в полза на Държавата, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпил протест от Окръжна прокуратура-Враца, с направени доводи за незаконосъобразност и неправилност.

Прокуратурата се позовава на събраните по делото доказателства, въз основа на които според нея се извежда единствения законосъобразен извод, че подсъдимата Ц. е осъществила състава на деяние по чл.207, ал.1 от НК. В направеното допълнение към протеста, се изтъква че след като съдът е приел, че подсъдимата е извършила „инкриминираните транзакции“ с дебитната карта на пострадалата А., то се налага единственият правилен извод, че именно подсъдимата е намерила вещите, предмет на обвинението по чл.207 от НК. По отношение на приетото от окръжния съд за наличие на чл.9, ал.2 от НК за деянието по чл.249, ал.1 във вр. чл.26 от НК, в протеста се навеждат доводи, че не са налице основания за този извод. Според обвинението, евентуално би могло да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК във връзка определяне на размера на наказанието, но не и да се направи извод за това, че не е престъпно деянието поради своята малозначителност, респ. неговата обществена опасност да е незначителна. Поддържа се, че конкретиката на инкриминираното деяние–време, място, механизъм на реализиране, макар и без настъпили вреди, по никакъв начин не биха могли да обусловят приложението на чл.9, ал.2 от НК, още повече че ако би било успешно извършена операция по теглене на пари от сметката на пострадалата, то това би било довело до неблагоприятни последици за последната, с оглед нейната възраст и здравословно състояние. Отправят се критики към мотивите за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като изпълнителното деяние на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК е на „формално извършване“, поради което наличието или не на вреда, здравословното състояние на подсъдимата и положителните й характеристични данни, могат да послужи евентуално при определяне размера на наказанието. С оглед изложеното се прави искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по чл. 207, ал.1 и чл.249, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата Ц. и защитникът й не са взели становище по протеста и допълнението към него.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – София, 2 поддържа протеста по изложените в същия съображения, като акцентира че направените изводи на решаващия съд за наличието на чл.9, ал.2 от НК относно обвинението по чл.249, ал.1 от НК, са неправилни и незаконосъобразни. По отношение на деянието по чл.207 от НК се излагат доводи, че са налице множество косвени доказателства, въз основа на които може да се направи един обоснован извод за това, че подсъдимата е осъществила това деяние както от обективна, така и от субективна страна. Прави се искане от страна на прокуратурата присъдата да бъде отменена, като въззивната инстнция постанови друга такава, с която подсъдимата да бъде осъдена.

Защитата на подсъдимата Ц. – адв. Н. пледира в съдебно заседание пред въззивната инстанция, че присъдата като правилно и законосъобразна следва да бъде потвърдена, тъй като е постановена въз основа на приета фактическа обстановка, установена след пълен разбор на всички събрани в съдебното следствие доказателства.

Според защитата, макар действията на подсъдимата да изпълват формално от обективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, то същите са несъставомерни от субективна страна,тъй като не е доказано знанието й за всички елементи от състава на престъплението – не е била наясно, че ползва чуждия платежен инструмент без знанието на титуляра му. Въпреки изложеното по отношение на съставомерността на деянието, защитата излага доводи, че в случая правилно и законосъобразно първата инстанция е приела малозначителност на деянието по чл.249, ал.1 от НК по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, въз основа на събраните по делото доказателства относно самото деяние и личността на подсъдимата.

Подсъдимата Ц., редовно призована за съдебно заседание, проведено пред въззивната инстнация на 13.11.2020год. от 10,00часа, не се е явила. Депозирана е молба от същата, че по обективни причини – здравословно състояние, с приложени за това документи и епидимичната обстановка в страната, не може да се яви за лично участие в съдебното заседание за посочената дата, но дава съгласие делото да се разгледа в нейно отсъствие, като бъде представлявана от преупълномощения от нейната защита адв. Н..

Съдът, като взе предвид подадения протест и допълнението към него, доводите на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приема че присъдата като правилна и законосъоблразна следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:

Подсъдимата Ц. и пострадалото лице С. А. през 2017год. са провели лечение и рехабилитация в Санаториум за лечение и рехабилитация „Св.Мина“, намиращ се в гр.Вършец. Част от периодът им на престой, в посоченото лечебно заведение, съвпаднал.

Подсъдимата е била там за времето от 05.06.2017год. до 15.06.2017год., а пострадалата А. от 02.06.2017 год. до 09.06.2017год. /Справка №638/08.08.2017год. на „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ЕАД, Филиал „Света Мина“ гр.Вършец – 3 л.159-163, т.1 ДП/. Доказателства за това, че двете са се познавали, липсват. При напускането на санаториума, при пренасяне на личния си багаж, пострадалата А. установила, че е изгубила найлонова торбичка, съдържаща мобилен апарат със сензорен дисплей марка „WINK“, дамско портмоне с 50 лв., два броя дебитни карти, съответно на ОББ и Пощенска банка, бележки с изписани пин кодове и лични документи на нейно име.

