Определение № 407 от 25.02.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 25.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20221100600551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане от 07.09.2021 г. и разпореждане от 18.11.2021 г., постановени по НЧД № 8282/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 – ти състав, с които съдът двукратно е върнал делото за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК.

В подадения протест се излагат твърдения за нищожност и незаконосъобразност на обжалваните разпореждания. Прави се искане за тяхната отмяна и връщане на делото на Софийски районен съд за произнасяне по депозираната от ощетеното ЮЛ „Т.-*Т.Т.“ ЕООД жалба срещу постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 15217 по описа на 07 РУП.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII-ти въззивен състав, като съобрази изложените във въззивния протест доводи и след като провери изцяло правилността на атакуваните съдебни актове, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира следното:

Въззивният протест е процесуално недопустим, тъй като е подаден срещу съдебни актове, който не подлежат на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава XXII от НПК.

В тази връзка въззивният съдебен състав прецени следните релевантни обстоятелства:

Производството пред СРС е инициирано по жалба на Т.Т.Д., в качеството му на представител на ощетеното юридическо лице „Т.-*Т.Т.“ ЕООД, срещу постановление на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15217 по описа на 07 РУП, пр. пр. № 36122/2013 г. по описа на СРП, водено срещу В.Ж.Х. за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 17.05.2021 г. по НЧД № 6286/2021 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, производството по делото е прекратено и върнато на СРС за надлежно провеждане на процедура по чл. 243, ал. 4 от НПК, като бъде връчен препис от постановлението на СРП на обвиняемото лице; за представяне на доказателства относно датата на връчване на постановлението за прекратяване на ощетеното юридическо лице и за връчване на препис от неговата жалба на обвиняемото лице и неговия защитник.

1

В изпълнение на дадените указания СРП е представила 2 броя известия за връчване на препис от прекратителното постановление на обвиняемата В.Ж.Х. и на ощетеното юридическо лице „Т.-*Т.Т.“ ЕООД.

С обжалваните две разпореждания от 07.09.2021 г. и 18.11.2021 г. съдията-докладчик е намерил дадените от него с предходно разпореждане от 17.05.2021 г. указания за частично изпълнени, като е констатирал неизпълнение на последните в частта, в която съдът е указал препис от подадената от ощетеното юридическо лице жалба да бъде връчен на обвиняемото лице и неговия защитник. Поради това, с цитираните две разпореждания, първоинстанционният съд е прекратил делото и е върнал същото на СРП за администриране на постъпилата жалба.

Видно от изложеното, предмет на въззивен контрол са две разпореждания на СРС, с които съдът е върнал делото на СРП за неговото надлежно администриране.

Разпоредбите на чл. 341, ал. 1 и 2 НПК определят кръга съдебни актове, подлежащи на обжалване отделно от окончателния съдебен акт, както и реда, по който следва да се извърши тяхната проверка от въззивната инстанция. На обжалване по реда на глава ХХІ от НПК подлежат лимитативно изброени определения и разпореждания, както и тези, с които се слага край на наказателното преследване (чл. 341, ал. 1 от НПК), а по реда на глава ХХІІ от НПК – определенията и разпорежданията, за които това изрично е предвидено в процесуалния закон (чл. 341, ал. 2 от НПК). Останалите определения и разпореждания, извън очертаните в ал. 1 и ал. 2, законодателят е оставил без самостоятелен въззивен контрол.

Атакуваните пред настоящия въззивен състав разпореждания – с които съдът е върнал делото за надлежно провеждане на процедура по чл. 243, ал. 4 от НПК, не са сред визираните в чл. 341, ал. 1 от НПК съдебни актове, нито по отношение на тях е изпълнено поставеното в чл. 341, ал. 2 от НПК условие за наличност на изрична разпоредба относно тяхната обжалваемост. По тези причини разпорежданията на СРС попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК, съгласно която всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

Предвид изложеното въззивният протест е процесуално недопустим, като насочен срещу неподлежащи на въззивен контрол съдебни актове, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане от 07.09.2021 г. и разпореждане от 18.11.2021 г., постановени по НЧД № 8282/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116 – ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване/протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3