Решение № 86 от 19.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000100 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби както следва: на Н. С. Г. от гр.Варна срещу решение № 486 от 10.12.2025г. по търг.дело № 276/25г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 77 000лв. до предявения размер 200 000лв., претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му С В Г. в резултат на настъпило ПТП на 22.05.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № Х ХХХХ ХХ; насрещна въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. С. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му С В Г. в резултат на настъпило ПТП на 22.05.2020г., причинено от 1 водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, ведно със законна лихва за разликата над 55 000лв. до 77 000лв., както и направените по делото разноски и въззивна жалба на В. В. К. от гр.Варна, трето лице помагач на ответника – застраховател срещу същото решение в осъдителната му част за разликата над 30 000лв. до 77 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му С В Г. в резултат на настъпило ПТП на 22.05.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. № Х ХХХХ ХХ.

Във въззивната жалба на Н. С. Г. се твърди, че решението в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда досежно определянето размера на обезщетението, като твърди че същият е крайно занижен, както и извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че ако В. К. не беше управлявал с превишена за пътния участък скорост и не беше употребил наркотични вещества до удара нямаше да се стигне, като се позовава на извода на вещото лице автоексперт.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от него отхвърлителна част и да постанови решение, с което предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Бул Инс“ в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от Г. жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част.

Третото лице помагач на страната на застрахователя – В. В. К. в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от Г. жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част.

В насрещната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, 2 незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва извода на съда досежно определения в размер на 30 % процент на съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че в случая е налице независимо съизвършителство и вината на починалото лице следва да бъде определена на 50 %.

Твърди, че определеният от първата инстанция по-малък процент на съпричиняване не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал. Позовава се на приетата по делото КСМАТЕ, в която експертът е посочил, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на двамата водачи. Сочи, че от техническа гледна точка първопричина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Корса“, който в нарушение на чл.25 от ЗДвП е предприел навлизане в платното за движение на л.а. „Ауди“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил. Твърди, че водачът на л.а.“Опел Корса“ преди навлизане в ширината на пътните ленти на пътното платно е имал визуален контакт, посредством който да установи разположението на идващите към него автомобили и да забележи дали някой от тях се движи със съществено повисока скорост от трафика. Твърди, че ПТП е било предотвратимо в конкретния случай от страна на водача на л.а.“Опел Астра“ при изчакване/спазване на предимството на трафика от автомобили, намиращи се в зрителната зона на водача. Твърди, че доказаният по делото принос на пострадалия не е отчетен в достатъчна степен от първоинстанционния съд.

Твърди, че приносът му следва да бъде определен на ½, като съответно и определеното обезщетение да бъде намалено съобразно този принос.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част, да приеме принос на пострадалия в размер на 50 % и да отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 000лв. до 77 000лв. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата страна по тази жалба Н. С. Г. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на подадената от застрахователя насрещна жалба.

В жалбата на В. В. К., трето лице помагач на застрахователя, се твърди, че решението в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, 3 постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

Оспорва извода на съда по отношение на определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че съдът не е извършил съпоставка на поведението на участниците в произшествието. Твърди, че в конкретния случай първопричината за настъпване на произшествието е противоправното шофиране на водача на л.а.“Опел Корса“, неговото поведение в много по-голяма степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, съпоставяйки действията на двамата водачи. Позовава се и на обясненията на експертите, че единственият начин за предотвратяване на ПТП е предприемане на аварийно спиране, което от своя страна води до други последствия.

Оспорва определения от съда размер на обезщетението, като твърди, че той не отговаря на икономическата конюнктура в страната, както и че размерът му не е съобразен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да отхвърли предявения иск за разликата над 30 000лв.

От въззиваемата страна по тази жалба Н. С. Г. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на подадената от третото лице, помагач на застрахователя жалба.

Въззивникът Н. С. Г. от гр.Варна, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на насрещните страни.

Въззивникът ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.

Въззивникът В. В. К., в депозирана за съдебно заседание молба от процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Н. С. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му 4

С В Г. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.05.2020г., причинено виновно от В. В. К., при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението е постановено при участие на виновния водач като трето лице помагач на застрахователя.

Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение до размера на сумата 30 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ предмет на въззивно производство е първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над 15 338.76 евро до 39 369.47 евро и в отхвърлителната му част за разликата над 39 369.47 евро до 102 258.37 евро.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, както и постановената присъда от наказателен съд, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 22.05.2020г., причинената смърт на С В Г. в резултат на произшествието, починал на 77 години, вината на водача на водача на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ В. В. К.. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача К. вреди при управлението на автомобила. Не е спорно, че ищецът е наследник по закон – син на починалия при пътно-транспортното произшествие С Г..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на 5 свидетелката Р В Г, леля на ищеца, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелката въззивният съд приема за установено, че семейството на починалия С Г. е било традиционно българско семейство, спазващо традициите, възпитало децата си в дух на труд, честност, уважение.

Свидетелката сочи, че ищецът Н. Г. от около 20 години живее в Щатите, но отношенията му с родителите не са прекъснати, същите са били прекрасни, родителите му са гостували всяка година по месец, месец и половина. Баща му е бил стълбът в семейството. Към момента на произшествието Н. е бил в Щатите, но веднага се е прибрал в България и е постоял при майка си известно време. Свидетелката не сочи, преди произшествието колко често се е връщал в страната, но след смъртта на баща си е идвал всяка година. Свидетелката не говори за настъпила промяна в начина на общуване на Н. след смъртта на баща му, нито за някакви настъпили промени след инцидента.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С Г. е починал на 77г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 22.05.2020г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта на баща си въззивникът Н. Г. е бил на 45г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат, че починалият и синът му са имали обичайните много добри, топли и хармонични отношения. Фактът, че синът е живял от много години в Щатите не е довел до прекъсване на връзката между тях. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки 6 всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Н. Св Г. неимуществени вреди от смъртта на неговия баща е в размер на сумата 110 000лв. /56 242 евро/. Въззивният съд намира, че този размер съответства на естеството на съществуващата житейска връзка между двамата и на търпените от сина пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на баща му. Събраните доказателства не установяват морални болки и страдания у сина, различни от обичайните, и отличаващи се с изключително висок интензитет и времетраене, което да налага присъждане на по-висок размер на обезщетението.