Въпреки търсенето, пострадалата не е намерила посочените вещи. Във връзка с това, към ЕЕНСП 112, в 19, 35 ч. на 08.06.2017год. е бил подаден сигнал за извършена кражба, послужил на осн. чл.212, ал.3 от НПК за образуване на ДП №112/2017год. по описа на РУ – Вършец по чл.194, ал.1 от НК /л.175, т.1 ДП/. Пострадалата е била разпитана в хода на досъдебното производство като свидентел, но преди внасяне на обвинителния акт за разглеждане в съда, същата е починала на 16.03.2018год. /Препис – извлечение от Акт за смърт №215/17.03.2017год. от Община Берковица, обл.Монтана – л.172, т.1 от ДП/. Нейните показания не са били приобщени като доказателство от съда поради липсата на процесуална възможност за това.

Подсъдимата Ц. е била в лечебното заведение, когато на 08.06.2017год. й се е обадил по телефона св.Д. И., с когото се познавала. Свидетелят работел като охрана на училището в с.***, където подсъдимата била директор. Двамата били и в близки отношения, поддържали контакти и извън служебните такива. В телефонния разговор двамата се разбрали да се видят в следобедните часове, в парковата зона, намираща се до сградата на Община Вършец. Св.И. пристигнал пръв на уговореното място, при което до беседката в парка видял найлонова торбичка и разпилени части на телефон, без СИМ карта, който той сглобил. Когато проверил торбичката, установил в нея портмоне с 50,00лв., две бележки с ръкописен текст на числа, които приел като ПИН кодове на двете намиращи се там банкови карти, издадени от ОББ и Пощенска банка на името на С. А.. Свидетелят прибрал намерените вещи и след като подсъдимата пристигнала, същият й споделил само за намерения телефон, като я помолил да предостави нейната карта за телефон и да се обади на св.К. В.. При проведения телефонен разговор между св.И. и св.В., последния се съгласил да дойде до гр.Вършец и да закара св.И. до с.***. Св.И. дал на подсъдимата намерените от него банкови карти и изписаните листчета с предполагаемите за свидетеля ПИН кодове, като я помолил да изтегли пари. Обяснил, че той се затруднява да борави с банкомата, а картите били на леля му, тъй като на подсъдимата направило впечатление, че на същата е изписано женско име. Подсъдимата се опитала да изтегли суми от АТМ 62024, намиращо се на бул.“България“ №10, монтиран в сградата на Община Вършец и стопанисван от банка „Инвестбанк“ АД, ползвайки платежен инструмент – банковата карта, издадена от „Юробанк България“ АД на името на С. Н. А., като за целта използвала изписаните четрицифрени комбинации, предоставени й от св.И.. Подсъдимата направила два неуспешни опита /в 19,24ч. и 19,28ч./ да изтегли пари по този начин, като и в двата случая, се изписвало че въведеният четрицифрен код е неправилен. Малко след това, двамата се разделили, като св.И. се прибрал в с.*** със св.В.. В последствие св.И. предоставил последователно намерения телефонен апарат за ползване на синовете си – св.И. Д. И. и св.

4

Д. Д. И.. Последният пък го предоставил за ползване на св.М. Ц., с която живеел на съпружески начала и която ползвала СИМ карта, предоставена от мобилния оператор на св.М. К.. Телефонът бил предаден на 13.11.2017год. в РУ –Вършец с протокол за доброволно предаване от св. Д. И..

Така установената фактическа обстановка, се изяснява от събраните пред първата инстанция доказателства - показанията на свидетелите Д. И., И. И., Д. И., И. А., М.

К., М. Ц., К. В. и ВТЕ. Самите обяснения на подсъдимата са в съответствие със същите.

По отношение на намиране на вещите на пострадалата А., са налице доказателства единствено и само в посока, че това е станало от св.Д. И.. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил мотиви в достатъчен обем, които се споделят и от настоящия въззивен състав. Такива са както свидетелските показания на И., така и обясненията на подсъдимата. Последните, при липса на други доказателства, които да ги опровергават, бяха възприети от съда и ценени като годно доказателство. Действително пострадалата и подсъдимата на инкриминираната дата са се намирали в Санаториум за лечение и рехабилитация „Св.Мина“ гр.Вършец. Липсват доказателства, че са се познавали.