Решение № 17781 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17781 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110110279 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. Н. К. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“, дружество регистрирано в Унгария, действащи на тариторията на Р.България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ - клон България за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 152/2026 г. по описа на РС - Троян.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника-настоящ ответник за вземане за главница и разноски, по което били образувано ч.гр.д.№ 152/2026 г. по описа на РС – Троян. Тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено с настоящата искова молба. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил до го превози с полет W64306 от 23.10.2025 г. по направление Лондон Лутън – София. Поддържа, че на същата дата пътникът се е явил своевременно за планирания полет, но самолетът не излетял по предварително договореното разписание, а с повече от 3 часа закъснение. С оглед предходното и предвид разстоянието на полета, което е 2428 км., се обуславят доводи за наличие на предпоставките за обезщетение е в размер на 400 евро съгласно чл.7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004. Въпреки отправената до дружеството 1 извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, същото не било заплатено. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 400,00 евро, представляваща главница за обезщетение за закъснял повече от три часа полет W64306, планиран да излети на 23.10.2025 г. по направление Лондон Лутън - София, ведно със законна лихва, считано от 09.02.2026 г. до изплащане на вземането. Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който не оспорва изложените в исковата молба твърдения относно наличието на договор за въздушен превоз с ищеца за редовен полет W64306 от летище Лутън до летище София на 23.10.2022 г. Сочи, че процесния полет е бил пренасочен за кацане на летище Варна, поради ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета и затваряне на летище София в часовете за кацане на процесния полет. След отваряне на летище София, пътниците са били превозени от летище Варна до Летище София със същото въздухоплавателно средство, като са пристигнали на летище София със закъснение по-малко от 3 часа. Поддържа, че планираното време на заминаване на процесния полет от летище Лутън е било в 20:20 часа UTC (21:20 часа местно време в Лондон) на 23.10.2025 г., а действителното време на заминаване от летище Лутън е в 21:18 часа UTC (22:18 часа местно време в Лондон) на 23.10.2025 г. Планираното време на пристигане в София е било в 00:40 часа UTC (03:40 часа местно време в България) на 24.10.2025 г., а действителното време на пристигане на летище София е било в 02:34 часа UTC (05:34 часа местно време в България). Междинното кацане на самолета на летище Варна е било в 00:37 часа UTC (03:37 часа местно време в България) на 24.10.2025 г. Предходното обуславя извод, че закъснението при пристигането на процесния полет на летище София е 1 час и 54 минути. Поддържа се още, че процесният полет е имал закъснение от 58 минути при заминаването, тъй като е имало ограничения на въздушното пространство. Това закъснение от наложените ограничения на въздушното пространство са забавили полета и той е следвало да кацне на летище София, когато на 23.10.2025 г., в периода от 23:40 часа до 02:10 часа UTC писта № 09/27 е била затворена поради боядисване. Затварянето на единствената писта на летище София за ремонтни дейности е наложило процесният самолет да кацне на летище Варна. Независимо, че процесният полет е бил отклонен до летище Варна, впоследствие самолетът е кацнал на първоначално предвиденото летище за кацане - летище София, със закъснение под три часа. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявения иск поради липса на предпоставки за заплащане на обезщетение и присъждане на направените разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 2

ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответникът са страни по договор за въздушен превоз на пътници с полет W64306 от 23.10.2025 г. по направление Лондон Лутън – София.

Спорно по делото е налице ли са освобождаващи от отговорност превозвача – настоящ ответник.

В настоящия случай ответникът поддържа, че процесният полет е бил пренасочен за кацане на летище Варна, поради ограничения на въздушния трафик в дневното разписания на самолета и затваряне на летище София, както и доводи за липса на предпоставите на чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като липсва закъснение с поне или с повече от 3 часа от пункта на пристигане.

Съгласно нормата на чл.5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че 3 извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С432/07, в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи.

В конкретния случай ответникът не представя доказателства, че настъпилото извънредно обстоятелство се явява в причинно-следствена връзка със закъснението на процесния полет, както и че е предприел всички разумни мерки за избягване на процесното закъснение.

Следва да се има предвид, че в случая се касае за търговец, особена категория професионалист, който се отличава с особен тип организация на своята работа. В негова тежест е да обезпечи организацията на своята работа, че да избегне закъснение като процесното, а ако такова закъснение все пак се получи, да обезщети пътниците заради тях.

Неоснователни са и доводите на ответника относно липса на закъснение с поне или с повече от 3 часа от пункта на пристигане. Видно от приложеното по делото писмо от „Соф Кънект“ ЕАД е, че полет W64306 от 24.10.2025 г. е с първоначално планиран час на кацане в София в 02:30 ч., а реален час на кацане е в 05:33 часа.

С оглед предходното, налице са всички предпоставки от фактическия състав на чл.7, § 1, б. "б" от Регламента, поради което предявеният иск за сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет, е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

4

По разноските:

При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 12,78 евро и 204,00 евро за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед по чл.410 ГПК включва разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответното дружество. В хода на исковото производство не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, поради което и не е в правомощията на съда да го намалява.