Решение № 525 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110113285 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [***************] против Б.

Х. А. и В. А. А. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41243/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [***************] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, 1 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***************] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [***************] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [***************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците, в условията на солидарност на основание чл.32 СК, бъде признато за установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 312,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 427,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., сумата от 32,23 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г.

Претендират се направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответниците, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се, че през исковия период ищецът е доставял стоки и услуги на процесната стойност. Твърди се, че на ответниците не са били връчвани фактури и индивидуални сметки за разпределение на топлинна енергия, поради което им е нарушено правото на възражение съгласно чл.150, ал.1, т.6 ЗЕ, а 2 претендираната лихва била произволно начислена и включвала ДДС. Излагат се доводи за неоснователност на исковете, тъй като е разпределена произволно, а не реално доставена и отчетена топлинна енергия, като отразения в изравнителните сметки пълен отопляем обем на абоната по проект, не отговаря на данните от първичната документация – акт за разпределение на кубатурата. Поддържа се, че в исковата молба паричните суми не са конкретизирани „по пера“, изразява се становище по заключение на съдебно-техническа експертиза, което все още не е изготвено по делото. Прави се възражение за частично погасяване по давност на претендираните задължения. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 41243/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на [***************] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: сумата от 2 312,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в [***************], за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 427,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., сумата от 32,23 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г.

С разпореждане от 13.02.2023 г. съдът е указал на заявителя, че заповедта е връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том VII, рег.№ 4099, дело № 1154/1999 г. по описа на Весела Червенкова, нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че ответникът Б. Х. А. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през исковия период, на 10.12.1999 г.

По делото е приложен и заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 71, том VI, рег.№ 7241, дело № 1006/2007 г., от който се установява, че двамата ответници, в качеството си на ипотекарни длъжници са 3 учредили договорна ипотека върху процесния недвижим имот, за който в нотариалния акт е посочено, че представлява съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по време на брака.

По делото е приложена молба - декларация от 25.07.2002 г. от ответника В. А. А. до ищцовото дружество относно откриване на партида за ТЕ за битови нужди за гореописания недвижим имот. В същата е посочено, че домакинството се състои от 4 члена.

По делото е приложен протокол от проведено на 24.10.2007 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е отразено решение за избор на лице по чл.139б ЗЕ, което да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, сред които и ответника Б. А. с отбелязване „не ползваме парно“.

Съдът не обсъжда приложения по делото договор от 29.11.2007 г., сключен между ищеца и трето за делото лице по повод извършване на дялово разпределение, тъй като е неотносим към исковия период.

По делото са представени издадените през исковия период 2 бр. общи фактури, както и справка от счетоводната система на дружеството за ежемесечното издаваните през същия период фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Видно от приложения по делото препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак е, че ответниците са сключили такъв на 12.06.1997 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент в имота е разпределяна топлинна енергия само от сградна инсталация, топлинната енергия за БГВ за отчетен период 2019/2020 г. е разпределена по норма за разход, поради неосигурен достъп, а за периода 2020/2021 г. не е разпределяна ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило още, че потребителите на ТЕ в ап.82 не са депозирани възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 2344,63 лева – главница, в т.ч. сумата от 32,23 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 434 лева – обезщетение за 4 забава, в т.ч. сумата от 6,70 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.